Китайска философия

"Ако управникът с всяко свое действие се бори за сърцата и умовете на хората, държавата ще удържи победа, без да влиза в битка.

Целта на управлението е благосъстоянието на народа. Добре управляваният, процъфтяващ и удовлетворен от живота народ винаги ще подкрепя своя управник. Но, за да бъде постигната тази цел, е необходима всеобхватна стратегия.

Три са съкровищата на управника – добро селско стопанство, добри занаяти и добра търговия. Добрите условия на живот дават възможност за възпитание на добродетели у населението. Когато това е изпълнено, няма да има интриги и смут сред народа. Ниските разходи на управниците, липсата на пищност и показност, помагат да се разпространят ценности и поведение, укрепващи държавата.

Управление, което се основава на моралните закони и разпространява добродетелите, може да бъде ефективно само, ако има ефективна система за награди и наказания. Те трябва да бъдат ясни, незабавни и еднакви за всички. Наказанията да достигат до самите върхове, а наградите и до най-дълбоките низини.

Ако изворите са дълбоки, водата е изобилна и се движи бързо. Ако водата се движи бързо, рибата се размножава. Когато корените са дълбоки, дървото е високо. Когато дървото е високо, дава много плодове. Когато благородните хора имат общи симпатии и възгледи, те се обединяват. Когато те се обединяват, работите вървят добре. Такава е природата на нещата.

Поднебесното царство не е владение на един човек. Този, който дели приходите с всички под небето, ще постигне мир. Този, който иска всичко за себе си, ще загуби всичко. Способността да се споделя с хората е истинска хуманност. Където има истинска хуманност се появява верността.

Ако управникът няма достатъчно достойнства, държавата е в опасност, а народът постоянно се вълнува. Ако управникът е достоен и мъдър, държавата ще живее в мир, а хората ще бъдат послушни. Щастието и нещастието зависят от управниците, а не от повелите на небето.

Да избавяш хората от смърт, да решаваш нуждите им, да ги освобождаваш от нещастие и да ги поддържаш в беда - това е добродетел. Където има добродетел, ще се появи и вярност. Да делиш с хората беди и удоволствия, любов и ненавист – това е справедливост. Там, където има справедливост, ще започнат да прииждат хората. Да носиш изгода, без да причиняваш вреда, да помагаш за успеха, без да разрушаваш надеждите, да награждаваш, без да си взимаш обратно, да доставяш радост, без да принуждаваш хората да страдат, да ги правиш щастливи, без да ги принуждаваш да стават зли. Това означава да обичаш хората. 

Когато имената съответстват на нещата, в живота се въплъщават истинността и достойнството.

Разумът е начин да се открие път към знанието; знанието – начин де се открие път към благосъстоянието; благосъстоянието – начин да се открие път към хората. Привличането на достойните е път към послушанието на хората.

Що се отнася до пътя на войната, нищо по него не е по-ценно от единството."

Превод от "Шесть секретных учений Тай-гуна"

Когато мъдрите не са тачени, държавата е в голяма беда; когато мъдрите са използвани, държавата е в безопасност. Когато длъжностите са подбирани за хората, настъпва хаос; когато хората са подбирани за длъжностите, се установява ред.

Чжуге Лян, „Пътят на пълководеца”, 2 век от н.е.