Рейхо – етикетът в бойното изкуство
22 Септември 2010г.
Въпросът за уважението и формалното му проявление е първостепенен за бойното изкуство. В залата това се символизира най-видно от поклона (рей). При японските бойни изкуства ние се покланяме на ритуалната стена с портретите на учителите или олтара (камиза), покланяме се при влизането на татамито и излизането от него. Покланяме се на оръжието, при практика с оръжие. Покланяме се на нашите партньори и нашия учител. Почти през цялото време на тренировката.
Ако бойното изкуство има за цел да се учим да бием, всичко това изглежда безсмислено. Каква загуба на време, за да изядеш боя на улицата, докато се покланяш на някой!
Дожо, означава място на пътя или място за търсене на пътя.
Ако се търси истинския път, нищо в дожото не е случайно. Влизаме вътре и имаме цел. Заставаме, изправени и открити, абсолютно сами в психологически план. Стената пред нас е това, което търсим и това, което трябва да преодолеем. Страхът, гневът и предварителните очаквания са това, което трябва да забравим, за да можем да оценим правилно ситуацията. Вдишваме ситуацията, издишваме всичко излишно от нас, докато се покланяме. Вдишваме отново. Вече сме готови. Един поклон, три дихателни действия. Вдигаме сабята пред себе си. Обгръщаме я с вниманието си, покланяме се. Тя ще бъде нашия партньор и учител. Вече сме едно.
Рей - това е заншин.
Всъщност това, което ни пази, е будното внимание (заншин). То обхваща всичко и контролира дистанцията и наситеността на пространството около нас.
Да влезем в една ситуация, без да сме я оценили, е липса на уважение, внимание и дисциплина. Това означава, че с развитието си ситуацията ще стане много по-лоша за нас, просто защото сме влезли в нея, дори без да сме се огледали.
Буда казва, че всички същества и предмети съдържат в себе си Буда-природата. Дори и камъните. Да знаем, че утре можем да загубим всичко и да станем същите като този, когото презираме, поддържа вниманието будно. За да виждаме нещата такива, каквито са, трябва да се научим да не се отделяме от тях. Който се мисли за велик, пада от височината на величието си.
С израза на нашето уважение, поклонът и вниманието, ние правим контакт, който ни дава възможност за оценка и правилно, отговарящо на ситуацията, действие.