Системни знания и умения за водене на ръкопашен бой

Определянето и изучаването на най-рационалните и целесъобразни начини за физическо въздействие над противника, както и на тактическите и психологически предпоставки за тяхното прилагане, са основата на бойното изкуство.

Основните насоки на развитие на системни познания и умения за водене на ръкопашен бой са:

1/ Духовна и психологическа подготовка на боеца.
Ролята на духовната и психологическа подготовка на боеца е първостепенна. В началото на обучението този аспект не присъства много явно. Но с постепенното навлизане в практиката, все повече се налага осмислянето на такива теми като:
- за какво искам да науча бойните похвати?
- кога мога и имам правото да ги приложа?
- какво ще защитавам с цената на живота си (което е равнозначно на „с цената на живота на врага си”)?
- бих ли приложил даден похват с пълната му сила, по такъв начин, че той да постигне пълния си ефект (ефект, който теоретично се твърди, че може да бъде постигнат)?
- на какво мога да се надявам в боя, след като човекът, който ме атакува, е два пъти по-тежък (силен, бърз, свиреп, кръвожаден, трениран) от мен?
- какво мога да направя, ако враговете са много?
- как да практикувам, за да направя каквото трябва, когато е нужно?
В живота често по-важна роля има разумното управление на знанията и уменията, отколкото самите знания и умения сами по себе си. Преодоляването на страха зависи не толкова от вродената смелост, а от придобитите, възпитани качества – да се действа по начина, по който трябва, без значение какво се случва в душата.  Но освен това, единствено стремителният дух позволява да се разширяват границите на познанието и да се увеличава потенциала на човека. Силата на волята, желанието и вярата могат всичко. В екстремални ситуации те ни устремяват, за да продължим напред.

2/ Начини за управление на ресурсите на боеца.
Като правило хората очакват, че боят се води от здрав, издръжлив, физически силен и концентриран човек, който става, за да защити каузата си. Но това се случва рядко. Умора, глад, заболяване, физическа или психическа травма, рана, стрес, жажда, болка, неблагоприятни климатични условия, непривична среда – огън, вода, лед или сняг, липса на кислород, височина, изненада, страх .... Едно от най-важните качества се оказва способността за водене на бой с минимална загуба на физическа енергия и свеждане до минимум на силовото въздействие върху противника.

3/ Използване на законите на механиката в ръкопашния бой.
От гледна точка на механиката боят представлява явление, при което взаимодействат физически обекти, намиращи се в равновесие. Боят има за цел извеждането от равновесие на един или повече от тези обектите. Това най-добре може да бъде постигнато чрез отчитане на начините на приложение на законите на механиката в ръкопашен бой и преминаване от интуитивното им използване към напълно осъзнато приложение. Предпоставка за това е задълбоченото им изучаване и възприемането им на асоциативно ниво.

От гледна точка на механиката човешкото тяло представлява механизъм, който се състои от сложна система от лостове, задвижвана от мускулите с помощта на сухожилията. Анализът на тази система показва, че в нея присъстват най-много лостове от трети род – лостовете на скороста. При тях мускулите се закрепват близо до ставата, а задвижват цялата кост. Това води до висока скорост на движение, но неголяма сила. Освен това, при повечето костни лостове имаме закрепване на мускулите към костта под ъгъл различен от 90º, което води до допълнителна загуба на сила. Изводът, който се налага е, че двигателният апарат на човека по природата си е по-скоро бърз и ловък, отколкото силен. И доколкото силовите ни възможности са почти винаги ограничени, а в боя противникът може да е многократно по-силен, основно средство за работа с помощта на лостове е избягването на директно противопоставяне на силите чрез преместване на опорната точка и промяна на рамото на лоста, чрез което оказваме усилието.

Силата и скоростта на движение могат да бъдат увеличени чрез използването на еластични сили, а икономичноста чрез рекуперация, повторно използване на механична енергия и намаляване на разсейването й. Например, скокове нагоре от клек ще бъдат по-ниски при по-голяма пауза между тях, отколкото при незабавно изпълнение един след друг. Ако лицеви опори се правят в бързи серии, направеният брой ще е значително по-голям от броя при правене на опори с пауза между тях. Това е така, защото при бързото повторение се използват силите на еластична деформация на предварително разтегнатите мускули.

При тренироката трябва да се има предвид, че механичната здравина на сухожилията и връзките се увеличава много по-бавно, отколкото силата на мускулите. Затова често свръх-интензивните тренировки за скоростно-силови качества водят до травми и скъсвания на сухожилията. За да се избегнат такива инциденти се налага да се извърши тренировъчна работа с ниска интензивност и голяма продължителност. Желателно е движенията да се извършват с максимална амплитуда за всяка става, във всички направления.

Статията е написана по материали от руския преподавател и изследовател на бойните изкуства Алексей Кадочников. В своите книги той дава теорията за изграждане на системни знания и умения за водене на ръкопашен бой и за оцеляване в екстремални условия. Стилът му е известен като системата на Кадочников.

Лостовете в ръкопашния бой

«Дайте ми опорна точка и място, където да застана, и ще преместя Земята.»
«Еднакви тежести на еднакви разстояния (от опората) са в равновесие, а еднакви тежести на различни разстояния (от опората) са в неравновесие, като се накланят в посока на тежестта, която е на по-голямо разстояние. »
Архимед

Лостът е твърд обект, който с помощта на подходяща опорна точка, се използва, за да увеличи механичната сила, прилагана върху друго тяло. Отсечките от края на лоста до опорната точка се наричат рамена на лоста. Точката, където се прилага силата, се нарича точка на усилието или точка на приложение на силата. Ефектът от прилагането на силата, се нарича натоварване или напрежение. Разстоянията от опорната точка до точката на приложение на силата и до точката на натоварване, се наричат рамо на силата и рамо на съпротивлението.

Като използваме тези определения, можем да дефинираме закона на лоста:
рамо на съпротивлението х сила на натоварването = рамо на силата х силата

Ако перо от един грам е уравновесено от камък, тежащ един килограм, перото трябва да е на 1000 пъти по-голямо разстояние от опорната точка, отколкото е камъкът. Ако единкилограмов камък е уравновесен от друг единкилограмов камък, значи опорната точка е в средата между тях.

Лостът се използва за получаване на по-голямо усилие на късото рамо с помощта на по-малко усилие на дългото рамо или за получаване на по-дълго преместване на дългото рамо с помощта на по-малко преместване на късото рамо. Теоретично при достатъчно дълго рамо може да се постигне достатъчно голямо усилие. Големината на извършената работа винаги е равна на силата, умножена по разстоянието. Това означава, че дължината на лоста ни позволява да печелим сила с увеличаването на разстоянието.

 

Според това как са разположени опорната точка, точката на натоварване и точката на приложената сила, лостовете могат да бъдат едностранни и двустранни. По същия критерий те биват лостове от първи, втори или трети род.

 

Лост от първи род – лост на равновесието

Лост, при който опорната точка (или оста на въртене) се намира между точката на съпротива (натоварване) и точката на усилието (приложената сила), се нарича лост от първи род. 
                


Примери за лостове от първи род: ножица, клещи, везни, люлка, катапулт, железен лост (щанга), тесла, с която вадим пирон, весло на лодка, обувалка.  

 

Лост от втори род – лост на силата

Лост, при който точката на натоварване (съпротивление) се намира между опорната точка (или оста на въртене) и точката на прилагане на силата, се нарича лост от втори род.

Примери за лостове от втори род: гаечен ключ, лешникотрошачка, лопата за боклук, ръчна количка, мундщук на юзда, отварачка за бутилки.

 

Лост от трети род – лост на скоростта

Лост, при който точката на прилагане на силата се намира между опорната точка (или оста на въртене) и точката на съпротивление, се нарича лост от трети род. Този род лостове се среща най-често в човешкото тяло. Тъй като разстоянието между товара и опорната точка е по-голямо от разстоянието между опорната точка и точката на прилагане на усилието, усилието е по-голямо от товара. Но от друга страна, такива лостове дават широк обхват на движение и висока скорост на преместване.

Примери за лостове от трети род: гребло за кану, бата за бейсбол, метла с дълга дръжка, въдица, стик за хокей, долна челюст, капан за мишки, нокторезачка, лопата (бел), пинсети, чук.  

Механично предимство

Механичното предимство е важна характеристика на лостовете. То се определя от съотношението между рамото на силата и рамото на съпротивлението.

механично предимство = рамо на силата / рамо на съпротивлението

Това означава, че колкото по-голямо е механичното предимство, толкова по-малка сила е необходима за преодоляването на дадено съпротивление. При една и съща сила, моментът се определя от рамото на нейното действие.

Лостовете в ръкопашния бой

В ръкопашния бой нашата сила противодейства на силата на противника. За преодоляване на противодействащата сила, трябва нашата сила да бъде по-голяма или да се измени дължината на рамото, чрез което оказваме натоварването. Доколкото силовите ни възможности са почти винаги ограничени, а в боя противникът може да е многократно по-силен, основно средство за работа с помощта на лостове е избягването на директно противопоставяне на силите чрез преместване на опорната точка. За опорна точка могат да служат всички части на тялото (нашето и на противника), както и оръжието или другите средства, които имаме под ръка.

Лостовете се използват постоянно и при борба, и при прилагане на ключове, и при размяна на удари. Важно е да се осъзнае значението на земята, като опора за бойците, както и на точките на контакт между тях, като места за приложение на силите. Добрата работа с твърди и гъвкави оръжия, както и с дрехите на бойците, напълно се основава на практическото приложение на лостовете, макарите и колелата, детайлно описани в механиката.  

Динамика на боя

Какво казват научните изследвания?

Ако противникът ни е бърз и силен, той ще ни удари за единадесет стотни от секундата. Колкото и да сме тренирани, възможната ни реакция, от заповедта на мозъка до извършването дори на най-простото движение, ще ни отнеме поне двадесет и четири стотни от секундата. Но защитната ни реакция започва едва, когато забележим атаката. А времето за възприемане на атаката е не по-малко от шест, седем стотни от секундата.

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-удар по мишената
ВРЕМЕ за АТАКА в стотни от секундата

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-28-29-
ВРЕМЕ за ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ от началото на атаката до началото на защитното движение

              6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-28-29-
РЕАЛНО ВРЕМЕ на ЗАЩИТНАТА РЕАКЦИЯ

Оказва се, че защитата е невъзможна, ако атаката е наистина добра и безпощадна.

Наистина ли това е така? Майсторите казват:

"Твоето внимание е твоята крепост." (вж. заншин)

„Падни сто пъти, стани сто и един.” (вж. укеми)

„Превърни загубата в победа.” (вж. поражение, победата)

Всъщност, нас ни интересува единствено отрязъка от шестата до края на единадесетата стотна. В него можем да извършим някакво действие, което евентуално да ни защити и да създаде възможност за отвръщане на удара и победа. Шест стотни от секундата ... Стратегията (хейхо) и здравият разум могат много да увеличат шанса ни. Шансът да имаме шанс, който да уловим.

Кого допускаме в непосредстевна близост до нас? Усещаме ли знаците за ескалация на конфликтите? Знаем ли кога сме в безопасна дистанция и възползваме ли се от дистанцията, като средство за модериране на напрежението?

„Примък и отмък”, казва народната приказка.

Тренираме ли достатъчно най-основните движения, за да можем с едно действие да прикрием най-уязвимите места на тялото си е да отместим всичко опасно, което лети към нас?

Някои майстори казват, че за това защитни движения не помагат. Единствено духът на ловеца, който преследва плячката си, може да ни защити.

Забавяне на реакцията

Времето за реакция се увеличава:
1. Когато сме уморени.
2. Когато сме разсеяни и несъсредоточени.
3. Когато сме емоционално възбудени.

Тези причини за забавяне на реакцията са общи и често се случват в ежедневието. Те трябва да бъдат контролирани, а способността ни да се справяме с тях – осъзнавана и упражнявана. Всеки противник търси такива слабости у нас и се опитва да ги използва, за да спечели преимущество, като ни атакува. Всеки по-активен фактор го прави. „В природата няма празно.”

Времето за реакция може да бъде манипулирано и по други начини:

4. Когато човек фокусира вниманието си върху едно движение, действие или обект, неговото време за реакция на друг стимул се увеличава. Ако посегнем, за да го ударим в главата, вероятно вниманието му ще се фиксира в тази посока и времето за реакция на атаки от друга посока ще се удължи.

5. Когато се комбинират повече стимули, времето за реакция се увеличава. Ако противникът очаква да бъде удрян с ръце и крака от всички посоки и на всички възможни места, вниманието му се опитва да покрие и следи възможните варианти. Това неминуемо ще забави реакциите му.

6.  Времето за реакция зависи от яснотата на изображението върху ретината. Когато човек гледа един обект, той вижда някои части от него много по-ясно от други. Единствено централната част на ретината (Fovea Centralis) дава напълно ясно изображение на гледания от нас обект. Останалите й части нямат такава способност. По тази причина, ако атакуваме противника от посока, която не позволява ясно отразяване на движението ни, ракцията му ще бъде далеч по-бавна.  

7. Когато противникът ни вдишва, времето за реакция е по-дълго от времето за реакция по време на издишване. Човек може да упражни по-голяма сила, когато издишва, отколкото, когато вдишва. Затова противникът ни ще е много по-затруднен да се защити и да реагира адекватно на нашата атака, когато вдишва. 

8. Когато противникът ни е дебалансиран, времето, което му е необходимо за реакция се увеличава, защото тялото му автоматично се опитва да намери опора и да възстанови равновесието си.

Освен всичко, казано дотук, трябва да се отбележи, че, за да се премести физическо тяло, е необходимо време. Торсът на човешкото тяло, например, не може да се придвижи толкова бързо, колкото пръста на ръката. Затова, ако човек е заел неправилно положение на тялото (като най-сериозната грешка в това отношение е нестабилната позиция), ще му отнеме относително повече време, преди да успее да реагира и да заеме защитна позиция по отношение на атаката на своя противник. Всичко това изисква задълбочено изучаване на положенията на тялото (камае), които предлагат добра възможност за защита и движение, както и постоянен стремеж за уравновесяване на ума, тялото и духа.   

Когато успеете да пречупите позицията на противника си и неговата забавена реакция започне, той ще изпита момент на уязвимост. Гардът му ще падне. Ако искате да го свалите, поставете го в тази позиция физически и умствено. Това означава да пречупиш. Едновременно с това, вие трябва да сте в позиция, физически и умствено, от която да можете да го атакувате за по-кратко време, отколкото е необходимо за неговото рефлективно действие. Едва тогава ще можете да приложите техниката си. Ще можете да го управлявате чрез максимално използване на динамиката.

За да се постигне това, техниките на бойното изкуство трябва да се изучават и тренират по динамичен и едновременно физиологичен начин,  така че тялото да се учи да ги прилага без усилие. Да слеем всички мисли, възприятия и стимули, които идват до съзнанието ни, в един космос, както художникът, който рисува произведение на изкуството. Тогава няма да има завеса между нас и противника. Неговото движение ще бъде наше движение, а ние ще можем да го хвърлим толкова лесно, колкото да хвърлим себе си.

Самостоятелна бойна единица

Боят е действие на условни рефлекси. Когато оръжията са извадени, за мисли и разумни доводи вече няма време. Затова този, който иска да бъде подготвен, постоянно работи върху нови комплекси от условни рефлекси. Той оценява действията си по време на предишни тренировки, схватки или конфликти и търси начини за тяхното подобряване. Изследва естествените реакции на тялото и съзнанието при агресия и се учи да ги преобразува в действия, които носят предимство в боя. Тези рефлекси представляват техниката за водене на бой.

„Бърз като вятъра, тих като гората, свиреп като огъня, непоклатим като планината.”

Техниката (вж. уадза) е определен начин за използване на даден инструмент. Няма значение какъв инструмент – гаечен ключ, оръжие, екип от хора или цяла армия, собственото тяло или логическата ни мисъл, чувствата, които носим в себе си.

Тактиката е теория и практика за водене на бой чрез вече познати и отработени техники. Тя е ограничена от познаването на инструментите и навиците за тяхното използване.

Стратегията от своя страна стои един порядък по-високо. (вж. За тридесет и шестте стратегеми, Тридесет и шестте стратегеми)  Тя се занимава с начините за използавне на техниките и търсене на нови приложения в постоянно менящите се условия на боя. Целта на стратегията е чрез просто прилагане на техника да доведе до много по-мащабна промяна, отколкото може да се очаква на пръв поглед. Промяна в духа на ситуацията. Стратегът е ограничен единствено от границите на своето въображение. Той работи най-вече с идеите, защото те контролират мислите и действията на хората, а тяхната природа винаги ще си остане същата. Нови идеи възникват извънредно рядко и в общи линии това са най-вече нови думи за описване на стари идеи.

„Ако единственото ти оръжие е чук, всичките ти врагове ще са пирони.”

Казват, че ресурсите на боеца са физическите му сили, техниката (уменията) му и силата на духа. Всеки от тези три компонента може да се окаже причина за загубата на битката с враговете. Всеки от тези три компонента може в даден момент да придаде сили и да преобърне събитията в благоприятна посока. Затова трябва да се знае:
- здравото и пълно с енергия тяло е основата;
- търсенето на силна и правилна техника чрез постоянна практика и анализ е пътя за развитие и растеж на осъзнаването и възможностите в бойното изкуство;
- постоянният и непреклонен стремеж без съмнения и колебания е начина за изковаване на духа.
Въпреки всичко, решаващ е духът.

„Можеш ли да пренесеш богатствата си през морето в пробит кораб без платна? Не? Тогава защо не се погрижиш за корпуса и платната му?”

„Когато останеш в съзерцание или ходиш по света, не се опирай на нищо. Небето, земята и ти. Човек не е роден, за да живее подпрян. Не се отказвай от помощ, ако наистина имаш нужда от нея. Винаги можеш да помогнеш на някого ...”

(още по темата)