Текстове

От книгата „ Дата Туташхиа “ на Чабуа Амиреджиби

1

И дадено бе человеку:

Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила - да може да ги преодолява; Ум и Доброта - за негово благо и благото на ближните му, защото само онова е благо, що е от полза за ближния; Жена - да не прекъсва и да процъфтява родът му; Приятел - та да познае мярката на своята доброта и жертвоготовност в името на ближния; Отечество - да има на какво да служи и за какво да отдаде живота си; Ниви - та с пот на челото да изкарва хляба насъщен, както му бе заповядал бог; Лозя, Градини, Стада и друг имот - та да има с какво да дарява ближните си; и целнят Свят - да има къде да извършва всичко това и да въздава заслуженото на онази велика любов, що беше негов господ-бог. И както тук бе речено, така и стана. Вярата и законът на бащите изпълзаха с любов плътта и духа на човека. И управляваше народа, и бе съдник негов Туташха*, юноша прекрасен и достолепен. Не беше той от кръв и плът, а дух човешки, що глъбините на душите обитаваше и комуто бяха подвластни всяка мисъл и всяко чувство.

И породи тази вяра разум, мъдрост и проникване в същината на нещата.

От дивия злак на пустинята отгледа човекът житото и му стана този злак хляб насъщен. Преви под ярем шията на степния вол и смирено понесе волът тежкото си бреме. И сътвори човекът колелото, и свърза с пътища градища и села, та да стане единен и да се сроди родът човешки. И наблюдавайки небето, изчисли пътя па светилата и опозна законите им. И когато трябваше да вали дъжд или сняг, казваше на ближните си: „Иде лошо време.“ И разчерта лицето на земята и се разбра къде може да се ходи и къде може да се плава, и къде какви планини се издигат, и къде какви морета се простират. Измисли писмената, та да разкаже за себе си па своите правнуци и да съхрани за тях опита си. Отгледа лозата и тя бе неговият дар за създателя па тази мъдрост. И го съзираше народът - него, обитаващ храма, но подобен на човек и властелин. И се подчиняваше на заповедите му като на природни закони.

2

И когато народът тръгна по пътя на порока и малодушието и се зае да върши неща, вършени дотогава от великодушието, някои рекоха:

- Който ни храни и милее за нас, него наричаме свой ближен. - И тогава помръкна Доброто и народът се изроди, защото в душите и на най-праведните погинаха благодатните семена, а любовта заприлича на плевел върху суха и безплодна почва. И стана тъй, защото мнозина бяха обсаждащите, а малцина - обсадените.

И се превърнаха:

Съвестта - в звук безсмислен, досаден, в устата на гонителите - в ругатня и оскърбление; Силата - в меч, вдигнат над собствената душа, и в ярем за ближния; Добротата - в ангелска маска върху лицето на дявола; Жената - в убежище на страсти, блудство и безплодие; Приятелят - съучастник в злодеяния и пороци, и побратим в подъл страх; Отечеството - в арена на нечестивци и угар за сеене на лъжи, обрасла с тръне и заблуди; Хлябът и другият имот - в плячка за рушветчии и джелати; и целият Свят - в царство на омразата.

И когато се извърши всичко казано, помръкна даже слънцето, понеже блясъкът на златото го затъмни. И народът започна да почита омразата и отмъщението, защото те станаха негови божества. А жрец на тези божества и господар на съдбините и делата си народът нарече дракоиа, що се хранеше с плътта и сърцата човешки. Поглъщаше ги и не знаеше насита. Ала той бе не само звяр, но и творение, защото се таеше в глъбините на душата човешка и беше основа на всичките й съставки. Тогава оскъдня Разумът и страшни станаха делата му; свободният се предаде в робство, яремът бе свален от шията на вола и нахлузен на човека; плъпнаха орди, опустошиха земята и отведоха със себе си най-мъдрите и най-красивите, а другите обложиха с непосилни данъци; мъдреците забравиха завета на бащите си и изкуството им да четат по звездите започна да служи за поробване на душата человеческа. Лъстци и безумци избраздиха морето със златовърхи кораби, та да умножат още повече богатството и разкоша на своите поробители; лъжепророци и фарисеи научиха народа на магии и чародейство, за да задушат истинската вяра; безумци изгориха нивите и засяха отровни треви, та онези, които ги вкусят, да забравят що е разум и съвест.

И народът воистина съзираше дракона, който живееше в палатите и градините, но го почиташе не като звяр, а като страж и блюстител на Мамоновото царство, което никога няма да падне. Защото за маловерните и слабите духом този дракон беше желан и възлюбен, макар да се хранеше с народната кръв и свяст.

И рече тогава Туташха:

- Любовта  погина не от своята слабост, а от силата на врага, защото нямаше ни остър меч, ни крилати стрели, ни желязна броня, за да защити владенията си. Няма да оставя това така! Защото не с добро, не с мъдрост, а с лукавство завоюва драконът света, потъпка волността и пропъди мъжеството.

И възседна богатирът белия си кон, издигна копие към слънцето и се закле отсега нататък да потъпква и наказва злото само със сила.

Защото Туташха не беше бог.

3

Низвергна Туташха дракона на земята, заби копието си в огнедишащата му паст и го обезглави. И като видяха това, възрадваха се ония малцина на брой, но силни духом, що тайно следваха поученията на Туташха, понеже съзряха в негово лице своя избавител.

Но подобен на феникс бе драконът и вместо една глава израснаха седем. И всичките седем глави пак ги отсече Туташха. Рукна от тях кървав поток и препълни реките. Излязоха те от бреговете си и отнесоха всичко, сътворено от предците. Не останаха на земята орачи и нямаше кой да сее и да оре. Започна клане и братоубийство, че всички хора бяха зли и неправедни, убиваха безразборно и безсмислено, зашото не разбираха предназначението на човека на земята и бяха обзети от жажда да превърнат света в пепелище. Всекиго мразеха и не знаеха какво друго да искат освен кръв и смърт. И се оправдаваха с примера на Туташха. Казваха, че той също тръгнал с меч срещу дракона, че възжелал със силата на своя меч да надмогне драконовата сила. Ала драконът не загина, а стана седем пъти по-голям, зашото вместо отрязаната глава му израснаха седем и седем пъти по седем се умножи злото в света. И като видя това, изпадна в отчаяние светлият юноша Туташха, защото разбра: никой освен самия човек няма да спаси човешкия род.

И реши тогава Туташха от дух всеобхватен и всемирен да се превърне в човек.

И тогава в замислите си той бе вече бог.

4

И тогава издигна Туташха глас към небето:

- О, всемогъщи! Не за да се забавлявам, следвах помислите си, не за да тъка от моите мисли хламиди, на паяжини подобни, и не за възмездие вдигнах копието си. И не подтикнат от лукавия приех плът човешка, а за да изцеля недъзите на рода Адамов. Но се оказа безплоден разумът ми и немощна десницата ми. Не поникнаха и не дадоха плод семената, що посях, защото не си ми дал дарбата да превръщам злото в добро.

И ето, аз те моля: дай ми моята истинска участ, за да надаря с нея всички твари на земята.

И се чу тогава глас:     

- Не си разбрал човешката природа, защото не си бил никога човек. Иди при тях и ще видиш: отиват при ближния уж с дарове, а като дойдат, му вземат и последното, защото не носят дарове, а нож. Слагат печат на устата си, за да не осъждат ближния си, а утробите им са претъпкани с месото и костите му. Кадят тамян на господа, но се уповават на Мамона и тайно се подсилват от неговата мощ. Но ти постъпвай, както досега си постъпвал, и ще има полза за теб и за целия Адамов род, защото да прави добро и да се стреми към съвършенство, е истинското предназначение на човека. И тогава ще те осени благодат и ще съумееш да сториш от злото добро.

И пое тогава Туташха по трънливия път на мъките и страданията, и след всички терзания на душата и плътта, които превъзмогна, засия над главата му чудна светлина и всички я видяха.

Тогава той се върна в. света и каза на хората:

- Всевишният ме изпрати при вас, за да очистя душите ви от скверностите на дракона; чуйте оногова, що принесе себе си в жертва в името на вашите души и тяхното безсмъртие.

И отсече тогава Туташха левицата си и я хвърли на дракона. И малцина люде повториха подвига и жертвата му.

Но отсече Туташха нозете си в коленете и ги хвърли на дракона. И ония малцина сториха същото.

И побледня драконът и намаля огънят, който бълваше.

,И другите също захванаха да му хвърлят парчета от месата си.

И се изправи драконът на два крака като човек, и паднаха ноктите му, и се превърна в човешки лик муцуната му. Тогава Туташха разкъса гръдта си, изтръгна сърцето си и го хвърли на дракона. Но драконът не докосна плячката, а изрече:

- Не жадувам повече човешка кръв и плът.

И тогава всички, що му хвърлиха части от тялото си, ги придобиха отново.

И Туташха им рече за дракона:

- Не закачайте този човек и нека ви осени благодатта да превръщате злото в добро.

И възнесе се тогава на небето душата на Туташха, а плътта му остана на земята.

Бележка: Туташха е върховният бог в грузинския езически пантеон.