Регулиране на ума

Всички сме виждали изображения на трите маймунки, от които едната е запушила устата, втората - очите, а третата - ушите си. На Запад се смята, че те казват: „Не знам, не чух, не видях.”

На Изток знаят, че мъдрите маймунки, освен това, са и нещо друго:
Мидзару покрива очите си и сякаш казва: „Не виждам зло. Центрирана и съсредоточена съм.”
Кикадзару покрива ушите: „Не чувам зло. В пълно равновесие съм. Спокойна и умиротворена”.
Ивадзару, покрива устата: „Не говоря зло. Ям и пия, каквото искам, но внимавам, какво искам.”
Седзару е скръстила ръце пред себе си: „Не предавам зло. Животът е най-ценното нещо в нашия свят.”
Мотадзару е сложила ръце зад гърба си или пък се пощи: ”Силна и уверена съм. Не допускам да ми причиняват зло.”

В ученията от Изток, маймуната символизира емоционалния ум, който трябва да бъде умиротворяван. А мъдрите маймунки изобразяват различни аспекти на този ум, начините за тренирането му, правилното вътрешно отношение към света, и най-вече – крайното му състояние - сила, спокойствие и подкрепа за рационалния ум.

Какво ще направиш за света, ако имаш такъв ум? Как ще живееш живота си? 

Китайците използват две думи, които означават „ум”.

„И”, рационалният ум, е свързан с разума и правилните съждения. Когато той притежава идея, се стреми да я доведе до реализация във физическия свят – събитие, обект или действие. Рационалният ум се фокусира и укрепва от волята. Той е тих, спокоен и чист.

„Син”, емоционалният ум, изразява чувствата, емоциите и желанията. Думата „син” буквално означава „сърце”. Идеите на емоционалния ум са по-слаби от тези на рационалния ум, който е много по-активен.

Когато някой китаец каже, че има „И” да направи нещо, значи има намерение да го направи. Ако каже, че има „Син” да го направи, това означава, че емоциите му клонят натам и той има желанието да го направи. Емоционалният ум е източник на мързела, лошия характер, емоционалните смущения. Ако рационалният ум можеше да доминира над емоционалния, вероятно щяхме да постигаме успех във всяко наше начинание. Но при повечето хора емоционалният ум е по-силен от рационалния. Затова старите майстори казват: ”Променете емоционалния ум, за да съответства на рационалния ум”. Само тогава ще можете да използвате рационалния ум, за да регулирате тялото. „Използвайте „И”, за да срещнете тялото”.    

В кръговете на практикуващите чигун се смята, че емоционалният ум се поражда и подхранва от енергията на храната, въздуха и поеманите вещества (след-рождена, огнена чи), докато рационалният ум е резултат от енергията на първичната субстанция, получена от родителите (пред-рождена, водна чи). Огнен ум и воден ум. Огнени мисли и водни мисли. Придобито и присъщо.

Емоционалният ум е като маймуна, която постоянно се носи наоколо. Макар и лесно възбудима, тя трябва да бъде вързана и дресирана така, че да бъде под постоянен контрол. Рационалният ум е като кон – силен и трудолюбив. Той има нужда обаче да бъде впрегнат и обучен, за да може да се използва ефективно.   

Прекаленото използване на емоционалния ум ни кара да се чувстваме уморени и сънливи. Налага се да поемем контрол върху него чрез рационалния ум и повдигането на духа. Когато рационалният ум контролира емоционалния ум, е възможно да се достигне до състояние на „мислене без мисли”. Виждане на идеите и нещата такива, каквито са.

... ... ... ... 

Един от най-прилаганите методи за регулиране на ума води началото си от Конфуций. Той казва: „Най-напред трябва да сте безмълвен, тогава умът може да бъде устойчив. Когато умът стане устойчив, тогава сте в покой. Само когато сте в покой, сте способни да мислите и накрая да достигнете целта.” Тишина. Устойчивост. Мир. Мислене. Постигане. 

... ... ... ...

Умът е щабът, който ръководи тялото. Когато умът не е устойчив и спокоен, емоциите взимат връх, а те са свързани с дишането. Регулирането на дишането е ключ за довеждане на ума до спокойно състояние. За да бъде умът спокоен, дишането трябва да е спокойно, безшумно, равномерно, дълбоко, продължително, непрекъснато, еднообразно, бавно и нежно.  

... ... ... ...

Будистите смятат, че емоциите се пораждат от привързаността. Според тях има седем емоции: щастие, гняв, тъга, радост, любов, омраза и желание, и шест сетивни удоволствия, получени от очите, ушите, носа, езика, тялото и ума. За да сме независими от емоционалния ум, трябва да го формираме и култивираме, като го наблюдаваме със своя рационален ум и постепенно се отделяме от емоционалните си корени. Така основните качества на рационалния ум – тишина, яснота, действие за постигане на резултат, се постигат и в областта на емоциите. Силно намаляват идеите и мислите, отнасящи се до миналото, настоящето и бъдещето, породени от емоциите. 

Идеите са взети от книгата „Корените на китайския цигун” на Ян Дзюнмин