Джуцу или До

Японската дума „джуцу” (jutsu) се превежда като техника, умение, изкуство, метод. Тя се използва в много съчетания, като:
- тайджуцу - техника на тялото (техника за бой с празни ръце)
- иай джуцу (изкуство за вадене на меча)
- кенджуцу (техника за фехтоване с меч)
- соджуцу (изкуството на копието - яри)
- нагината джуцу (изкуството на японската алебарда - нагината)
- бо джуцу (изкуството на тоягата)
- танто джуцу (нож)
- тесен джуцу (бойно ветрило)
- шурикен джуцу (остриета за хвърляне)
- ходжо джуцу (изкуството за завързване на противника)
- джу джуцу (изкуството на мекотата) или тай джуцу (изкуството на тялото), превеждани като борба без оръжие
- кикен джуцу (опасното изкуство, техниката за удряне на уязвимите места на противника)
- кюджуцу (изкуството на стрелбата с лък)
- ба джуцу (езда)
- суией джуцу (плуване и водене на ръкопашен бой във вода)
- нин джуцу (изкуството на прикритостта, шпионажа)
- сенджо джуцу (тактика, ръководство на група, маневри)
- кьоджуцу (изкуството за измама и манипулация на вниманието на противника)
- саймон джуцу (хипноза)

Всъщност това са само отделни умения от подготовката на воините и този списък не е никак изчерпателен. Всички те са част от бу джуцу – бойното изкуство. И са се преподавали като набор от техники (уадза), които воинът трябва да изучи.

След 1868 г. започва нов период от историята на Япония – епохата Мейджи. Шогунът е свален, а Япония става конституционна монархия, водена от своя император. Обявено е премахването на самурайството. Носенето на традиционните мечове е забранено. Идват трудни времена за традиционните школи по бойни изкуства (рюха). Армията започва да се обучава и въоръжава по западен образец. Самураите загубват своята социална и икономическа сила. Много от похватите им за бой изглеждат напълно ненужни при новите условия.

Появява се нужда от дълбока промяна на японските бойни изкуства, която да помогне поне на някои от тях да оцелеят за поколенията. И това наистина се случва. През 1882 г. Джигоро Кано обявява създаването на нова система – Джудо. В началото всички смятат, че това е просто една отделна школа по джу джуцу. Но скоро става ясно, че това съвсем не е така.

Кано сменя думата „джуцу” с думата „до” (начин, път, метод), което в китайската философия се нарича Тао – „пътят на природата”. Нарича школата си Кодокан – Школа за изучаване на Пътя. И въвежда два основни метода за обучение – ката (формални упражнения) и рандори (свободна практика). И в двата случая всички движения се извършват в съответствие с принципа за максимална ефективност. Чрез тренировка на джудо, Кано води своите последователи към трениране на морала и на естетическото възприятие. Успоредно с практиката, трениращите научават, че каквато и да е целта, тя ще бъде постигната най-добре, ако умът и тялото се използват максимално ефективно.

„Използването на този принцип за подобряване и усъвършенстване на всекидневния живот, изисква преди всичко постигане на повече ред и хармония в човешките отношения. А това може да се постигне само чрез взаимна подкрепа и отстъпки .... Крайната цел на практикуването на джудо е да се възпита уважение към принципите на максимална ефективност, всеобщо благоденствие и взаимна изгода. Чрез джудо хората постигат – индивидуално и колективно – най-високото си духовно състояние, като в същото време развиват телата си и изучават изкуството на атаката и отбраната.”  Джигоро Кано

По този начин Кано оставя на заден план целта на джуцу – практическата ефективност, и предлага нова цел – морално и умствено израстване на практикуващия, като достоен член на обществото. Идеите на Кано са възприети от цялата японска нация и на тази основа са създадени Кендо, Айкидо, Иайдо, Кюдо, Карате-до и други, като пътища за развитие на личността, а не просто техники за бой. Лично Кано подкрепя майстори като Морихеи Уешиба, Гичин Фунакоши и много други и ги насърчава да разпространяват своите изкуства.

В днешно време спортът е заел огромна част от територията на бойните изкуства. Това, което е създадено, за да тренира характера на индивида чрез проверка в модерирана схватка, е превърнато в бизнес. А победата и популярността са единствен критерий за успех. „До” се е превърнало в „джуцу”, да спечелиш на всяка цена. Спортните правилници, колкото и свободни да са, не изискват друго, освен да побеждаваш по техните условия. А спортът изтисква своите галеници. Спортните дисциплини нямат широтата на материята, която трябва да познава един човек, за да оцелява във време на война, мизерия, болести и размирици.

Тези, които търсят това познание, се връщат към изучаването на джуцу, за да бъдат готови. „Каквото – такова, когато – тогава, колкота – толкова.” Не можеш да бъдеш човек на изкуството, ако не си овладял занаята.