Ритници – кери уадза

Ритниците са важна част от арсенала на карате. Тренировката им трябва да започне от самото начало на практиката.

Най-важното нещо при ритниците е постигането на идеален баланс, точност и сила. Това става чрез бавно овладяване на правилната постановка на ритниците и постепенно увеличаване на скоростта.

Упражненията се започват от един крак. Коляното на вдигнатия крак е свито, бедрото е вдигнато високо на повече от  90° спрямо тялото, ходилото е в контра-шпиц, петата прибрана над коляното на опорния крак (хики аши, заредено, изтеглено назад ходило).

Старите майстори казват, че трябва да се научим да оставаме в тази позиция напълно неподвижно, ако трябва с часове. Най-добрата проверка е, да запалим свещ зад гърба си и да гледаме сянката си. Когато успеем да я направим напълно неподвижна след всеки ритник, това означава, че приближаваме доброто овладяване на дадения ритник. 

МАЕ ГЕРИ – ритник напред.

1. От положението, което описах, се нанася камшичен ритник напред, в корема на въображаем противник, висок, колкото нас. Опорният крак е леко сгънат, насочен напред и не се мести по време на ритника. Петата му не се отлепва от земята.

Ритащият крак не се изпъва докрай и веднага се прибира в изходното положение (хики аши). Коляното му в никакъв случай не пада под хоризонтала. Движението тръгва от таза, който бута напред, после се задвижват мускулите на бедрата и най-накрая се разгъва колянната става. Прибирането на крака е максимално бързо. В практикуващия трябва да се създава усещането, че връщането на крака е по-бързо от разгъването му.

Ръцете са или от двете страни, все едно държат две пълни с вода кофи, или в гард (камае).

В началото мае гери се тренира в серии от по десет ритника след всяка, от които, се сменя крака. Някои преподаватели увеличават бройката на ритниците с по-слабия крак, спрямо бройката на ритниците с по-силния.

Постепенно се преминава към ритане на два, три или повече ритника при всяка команда в серии от десет команди и смяна на краката.

2. От изходното положение (хики аши) съвсем бавно изпъваме крака напред. Първо бута тазът, после се включват мускулите на бедрата, коляното се разгъва, глезенът се изпъва, пръстите се сгъват нагоре, за да се нанесе удар с възглавничките под тях (коши). Кракът е изпънат докрай. Практикуващият стои в това положение с изпънат крак, колкото е възможно по-дълго. Ако е възможно, напълно неподвижен (помните ли сянката?). Когато вече не може да продължи, отново съвсем бавно прибира крака в изходно положение. Повтаря упражнението с другия крак.

Майсторите казват, че с това упражнение след време краката стават като ръце. Важното е да не се бърза, а да се практикува постоянно. Много постепенно да се увеличава височината и времето. Вниманието да се фокусира в крайната точка на крака, в частта, с която удряме.

3. От изходното положение много бавно крака се изпъва нагоре като за високо мае гери, прави кръг надолу и се връща в изходно положение. Правят се десет кръга. Упражнението се повтаря с другия крак. Първият крак се изпъва надолу, като за ниско мае гери, прави кръг нагоре и се връща в изходно положение. Правят се по десет кръга с всеки крак.

С напредването на практиката бройките се увеличават, а скоростта се намалява.

Тези три различни начина на тренировка (силен ритник, бавен ритник с максимално задържане при опънат крак и кръгове, описвани в равнишната на ритника) се прилагат към всички останали ритници. При страничния ритник (йоко гери) и задния ритник (уширо гери) почти няма разлика.

Особеност има в практикуването на кръгообразния ритник. При него изходното положение (хики аши) се заменя от друго.

МАВАШИ ГЕРИ – гръгообразен, дъговиден ритник.

Бедрото е вдигнато настрани на повече от  90° спрямо тялото, коляното сочи под 45° назад, ходилото е в контра-шпиц, петата е опряна до големия седалищен мускул. Движението се започва със завъртане на таза напред, кракът върви по дъгова траектория, прави широка дъга, която тръгва навън нагоре и после надолу в целта. Възглавничките на краката трябва да ударят целта при максимална бързина под ъгъл от 90°.

Упражнението с описване на кръгове се заменя с друго. Въртене около централната ос на тялото и изпълнение на четири ритника в четирите основни посоки. Ако ритаме с десния крак, ритаме напред, тялото ни се завърта наляво, кракът застава в изходно положение като сочи в предишната посока на тялото ни. Така се практикуват множество въртения с бавно изпъване на крака или с бързи, силни ритници.

... ... ... ... ...

Теорията казва, че има два основни начина за нанасяне на удар с крак: камшичен (snap kick) и проникващ (thrusting kick).

Проникващият ритник от своя страна може да бъде режещ (cutting kick) или тъпчeщ (stamping kick). С тези думи майсторите по карате искат да предадат усещането за начина, по който силата се предава в мишената. Разграничаването и тренирането на отделните начини за нанасяне на ритници води до способност за нанасяне на бърз ритник с голяма взривна сила и разрушителна мощ.

Мае гери:
http://www.youtube.com/watch?v=1baeb7YAJv4

Маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=76MgBFVGjiE
http://www.youtube.com/watch?v=3QUZ7DuGAbQ
http://www.youtube.com/watch?v=mAamkmc4idw
http://www.youtube.com/watch?v=RjQTLtL2c2E

Йоко гери:
http://www.youtube.com/watch?v=rnCqWOq0yqY

Ура маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=4JsTx5V5ZzY

Уширо гери:
http://www.youtube.com/watch?v=2XF6xb0Vjt0