Тецузан Курода за бойното изкуство
08 Септември 2010г.
Чрез ката аз преподавам конкретни, практични, ментални и физически техники, за да позволя на учениците да осъзнаят същността на бойното изкуство.
Zegoku itto no koto e състояние, при което чрез движение на съзнанието и тялото си, фехтовачът контролира противника, още преди да е помръднал меча. Това е най-висшето умение. „Невидима” техника, която се състои от напреднали технически похвати и действия на духа, основаващи се на тези похвати. Всяка практика на бойното изкуство започва с ученето на това, как да възприемаме този невидим елемент. Вътрешното виждане, способно да улови тези невидими неща, е основата на бойните изкуства.
Да тренираш бойни изкуства е да се стремиш да постигнеш единство на меча и на тялото, което е единство на техниката и на съзнанието. Ако се запитаме, как да постигнем това, отговорът е: чрез практикуването на ката. Всичко, което традиционният войн (bushi), се е опитал да предаде на следващите поколения, се съдържа в катата. Чрез тренировката на ката, преди всичко останало, се отварят очите ни. По време на тренировките в моето дожо аз преподавам как да разбираме катата и как трябва да се разбира всяко индивидуално движение. Ние учим как катите са станали това, което са, защо трябва да се правят по този начин, какво се надяваме да постигнем, като правим катите и какво ще произлезе от тяхната практика. Не е ли това, което са търсели старите самураи и за което са посвещавали живота си?
В мига, в който мечът и тялото на противника ми помръднат, моят меч вече го е разсякъл. Това е свят, в който, ако си направил грешка, не е можеш да се извиниш и да кажеш: ”Нека го направя отново”. Да правиш нещата, както трябва в практиката на бойно изкуство, е точно същото, като да постъпваш правилно в съвременното общество. Да се научиш да не повтаряш грешките си или да не се извиняваш при тренирането на ката, означава да имаш абсолютна увереност в своята собствена техника, способности и умения. Въпреки, че такова ниво на увереност може да изглежда максимално за сегашното ви ниво, то може да се счита за ниско ниво, погледнато относително. Такава абсолютна увереност е необходима на всички нива при тренировката на бойно изкуство. С други думи, вие трябва напълно да вярвате на себе си. Няма нищо друго освен това, което можеш да направиш сам. Не се приемат извинения при практика, където едничкият ви живот е поставен на карта.
Възможно е катата да се практикува самостоятелно. Но когато уменията ви нараснат дотолкова, че не виждате слаби места в движенията си, вие трябва да помолите някой по-напреднал да ви учи, като стане ваше уке (партньорът, който ви атакува, а вие се защитавате от него, чрез изучаваната техника). Така вие можете да напреднете до следващото ниво, и до следващото. Като резултат, катата става по-бърза и по-бърза. Движенията, изпълнени с бързина, видима за окото, стават невидими, развива се бързина, която няма движение.
С продължаването на тренировката на ката способността на очите ви да виждат постепенно се променя и качеството на вашите движения нараства. Затова самураите са залагали живота си на нея. Аз вярвам, че катата не е заместител на истинския бой. Ако съществува такова нещо като ката, която може да бъде използвана в реална ситуация, бих искал да го видя. О-сенсей Морихеи Уешиба е казвал, че не бива да се отдава голямо значение на ката. Но това е нещо, което може да каже само човек от неговата класа, защото вече е достигнал това ниво. Ние, обикновените хора, обаче, ще загубим указанията за това как да изпълняваме реални техники, ако отхвърлим катата.
Очите на хората трудно виждат истинските неща. Те не могат да кажат кое е бързо и кое бавно. Аз преподавам катата бавно. Но даже, когато правя движенията бавно, хората са неспособни да ги видят. Истинската бързина не е въпрос на бързи и бавни движения. Също така, може да се каже, че най-бързото движение фактически е липсата на каквото и да е движение. Това се нарича zegoku itto. Както изглежда, в китайското кемпо има бойни изкуства като Да-чен-чуан или И-чуан, където се казва, че най-бързо е не-движението. Въпреки, че тялото при такова движение изглежда неподвижно, то реално се движи. Мой ученик неочаквано ми каза същото. Гледайки седналата ми позиция, той каза: „Макар, че сте неподвижен, цялото ви тяло се движи.”
Първоначално, технически казано, същността на иайджуцу е била да не се вади меча. Това е курсът на обучение на катата. Това е само едно изключително естествено техническо ниво, погледнато от гледна точка на свят, състоящ се главно от необичайни движения, наречени hiden или gokui (тайните или мистериите на изкуството). Най-общо казано, техниката, с която противникът е хвърлен във въздуха само чрез едва забележимо протягане на ръката, се смята за секретна, но тя не е нищо повече от леко протягане на ръката в необичайно движение, докато противникът изпълнява обичайно движение. Това движение, при което вие леко изпъвате ръка, няма да има ефект върху някой трениран в истинско бойно изкуство. Ако не удряте с целия си дух, вие рискувате живота си. Винаги има по-висши техники и това не може да бъде разбрано от гледна точка на обикновените движения. Все пак, от гледна точка на някой, който е тренирал с пълно разбиране на техниката от самото начало, всичко ще изглежда естествено. Това просто ще е резултат от акумулираната тренировка и степента на тренировката. Катата е онова, което ни извежда на тези нива.
За да обясни, каква според него е тази бързина, моят дядо само казваше, че джуджуцу е нещо толкова бързо, че е невидимо за очите. Хронометър не може да измери скоростта на техниката на някой, роден и отгледан в свят, където неподвижността е най-бързото движение, а скоростта не може да се измери с инструменти. Техниките, или това, което може да бъде наречено техника, са бързи в абсолютен или божествен смисъл. Тези техники са самата ката. Скоростта на удара не може да бъде видяна от обикновено око, защото той е изпълнен в единичен ритъм. Аз казвам „истинска бързина”, но дори, когато този удар се изпълнява относително бавно, се получава същото, някак си, той е бърз. Получава се усещането, че той е наистина бърз и точно тази бързина не може да бъде избегната.
Ако вие изпълнявате това движение с неподвижно тяло, движението става толкова бавно, колкото е скоростта, с която е изпълнено. Само движения, които са абсолютно бързи, докато се движите бавно, са истински техники. Невъзможно е да се избегне такава техника или удар без вътрешно виждане, ако тези движения са изпълнени бързо в единичен ритъм. Какво да направите, ако противникът ви е умел боец? Дори ако начинът му на движение изглежда като обикновено движение, единственият начин да се справим с боец, чиито движения имат съвсем различна природа, е да се научим да движим тялото си в същото измерение, в което го прави и той. Най-ефективният директен начин за това е практикуването на ката. Движенията на катата са толкова рафинирани, че не изглеждат като съставляващи катата. Ако дядо ми беше предал катата с нейните специфични движения и беше показал истинския начин отбрана, не мисля, че щях да забележа разликата в движението на тялото или посоката между истинското движение на тялото и простото „излизане от пътя”.
Разликата, между това да си отпуснат и просто да не използваш сила, се вижда, когато удари часът да се опиташ да я приложиш и техниката или работи или не. Също така, човек наистина трябва да тренира сериозно за по-дълъг период от време, за се отпусне, когато не прилага сила. Всичко не може да се постигне наведнъж. Ако аз се отпусна, партньорът ми се отпуска и изглежда, сякаш се състезаваме, за да отнемаме сила от движенията си.
Все пак, както винаги, аз изпълнявах катите така, както ми бяха предадени, без да ги променям. Малко по малко, една след друга, катите ме принуждаваха да се изправя пред друго ниво на трудност. Една и съща ката постоянно се променяше, тъй като и аз се променях и това не ми даваше време дори да си помисля да ги променям. Когато разбрах как да дебалансирам таза на уке дори и когато хващах отпусната му ръка, в която нямаше сила, аз разбрах, че съм развил вътрешен поглед преди да съм го осъзнал. Остротата на техниката ми се подобряваше, когато тренирах, разчитайки на това вътрешно виждане и постепенно аз започнах да използвам все по-малко и по-малко сила.
http://www.aikidojournal.com/article?articleID=85