Сокон Мацумура

Сокон Буши* Мацумура е роден през 1796 г. в семейство от висшето общество в столицата Шури, Окинава. Започва да тренира карате и кобудо с Тоде Сакугава на много ранна възраст. Известен е още като високо образован човек и бележит калиграф.

Мацумура служи като приближен съветник и бодигард на трима крале на островите Рюкю – Шо Ко, Шо Ику и Шо Тай. Този пост му позволява да пътува свободно до Китай и до Япония. Посещава дори манастира Шаолин, където изучава различни форми на китайския бокс. В Япония овладява стила Джиген-рю за бой с мечове.

Има много истории за това как Мацумура получава прозвището Буши (Воин). Една от тях казва, че той е бил наречен така от учителя си Сакугава, защото като дете обичал да се бие, навсякъде и с всички. Друга казва, че прозвището му било дадено от крал Шо Ко, като признание за невероятните му постижения в бойното изкуство, след като той победил бик. Така или иначе се смята, че никога не е бил побеждаван.

Съпругата на Мацумура била известна със своите бойни умения. Преди да срещне Мацумура, тя често предизвиквала момците, които идвали да я искат за жена и ги побеждавала в бой. Известни ученици на Мацумура са Ясуцуне Итосу, Кенцу Ябу, Гичин Фунакоши, Чомо Ханаширо, Набе Мацумура, Анко Азато, Киюна Пейчин, Сакихара Пейчин, Чотоку Киян и много други. Най-известните съвременни стилове, чиито основоположник е Мацумура, са Шорин рю, Шотокан, Шиторю. Освен изучаваните форми и техники в тези стилове, той е преподавал в много тесен кръг и Хакуцуру, стилът на белия жерав, произлизащ от южните китайски стилове.

Писмо за бойните изкуства, написано от Сокон Мацумура на 13 май 1882 г.

До жена ми и младия брат Кувае Рьосей

Можеш да разбереш истинския път на бойните изкуства само с непоколебимост и продължителна тренировка. Много е интересно да отбележим, че на фундаментално ниво бойните изкуства и методите на литературното образование вървят паралелно.

Когато разглеждаме методите на литературното образование, ние откриваме три различни елемента или метода:
Първият е ученето на силни думи и умения, необходими в комуникацията, и при преследването на високо-платени постове.
Вторият е изучаването, сравняването на мъдростта от традиционната литература и насаждането на чувство за дълг по пътя на примера.
Въпреки факта, че тези два метода са неповторими и единствени по рода си, те са лишени от разбиране на истинската същност на пътя. Те съдържат само повърхностно разбиране на образованието и затова трябва да бъдат смятани за непълни.    

Третият метод на литературно образование е цялостен. Той е метод на конфуцианството. Разбирайки го, ние можем да разберем истинския път. Някои от нещата, които той ни учи да правим, са следните:
1/ Да търсим по-дълбоко разбиране.
2/ Да печелим сила от нашите слабости.
3/ Да направим нашите усещания и чувства по-искрени.
4/ Да станем по-честни и справедливи.
5/ Да ръководим делата си ефективно или по-добре да контролираме емоциите си.
6/ Да направим дома си мирно място.

Това е доктрина, която може да се прилага не само по отношение на една страна, но и по отношение на целия свят. Затова само това обучение е завършено обучение.

Ако разгледаме бойните изкуства, ние също виждаме три различни елемента или метода в тях:
Първият метод, или деление, gakushi no bugei, е повече като игра на психология или тактика. Всъщност той няма практическо приложение в бой, а прилича на хубав танц. Той е много повърхностен.
При втория, meimoku no bugei, няма нищо повече от физическо изражение. Неговата единствена цел е победата. В това няма достойнство. Практикуващите този метод са свадливи и обичат да спорят. Често те вредят на другите и на себе си. Много често те носят безчестие на членове от своето семейство. 
Противно на тях, третият метод, budo no bugei, винаги се използва осъзнато, с убеждение. Практикуващите този метод печелят висока просветеност, лишена от съперничество и поквареност. Той насърчава лоялност в семействата, между приятелите, в цялата страна. И развива естествено благоприличие и смел характер.

Ако имате непоколебимо спокойствие, ще надделеете над противника без сила, със свирепостта на тигър и бързината на птица. Будо но бугей:
1/ Забранява предумишленото насилие.
2/ Ръководи действията на воина.
3/ Поучава и дава сили.
4/ Поощрява добродетелите.
5/ Допринася за мира между хората.
6/ Носи хармония в обществото.
7/ Предизвиква процъфтяване и благосъстояние.

Това са, така наречените седем добродетели на бойните изкуства. Те са преподавани от мъдреците и са описани в книгата Годан-шо.

Затова истинският път на бойните изкуства съдържа повече от един елемент в себе си. Умният човек не се нуждае от първия или втория метод. Той се нуждае от третия. В него ще намери истинския път. Тази неукротима сила на духа дълбоко ще повлияе на преценката му и той ще се научи да разпознава благоприятните случаи и да предприема подходящите действия. Защото обстоятелствата винаги определят правилния начин за действие.

Може да изглежда, че не уважавам другите два бойни метода, но моето убеждение е непоклатимо вкоренено в доктрината на третия метод. Аз ти давам думите си. В съзнанието ми няма нищо останало или скрито, не задържам нищо. Ако приемеш и се вслушаш в моите думи, ще намериш истинския път.

Буши Мацумура

* Буши (яп. воин) - почетно прозвище, което се е давало само на най-прославените и калени в истински бой воини.