Учението на Буда

Свободно подбрани откъси от книгата "Учението на Буда".
Издадена от Kosaido Printing Co, Tokyo, Japan, 2010.

Изопаченото мислене има за основа невежеството. Неправилните действия имат за основа желанието. Двете са извора на цялото нещастие в света.

Алчността, гневът и глупостта са наречени трите пожара, които поглъщат света. Пожарът на алчността поглъща този, който е загубил истинския си ум в ненаситна жажда за притежание. Пожарът на гнева поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да приема нещата такива, каквито са. Пожарът на глупостта поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да разбере и следва реда на живота.

Ако хората са заразени с алчност, гняв и глупост, те ще лъжат, мамят, хулят и лицемерничат; а след това ще претворят думите си в дела, като убиват, крадат и прелюбодействат. Ако привикнат да лъжат, те несъзнателно ще извършват всяка възможна грешна постъпка. Преди да постъпят безнравствено, те трябва да излъжат, но излъжат ли веднъж, ще действат безнравствено без задръжки.

Действието следва желанието. Страданието следва действието. Желание, действие и страданеи са като колело, което се върти непрестанно.

Човешката природа

1.

Човешката природа е като плътен гъсталак, в който трудно се прониква. В сравнение с нея природата на едно животно е много по-лесна за разбиране. Все пак, в общи линии можем да я класифицираме по четири видими различия.
Първо, има хора, които от погрешни учения причиняват страдание на самите себе си, следвайки сурова практика.
Второ, има хора, които причиняват страдание на другите с жестокост, кражби, убийства и други зли действия.
Трето, има хора, които карат другите да страдат заедно с тях.
Четвърто, има хора, които не страдат и предпазват и другите от страдание. Следвайки учението на Буда, хората от последната категория не дават път на алчността, гнева и глупостта, а живеят спокоен живот на благост и мъдрост.

2.

Ако използваме за критерий гнева, ще разделим хората на три вида.
Първият вид са тези, които приличат на букви изсечени в скала. Те лесно дават път на гнева и запазват гневни мисли за дълго време.
Вторият вид са тези, които приличат на букви, написани върху пясък. Те също лесно дават път на гнева, но бързо забравят гневните мисли.
Третият вид са тези, които приличат на букви, изписани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си, оставят хулите и клюките да минават край тях незабелязани, умът им е винаги чист и необезпокояван.

3.

Има и други три вида хора.
Първият вид са горделиви хора, които действат прибързано и никога не са удовлетворени. Природата им е лесна за разбиране.
Вторият вид хора са внимателни и винаги обмислят действията си. Природата им е трудна за разбиране.
Третия вид са хора напълно овладели желанията си. Тяхната природа е невъзможно да разбереш.

Хората могат да бъдат класифицирани по много начини, но като цяло човешката природа не е лесна за разбиране. Само Буда я разбира и за различните хора е дал различни практики.

Човешкият живот

1.

Една алегория описва човешкия живот по следния начин: Веднъж един човек карал лодката  си по течението на бърза река. Друг човек го предупредил от брега: “Спри да гребеш така безгрижно надолу по течението има бързеи и  опасни водовъртежи, има крокодили и демони, скрити в пещери между скалите. Ще загинеш, ако продължиш."

Бързото течение в тази притча символизира живота, отдаден на похот; безгрижното гребане означава да подхранваш страстта си; водовъртежът символизира удоволствието; бързеите напред са предстоящите болка и страдание; крокодилите и демоните са упадъка и смъртта, които следват живота, отдаден на похотливи желания. Човекът от брега е Буда.

2.

А ето и другй алегория. Един мъж, който извършил престъпление, бягал от преследвачите си. Двама стражи го следвали по петите. За да се скрие, той се спуснал в един кладенец, като се държал за надвиснала лоза. Когато почти стигнал долу, той  забелязал кълбо змии в дъното на кладенеца и останал да виси, хванат за лозата. В това време две мишки, бяла и черна,  започнали да прегризваг сгьблото на лозата. Ако стъблото се скъсало, той щял ида падне върху усойниците и да загине. В този момент, поглеждайки нагоре, той видял пчелно гнездо, от което сс отронила капка мед.  Забравяйки за опасността, в която се намира,  човекът отворил уста и я вкусил с наслада.

Мъжът в тази притча символизира човешкото същество, което е родено да страда и да умре в самота. Стражите и змиите символизират тялото с неговите плътски желания. Лозата е кръга на преражданията, в който се вкопчваме. Двете мишки, бяла и черна, представляват времето, деня и нощта, и отминаващите години. Медът, това са физическите удоволствия, които залъгват тъгата от неумолимо идващия край.

3.

Има и трета история. Един цар поставил четири змии в кутия и дал кутията на слугата си да я пази. Наредил на слугата да се грижи добре за тях и го предупредил, че ако раздразни дори една от тях, ще бъде наказан със смърт. Изплашен, слугата захвърлил кутията и избягал.
Царят изпратил петима стражи да го заловят. Те се приближили до него приятелски с намерението да го хванат и върнат в двореца. Но слугата не се доверил на тяхната дружелюбност и избягал в съседното село.
Тогава интуицията му подсказала, че в това село няма да намери сигурен подслон, защото в него живеят шестима разбойници, които могат да го нападнат. Слугата продължил пътя си изплашен, докато стигнал брега на буйна река, която препречила пътя му. Мислейки за опасностите, които го следвали по петите, слугата си направил сал и успял да прекоси бързите води, отвъд които той най-накрая намерил сигурност и спокойствие.
Четирите змии в кутията са символ на четирите елемента: земя, вода, огън и въздух, които съставят физическото тяло. То е подхвърлено на похотливи желания и става враг на разума. Затова умът се опитал да избяга от тялото.
Петимата стражи, които се приближили до него приятелски, са петте съвкупности, които съставляват тялото и ума на човека: форма, чувство, усещане, желание и съзнание.
Сигурният подслон са шестте сетива, които съвсем не са сигурен подслон; а шестимата разбойници са шестте вида обекти на шестте сетива. Така, виждайки опасност в шестте сетива, човекът избягал отново и достигнал до бясното течение на светските желания.
Тогава той си направил сал от Благородното учение на Буда и безопасно прекосил реката, достигайки брега на спокойствието и мъдростта.

4.

Има три опасности, в които попадайки, синът е почти безпомощен да спаси майка си, а майката трудно може да помогне на сина си: пожар, наводнение и грабеж. Но и в тези опасни ситуации все пак съществува възможност те да се подкрепят един друг.
Но има други три опасности, от които майката е невъзможно да спаси сина си, а синът не и в състояние да предпази майка си. Те са болестта, старостта и смъртта. Без значение колко се обичат и колко близки се чувстват, никой от тях не може да помогне на другия при такъв случай.

5.

Веднъж Яма, царят на ада, попитал един човек, който бил попаднал в ада заради злите си дела, дали някога е срещал тримата небесни пратеници. “Не, господарю”, отговорил мъжът, “Никога не съм срещал такива създания.”
Тогава Яма го попитал дали някога е срещал стар човек, съсипан от годините, който върви подпирайки се на тояжка. Мъжът отговорил: “Да, господарю. Много често съм срещал такива хора.” Яма казал: “Ти си наказан да страдаш сега, защото не си разпознал в този човек небесния пратеник, който ти е бил изпратен да те предупреди, че трябва бързо да промениш начина си на живот, защото ти също ще остарееш.”
Яма попитал отново, дали мъжът някога е срещал беден, болен и изоставен от приятелите си човек. Човекът отговорил: ”Да, господарю. Виждал съм много такива хора.” Тогава Яма казал: “Ти помадна в ада, защото не си разпознал в този болен човек пратеника, изпратен ти от небето да те нредупреди за твоето собствено безсилие пред болестта.  
Тогава Яма попитал още веднъж дали мъжът някога е виждал мъртвец. Човекът отговорил: „Да, господарю. Виждал съм много хора да умират.” Яма казал: “Ти си изпратен в това окаяно място, защото не си разпознал, в тези хора небесните пратеници. Ако ги беше разпознал и беше взел под внимание техните предупреждения, щеше да промениш посоката па живота си и нямаше да страдаш сега.

6.

Някога живяла една млада жена, съпруга на богат човек, наречена Кишаготами. Тя загубила ума си след смъртта па своето дете и понеслаа мьртвото му тяло от къща на къща, молейки хората да го излекуват.
Разбира се, те не могли да и помогнат с нищо, но накрая един последовател на Буда я посъветвал да отиде при Блажения, който тогава живеел в Джетавана. Майката занесла мъртвото си дете на Буда.
Блаженият я погледнал със съчувствие и казал: “За да излекувам сина ти, ще ми трябват няколко макови семена. Иди и вземи четири или пет макови семена от къща, в която смъртта никога не е влизала.”
Побърканата от скръб жена напразно търсила къща, в която смъртта никога не била влизала. Тя се върнала при Буда с празни ръце. Той не и казал нищо, но в неговото благо мълчаливо присъствие умът и се прояснил и тя разбрала смисъла на думите му. Тя взела тялото на детето и го кремирала. След това се върнала при Буда и станала негова ученичка.

Пътят на практиката

Представете си, че сте хванали змия, крокодил, ястреб, куче, лисица и маймуна – шест същества със съвършено различна природа. Вие сте ги вързали със здраво въже и ги карате да тръгнат. Всяко от тях, ще търси безопасност в присъщата му среда: змията ще потърси убежище в тревата, крокодилът ще се запъти към вода, ястребът ще литне във въздуха, кучето ще поеме към някое село, лисицата ще потърси самота в дупка в земята, а маймуната – в клоните на гората. В опита им всяко да върви по своя път, те ще си пречат, като накрая най-силното ще повлече останалите.

Като съществата в тази притча, хората са  изкушавани от шестте сетива: очите, ушите, носа, езика, кожата и ума, и контролирани от доминиращото от тях.

Ако шестте същества се привържат към стълб, те ще се изтощят в опитите си да се освободят и накрая ще легнат край стълба. По същия начин, ако хората практикуват контрол над ума, сетивата няма повече да им причиняват безпокойства. Ако умът е под контрол, хората щс намерят щастието и в този живот и в бъдеще.

***

Веднъж Буда Шакямуни пребивавал в град Каусамби. В същия град живеел човек, който го мразел и подкупвал злонамерени хора да разпространяват клевети срещу него. При това положение за учениците на Пробудения станало трудно да се сдобиват с храна, а когато просели, получавали оскърбления.
Ананда казал на Буда: “Да не стоим в този град. Има други по-добри градове, където можем да отседнем. По-добре да си тръгнем оттук.”
Блаженият отговорил: “Ако следващият град е като този, какво ще правим тогава?”
“Ще се преместим в трети.”
Блаженият казал: “Не, Ананда, това няма да има край. По-добре да останем тук и да понасяме търпеливо оскърбленията, докато с безупречното  си поведение опровергаем клеветите, и обидите срещу нас престанат. Тогава ще се преместим на друго място.”
“В този свят има печалба и загуба, клевета и почест, похвала и оскърбление, страдание и удоволствие. Просветленият не е зависим от тези външни неща. Те ще си отидат така бързо, както са дошли.”

***

По отношение на това, доколко думите се използват по подходящ начин, има пет двойки антоними: думи, които са подходящи и които не са подходящи за определен случай; думи, които съответстват и които не съответстват на фактите; думи, които звучат приятно и думи, които звучат грубо; думи, които са благотворни и думи, които вредят; думи, които са съчувствени и думи, които са ненавистни.
Каквито и думи да изречем, трябва да сме ги подбрали със загриженост за хората, които ще ги чуят и ще бъдат повлияни от тях. Ако умовете ни са пълни с любов и състрадание, ще са устойчиви на злите думи, които чуваме. Не трябва .да изричаме невъздържани думи, които да предизвикват гняв или омраза. Единствено думи на съчувствие и мъдрост можем да изричаме.
Не можем да елиминираме неприятните думи. Трябва да обучаваме ума си да се отнася със съчувствие дори към злите хора. Така ще оставаме незасегнати от думите им, отправени към нас.

***

Ако някой се опита да рисува с водни бои върху синьото небе, той няма да успее — това е невъзможно. Също както е невъзможно да пресуши голяма река с топлината на факел от суха трева или да произведе силен звук чрез триене на две парчета мека кожа. По същият начин, хората трябва да тренират ума си да не се смущава от думите, отправени към тях, каквито и да са те.
Те трябва да обучат ума си и да го съхраняват щедър като земята, безграничен като небето, дълбок като голяма река и мек като въздуха.

***

В търсенето на истината човек си задава въпроси, които смята за важни. От какъв материал е изградена вселената? Вечна ли е? Има ли граници или е безкрайна? По какъв начин е организирано човешкото общество? Каква е идеалната форма на организация?

Ако той отложи търсенето на просветление, докато си отговори на тези въпроси, ще умре, преди да е намерил пътя.

Представете си, че един човек e пронизан от отровна стрела, а неговите близки и приятели ще търсят лекар, който да извади стрелата и да лекува раната. Ако в това време раненият каже: “Почакайте малко. Преди да извадите стрелата, искам да знам кой я е изстрелял по мен. Дали е мъж или жена? Дали е благородник или селянин? От какво е бил направен лъкът, който е изстрелял тази стрела? Дали е бил голям или малък? Дали е бил направен от твърдо дърво или ог бамбук? От какво е била направена тетивата? Дали е била направена от влакно или от черво? Дали е направена от ратанова палма или от тръстика? Пера от каква птица за прикачени на края й? Преди да извадите стрелата, искам да получа отговор на всички тези въпроси!?

Какво ще се случи с този човек? Преди да бъде доставена цялата тази информация, отровата ще проникне в цялото му тяло и той ще умре. Всеки знае, че първото, което трябва да се направи в такъв случай, е да се извади стрелата, за да се предотврати разпространяването на отровата.

Затова хората трябва първо да различат, кое е най-важното за тях, кой проблем трябва да разрешат на първо време и коя е най-належащата за тях задача. Учението на Буда съдържа това, което е важно да знаем. То учи хората, че трябва да се стремят към най-дълбокото знание, да отсранят повърхостните представи и да практикуват Благородния път, за да постигнат просветление.  

***

Някога живяло момче на име Судана, което искало да постигне просветление и усърдно търсело пътя.

От един рибар се научило да познава морето. От един лекар се научило на състрадание към болните и недъгавите. От един богат човек научило, че спестовността е тайната на забогатяването и разбрало колко е важно да запазва всяко дребно постижение по пътя към просветлението. От един медитиращ монах разбрало, че чистият и спокоен ум има чудната сила да пречиства и успокоява умовете на другите. Веднъж то срещнало една изключителна жена и било впечатлено от нейната щедрост. От нея разбрало, че милосърдието е плод на мъдростта. След това срещнало един стар странник, който му казал, че за да стигне толкова високо - до просветлението, трябва да изкачи планина от мечове и да прекоси река от огън. Така Судана научил от собствения си опит, че истинско знание може да получи от всеки, че истината се съдържа във всичко, което човек може да види или чуе.

Судана се научил на търпение от една бедна, саката жена. Гледайки играещите на улицата деца, разбрал урока на неподправената радост. От едно мило и скромно семейство, които никога не помисляли да искат нещо, което някой друг е пожелал, научил тайната да живее в мир със света. Той научил урока на хармонията от смесващите се аромати на тамяна и урока да дарява радост от красотата на цветята. Един ден, седнал на кратка иочивка в гората, забелязал малки издънки, подаващи стръкове край паднало и гниещо дърво и така научил урока за преходността на живота.

Слънчевата светлина през деня и блещукането на звездите през нощта непрестанно подклаждали вдъхновението му. Така Судана имал мъдростта да се облагодетелства от своя опит по дългия път към просветлението. Наистина, тези, които търсят просветлението, трябва да направят ума си своя крепост и широко да отворят вратите на ума си.

***

Истинското учение ще допринесе полза единствено на този, който чувствайки го, разбере неговия смисъл и се почувства свързан с него. Ако човек, след като го чуе, не е в състояние да оцени значението му, той ще пропадне в търсенето на просветление.