Балтасар Грасиан

Балтасар Грасиан 1601 – 1658

ДУШЕВНОСТ И УМ. Това са двете качества, които като драгоценен накит красят човека - едното без другото е като половин щастие. Не е достатъчно да разбереш, важното е да прозреш същността. Нещастен глупак си, ако сбъркаш призванието в живота си и се провалите избора на професия, дом, приятели, семейство.

ЗНАНИЯТА И ДЪРЗОСТТА РАЖДАТ ВЕЛИЧИЕТО. Те са безсмъртни и правят безсмъртен човека, който ги притежава. Всеки от нас струва толкова, колкото знае. Мъдрият е всемогъщ. Човек без знание е като вселена, потънала в непрогледен мрак Без дързост знанията са безплодни, защото тя е техен съветник и извор на могъщество - тя им служи вместо очи и ръце.

СЪВЪРШЕНИЯТ ЧОВЕК. Никой не се ражда съвършен. Личността се усъвършенства с времето, в процеса на дейността, докато достигне зрелост във външността и в проявите си. Човек се познава по изтънчения вкус, по чистотата на помислите, мъдростта и яснотата на целите. Някои хора никога не достигат съвършенство, вечно нещо им липсва; други го постигат, но бавно. Цялостно изграденият човек, който влага разум в думите и постъпките си, е желан и дори търсен партньор за общуване от разумните хора.

ОВЛАДЯВАНЕТО НА СТРАСТИТЕ Е ЗАЛОГ ЗА ВЪЗВИШЕН ДУХ. Възвишеността не търпи оковите на грубите произволни чувства. Няма по-висша власт от властта над самия себе си, от способността да владееш чувствата си и да побеждаваш прищевките си. И когато страстите се борят да надвият личността ти, не им позволявай да пречат на задълженията ти, дори и да са много силни - тук се крие разковничето на благоразумието, което ще ти позволи да си спестиш разочарования и да съхраниш неопетнено доброто си име.

ДЕЙСТВАЙ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАМИСЛИТЕ НА ПРОТИВНИКА: Човешкият живот е битка с коварството на другите. Хитростта прилага стратегията на скритите намерения-никога не прави това, което предизвестява. Прицелва се измамно, за да заслепи, изкусно насочва заплахи в прошивоположната посока, за отклоняване на вниманието и нанася удара си там, където никой не го очаква, винаги сееща заблуди. Загатва за своето намерение, за да спечели вниманието и доверието на съперника, после се извърта от него и печели с изненада. Прозорливият ум обаче предвижда уловките на хитростта, дебне зорко, долавя противоположното на онова, в което го уверяват, и разпознава лъжливия ход. Оставя да отмине атаката на привидната искреност, в очакване на скрития замисъл.
Шом се види натясно, хитростта удвоява усилията си и се опитва да лъже, като казва истината. Сменяйки тактиката си, тя мами като се преструва, че не мами, и влага лъжата си в най-невинката искреност. Но наблюаателният ум разгадава играта, вижда мрака под блясъка на светлината, разобличава замисъла - толкова по-коварен, колкото по-простодушен изглежда.  

БЪДИ ПРОНИЦАТЕЛЕН. Някога умението да разсъждаваш се е ценяло като най-висше изкуство. Сега това не е достатъчно - изисква се да вникваш в дълбочината на смисъла, да отгатваш намеренията и да разпознаваш лъжата. Неразбиращият остава неразбран. Има проникновени тълкуватели на душата и безспорни гадатели на помислите. Но най-значимите истини често остават недоизречени и можем да ги проумеем само ако впрегнем цялата си мисъл. Затова поставяй под съмнение ласкавите думи и внимателно се вслушвай в критиката.

РАЗПОЗНАВАЙ ЩАСТЛИВЕЦА, ЗА ДА ГО СЛЕДВАШ НЕОТЛЪЧНО, И НЕУДАЧНИКА, ЗА ДА ГО ОТБЯГВАШ. Обикновено лошият шанс е наказание за глупостта и няма по-прилепчива зараза от техния съюз. Не открехвай вратата и за най-малкото зло - зад него дебнат други по-големи беди. Опитният играч навреме се чисти от всичко излишно, защото после и най-слабият коз бие силните карти на противника. Когато си объркан и несигурен, следвай мъдрите и благоразумните - те рано или късно постигат успех.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

ИЗУЧАВАЙ И УПРАВЛЯВАЙ САМ СЪДБАТА СИ. За да действащ и да. вървиш все напред, заложи на Фортуна, а не разчитай единствено на силния си характер. И ако глупец е онзи, който на четиридесет години призовава на помощ Хипократ за здравето си, двойно по-неразумен е този, който се позовава на Сенека*, за да прояви здрав разум. Да умееш да управляваш съдбата си е изкуство - ту да изчакваш, колкото е необходимо, ту да я догонваш, за да я застигнеш, когато удари щастливият ти час. Макар че Фортуна трудно може да бъде уловена - тъй непредвидими са хрумванията й! Ако забележиш, че съдбата е благосклонна към теб, действай уверено – тя обича смелите и е великодушна към младите. Неудачник ли си - не я предизвиквай, за да не удвоиш нещастието си. Владееш ли я - смело напред!

НАУЧИ СЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯШ НАВРЕМЕ. Това е основен принцип на добрия играч. Навременното отстъпление струва колкото доброто настъпление. Когато печалбата е добра, задоволи се с нея и се оттегли. Постоянният късмет е винаги подозрителен - мимолетните му проблясъци са по-надеждни. Радвай се на леко стипчивия му привкус, за да не ти загорчи от сладост. Когато съдбата те засипва щедро с успехи, очаквай всичко да се сгромоляса и да рухне. Благосклонността на съдбата е кратка, затова е тъй възвишен мигът на щастието. Дори фортуна няма сили да носи дълго някого на гърба си.

РАЗГОВАРЯЙ С ВСИЧКИ, ОБЩУВАЙ САМО С ИЗБРАНИЦИ НА ДУХА. Желанието да плуваш срещу течението е неразумно и опасно. Единствено Сократ би дръзнал да го стори. Несъгласието се приема за обида, защото осъжда чуждото становище. Недоволството расте - едни поддържат това, което ти осъждаш, а други са на обратното мнение. Истината е за избраници, измамата е повсеместна и присъща на тълпата. Няма да познаеш умния човек по речите му на площада - там той говори с гласа на хорската глупост, макар вътрешно да я осъжда. Благоразумният не обича да му противоречат, нито самият той оспорва публично чуждото мнение. Мисълта е волна птица - не може и не бива да бъде насилвана. Тя се оттегля в храма на мълчаливото съзерцание и ако се покаже пред света, прави го само пред мъдри и избраници.

САМО ЗАДЪЛБОЧЕНИЯТ ЧОВЕК Е ЗАВЪРШЕНА ЛИЧНОСТ. Той влага във всичко повече дълбок смисъл, отколкото външна показност. Има хора, които са гола фасада - като недовършени къщи или дом без покрив, отвънка палат - отвътре колиба. В тях няма за какво да се хванеш или пък се чувстваш като в капан, понеже още след първите разменени думи разговорът секва и увисва в безсмислието. Първо се кипрят като сицилиански атове, после млъкват неловко, понеже там, където няма мисъл, словото бързо се изчерпва. Те лесно заблуждават повърхностните, които приличат на тях самите, но не и задълбочените, които долавят същественото и бързо прозират истината, че главите им са празни.

НЕКА ДОБРОТО БЪДЕ ТВОЯТ НЕИЗМЕНЕН ИЗБОР. Много неща в живота зависят от добрия избор. За него са необходими изтънчен вкус и здравомислие, които са по-могъщи от интелекта и старанието. Няма сьвьршенство без правилен избор. Да умееш да избираш и да избираш най-доброто е двойно предимство. Има хора с проницателен и остър ум, с тънък усет, знания и наблюдателност, които, изправени пред избор, се объркват. Те винаги залитат към най-лошото, сякаш са осъдени да вървят по погрешен път. Умението да избираш е най-висша дарба.

ИЗПОЛЗВАЙ ПОЧТЕНИ СРЕДСТВА И ДОБРОСЪВЕСТНИ ПОМОЩНИЦИ. Някои впрягат цялата си хитрост и сьобразителност, за да използват непочтени средства и помощници. Тяхното самодоволство е опасно и заслужава жестоко наказание. Добрият служител не засенчва величието на господаря си. Успехът винаги краси общото дело, но порицанието пада само върху онзи, който е поел отговорността да го ръководи. Славата е венец за първенците. Тя нехае добри ли са помощниците им, или лоши, а съди: „Този беше неспособен или мъдър“. Затова подбирай както средствата, така и хората, в чиито ръце поверяваш безсмъртието на своето добро име.

НАУЧИ СЕ ДА ПОДСКАЗВАШ СЪЩЕСТВЕНОТО. Лесно е да припомниш, по-ценно е да подсетиш. Понякога е необходимо да напомниш, друг път - да предвидиш и да насочиш мисълта към важното. Някои пропускат необходимата крачка, просто защото не им идва на ум да я направят. В такива случаи приятелското подсещане може много да помогне. Едно от най-ценните качества на ума е услужливостта - способността му в точния момент да ти поднесе търсеното и важното. Ако си лишен от тази дарба, често пропускаш удобния момент. Който умее да съобразява - нека раздава светлината на своя разум. Който сам не се сеща - да търси помощ. Първият не бива да проявява привързаност, вторият трябва с готовност да поема подадената ръка. Достатъчно е едно малко приятелско подсещане. Това изкуство е особено ценно, когато може да насочи човека към най-важното. То трябва да се прилага деликатно и с финес и само ако е необходимо - да се проявява настойчивост. Ако човек е склонен да казва ;,не“, подскажи му и предимствата на едно „да“. Много от неуспехите в живота ни се дължат на това, че не сме склонни да опитаме.

ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ. Опознай своите таланти и възможности, мисли и пристрастия. За да владееш себе си, е необходимо да се познаваш. Огледалото отразява лицето, но не и душата. Нека самопознанието бъде негов заместител. Дори когато проявяваш небрежност към външния си вид, можеш да съхраниш вътрешната си красота като се самоизучаваш и се усъвършенстваш духовно. Изследвай силата на своя интелект и възможностите на своята предприемчивост, изпробвай непоколебимостта, и смелостта си, пази своята увереност и трезва мисъл.

ТАЙНАТА НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ. Живей достойно. Две неща най-бързо съкращават живота - глупостта и покварата. Някои погубват живота си, защото не са съумели да го опазят, други - от нехайство. Както добродетелта е сама по себе си награда, така и порокът е сам по себе си наказание. Който бърза да живее и се предава в плен на пороците, сам съсипва живота си, защото само добродетелта ни дарява безсмъртие. Силата на духа се предава и на тялото, а безупречният живот е не само смислен, но и дълъг.

ХОРАТА НЕ ОСЪЗНАВАТ ГЛУПОСТТА СИ, КОГАТО СЕ ПРИСМИВАТ ЕДИН НА ДРУГ. Всяко нещо е и добро, и лошо - зависи откъде ще го погледнеш. Това, което едни зачитат, други отричат. Нетърпима е глупостта на човека, който се мъчи да нагоди всичко според своите виждания. Съвършенството не се определя от вкуса на отделната личност. Много хора - много вкусове, при това всички те са различни. Недостатъците се възприемат субективно - не унивай, ако нещо не се хареса някому, друг ще го оцени. Не се оставяй ласкателствата на едни да ти замаят главата, защото други ще те осъдят. Истинско мерило за удовлетворението от себе си ще намериш в оценката на хората с опит и достойнство. Бъди независим от мнения, моди и настроения.

ВСЕКИ Е ПО СВОЕМУ ДОСТОЕН. Нека всяка твоя постъпка, макар и не изключителна, да носи белега на царствено достойнство в рамките на твоите възможности. Постъпвай благородно и проявявай благоразумие, във всичко бъди неподражаем като крал - макар и не с неговата власт, но поне с достойнство. Защото истинското превъзходство се съдържа в безукорната нравственост и няма да завиди на величието онзи, който сам може да служи за негов образец. Колкото по-близо си до кралската корона, толкова повече трябва да се стремиш към съвършенство. Равнявай се по способности с кралското великолепие, но не ламти за суетата и блясъка му. Не се увличай по превзетата външност, а прониквай в същността на величието.

УЧИ СЕ ОТ ДРУГИТЕ, ЗА ДА СТАНЕШ ЦЯЛОСТНА ЛИЧНОСТ. Човешкото общуване е много плодотворно. В процеса на взаимоотношенията с хората придобиваш нови навици и вкусове, неусетно се променят мисленето и дори дарбите и уменията ти. Ако си нетърпелив, сприятели се с въздържания. Когато някому липсва дадено качество,той трябва да се свърже с онзи, който го притежава, и така, чрез взаимно въздействие, безболезнено ще постигне уравновесеността на златната среда. Истинско изкуство е да постигнеш съгласие с околните. Съчетаването на противоположностите краси и балансира света, на него дължим равновесието в природата и нравствената хармония. Овладей това ръководно правило и подбирай приятелите и подчинените си така, че от взаимодействието на крайностите да се роди разумното съзвучие.

НАМЕРИ СИ ПРИЯТЕЛИ. Приятелят е нашето второ „аз“. Всеки е добър и умен за своите приятели и между приятели всичко се урежда лесно. Всеки е такъв, какъвто изглежда в очите на хората и печелейки сърцата им, той печели благоразположението и привързаността им. Доброжелателното отношение е всемогъщо и ако искаш да си спечелиш приятели, трябва да си готов да им бъдеш винаги в услуга. Ние изцяло зависим от другите и живеем сред приятели и врагове. Човек непрестанно трябва да се стреми да печели сърцата на хората  - не само близостта им, но и тяхната привързаност, понеже така постепенно се поражда дълбоко и цекрено приятелство.

ПРЕДВИЖДАЙ ПРЕВРАТНОСТИТЕ И СЕ ГОТВИ ДА ГИ ПОСРЕЩНЕШ. Разумно и предвидливо е през лятото да се запасяваш за зимата. В период на благополучие съдбата те покровителства и си заобиколен от приятели. Затова пази силите си за трудни времена - бедите струват скъпо, а в нещастието човек няма подкрепа от никого. Остави си в запас приятели и хора, които са ти задължени – ако днес не ги цениш достатъчно. може да дойде ден, в който ще са ти много необходими. Неразумният човек няма приятели - в дни на благополучие той не ги зачита, в дни на несрета - те него не зачитат.

ПРИМИРЯВАЙ СЕ СЪС СЛАБОСТИТЕ НА БЛИЗКИТЕ СИ. Приемай това така, както свикваш с грозотата на някои лица. То е наложително най-вече там, където съществува взаимна обвързаност. Има хора със зловещ характер, с които човек трудно живее, но и без които не може. Затова благоразумният, за да се предпази, се примирява и привиква с тях - както се приема физическата грозота, за да не те порази внезапно страховитостта й. Първоначално тези хора стряскат, но постепенно ужасът избледнява, а предпазливостта преодолява отблъскващото чувство и свиква с него.

ОБЩУВАЙ САМО С ПОРЯДЪЧНИ ХОРА На тях можещ да имаш доверие, както и те на теб. Тяхната порядъчност е най-надеждната гаранция за добро поведение, дори при недоразумения, понеже те винаги постъпват така, както им диктува техният характер и същност. По-достойно е да си съперничиш с порядъчни хора, отколкото да побеждаваш подлеци. Невъзможно е да съществуват почтени отношения с низшите духом, лишени от чувство за чест и достойнство. С тях не може да има истинско приятелство и думите им не струват и пукната пара - колкото и правдоподобно да звучат, не може да им се вярва. Отбягвай безнравствените хора, те са недостойни и непочтени. Честта е храм на почтеността.

НИКОГА НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ. Оплакванията позорят човека. По-добре е да проявиш престорена самоувереност пред чуждата враждебност, отколкото да си позволиш да будиш съчувствие. Жалбите ни тласкат неволно слушателя да действа като онези, от които се оплакваме, и му дава основание да мисли, че може да ни оскърбява така, както са постъпили други. Оплаквайки се за минали обиди, даваме повод за бъдещи, а търсейки съвет и утеха, будим съжаление и дори презрение. Много по-разумно е да възхваляваш този или онзи за услугите и добрините, така че да подскажеш на другите да се стараят да им подражават. Да се хвалим с уважението и обичта на отсъстващите означава да изискваме същото от присъстващите, така им внушаваме, че заслужаваме да са благоразположени към нас, следвайки чуждия пример. Предпазливият човек не говори за своите неуспехи и слабости, а само за онези прояви на уважение, които ще му спечелят нови приятели и ще го предпазят от врагове.

ПРЕМИСЛЯЙ ВСЯКО НЕЩО. Винаги е полезно да обмисляш дълго решенията си, особено когато развоят на нещата е несигурен. Така печелиш време, за да затвърдиш или да преосмислиш решението си - можеш да намериш нови доводи, за да го подкрепиш или промениш. И ако става дума да дадеш нещо от себе си - жестът ще бъде оценен по-високо, ако е направен съзнателно, отколкото ако е подарен по прищявка. Най-дълго желаното се цени най-много. Ако трябва нещо да откажеш, обмисли внимателно времето и начина, така че да смекчиш огорчението. Защото когато човек изтрезнее и силата на желанието намалее, отказът се възприема по-безболезнено. Когато другите са нетърпеливи да чуят отговора, най-добре е да изчакаш. Това е най-подходящият начин да охладиш неразумните им чувства.

УДВОЯВАЙ УСТОИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Така ще удвоиш и живота си. Човек не трябва да се поставя в зависимост от едно-единствено нещо или да разчита само на едно средство, дори и то да е изключително по своята същност. Всичко трябва да се дублира и особено източниците на успех, полза и покровителство, на удоволствия. Променливата Луна има могъщо влияние и придава непостоянство на всичко, най-вече на нещата, зависещи от крехката човешка воля. За да устоиш на превратностите, трябва да спазваш основното житейско правило да умножаваш източниците си на блага и удобства. Както природата е удвоила най-важните и изложени на най-голям риск органи на човешкото тяло, така изкуството на благоразумието трябва да удвоява изворите на успех и благоденствие.

НЕ ПОДКЛАЖДАЙ В СЕБЕ СИ ДУХА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА. В противен случай ще утежниш живота си със славата на глупак и досадник. Благоразумието предвидливо отбягва това. Да усложняваш всичко като непрекъснато се противопоставяш може и да изисква известни достойнства и умения, но твърдоглавото противоборство неизменно се възприема като безумие. Такива хора превръщат в свада и най-приятния разговор и се държат по-враждебно с близките си, отколкото с тези, които са им чужди. И както малкото камъче може да обърне колата, така противоречията могат да развалят и най-добрите взаимоотношения. Те са безразсъдни и вредни и придават безсмислена жестокост на нашето общуване.

НЕ СЕ ПРОДАВАЙ ЕВТИНО. Истинската ти стойност не е достатъчна, сама по себе си, защото не всеки вниква в същността й и малцина се вглеждат под външната обвивка. Мнозина се увличат след тълпата и тръгват с нея, понеже виждат, че и другите вървят натам. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на хората и да им вдъхнеш доверие - като хвалиш стоката си, понеже рекламата възбужда любопитството, или като се постараеш тя да има привлекателен вид или име, което е от изключителна полза за вдигане на цената. Но и в двата случая не трябва да прекаляваш и да проявяваш пристрастие и субективност. Да обявяваш, че стоката ти е предназначена само за познавачи, е хитра уловка, понеже всеки се смята за такъв, а ако не е, това засилва още повече желанието му. Никога не представяй нещата като обикновени и общодостъпни - така само ще ги обезцениш. Всички налитат на изключителното, понеже то възбужда както апетита, така и ума.

ОТКРИЙ СВОИТЕ ДРЕБНИ СЛАБОСТИ. И най-съвьршеният човек ги притежава и свиква или дори се привързва към тях. Често това са слабости на ума и колкото по-развит е той, толкова по-очебийни са и те. И не защото притежателят им не ги съзнава, а по-скоро защото е привързан към тях, което е двойно по-голяма беда - неразумно е да се поддадеш на слабости, които можеш да избегнеш. Те приличат на рождени петна, които рушат съвършенството и колкото по-сладки са за теб самия, толкова по-неприятни са за околните. Изисква се голяма смелост, за да преодолееш себе си и да дадеш свобода за изява и на останалите си качества. Всеки се хваща за слабостите, вместо да се възхищава на достойнствата ти, безжалостно се взира в твоите недостатъци и те очерня, колкото може повече.

ВОЮВАЙ ПОЧТЕНО. Човек лесно може да бъде въвлечен във война, но трудно може да бъде принуден да я води нечестно. Всеки трябва да постъпва така, както му повеляват неговата съвест и морал, а не по принуда, наложена от чужди съображения. Порядъчността в житейските битки е похвална. Човек трябва да се бори, не само за да победи, но и да остане верен на себе си. Да възтържествуваш с подлост е безчестие, не слава. Благородството винаги означава превъзходство. Почтеният човек никога не си служи с нечестни способи и не превръща привилегиите на току-що приключилото приятелство в скрито оръжие на раждащата се омраза. Доверието не бива да се използва за отмъщение. Всичко, което носи белега на предателството, петни доброто име. Това важи с още по-голяма сила за високопоставените, при тях и най-дребната проява на непочтеност буди отвращение. Благорюдството и низостта трябва ясно да се разграничават. Носи в сърцето си гордата увереност, че, ако някога почтеността, великодушието и верността изчезнат от лицето на земята, хората биха могли отново да ги видят да блестят като скъп накит на гърдите ти.

НЕ БЪРЗАЙ ДА ЖИВЕЕШ. Да умееш да създадеш ред в живота си, означава да умееш да му се наслаждаваш. Мнозина живеят дълго, но не изпитват радост. Те пропускат щастливите си мигове, понеже не знаят как да им се насладят, а после жадуват да ги върнат назад, но вече са отишли твърде далеч във времето. Те бързат да изпреварят събитията и така ускоряват и без друго неумолимия им ход. Искат за един ден да погълнат повече от онова, което могат да смелят за цял живот. Грабят с пълни шепи удоволствия в аванс, опитват се да се наситят за години напред и в безразсъдното си бързане всичко прахосват. Дори в овладяването на знания човек трябва да има мярка, за да не се нагълта с ненужни или непроверени съждения. В житейския път на всеки от нас са вписани не само дни и часове на наслади. Не бързай с удоволствията, бързай да трупаш добри дела, защото добре свършената работа носи радост, а самоцелните наслаждения завършват с разочарование.

СЛЕДВАЙ ПОВЕЛИТЕ НА СЪРЦЕТО СИ. Никога не го пренебрегвай. То е личният ти пророк, който предвещава важните събития в твоя живот. Мнозина са се проваляли, защото от страх не са се доверявали на сърцето си. Но каква полза от страха, ако не вземеш под внимание предзнаменованията му за опасност и не се предпазиш? Висше е предимството на хората, надарени от природата с вярно сърце, защото то неуморно ги предупреждава за всевъзможни опасности и ги спасява от бедите. Неразумно е сам да търсиш несгодите, освен ако искаш да се изправиш лице в лице с тях и да ги победиш.

НЕ ЛЪЖИ, НО НЕ КАЗВАЙ И ЦЯЛАТА ИСТИНА. Нищо не изисква повече предпазливост, отколкото истината - това е пускане на кръв от сърцето. Необходимо е голямо умение, както за да я изречеш, така и за да я скриеш. Една-единствена лъжа може да разруши доброто име на честния човек. Хората смятат измамения за глупак, а измамника - за подлец, което е още по-лошо. Не всяка истина обаче трябва да се казва, защото може да засегне или теб, или другите.

ХВАЛИ САМО ТОВА, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА. Така даваш доказателство за добър вкус и показваш, че знаеш кое е добро и умееш да го цениш. Който познава съвършенството, той му засвидетелства заслуженото уважение и по такъв начин дава повод за коментари и пример за подражание, който поощрява към похвални дела. Това в същото време е и деликатен начин да оцениш достойнствата на присъстващите. Други, разбира се, постъпват обратно. Те се държат като клеветници - ласкаят присъстващите, а злословят за отсъстващите. Но успяват да въвлекат в подобен разговор само лекомислените хора, които не осъзнават, колко е коварно да говориш лошо пред едните за другите. Мнозина превъзнасят днешната посредственост и пренебрегват изключителния героизъм на миналото. Благоразумният човек би трябвало да прозре мерзостта им, да не се доверява на злостните, преувеличени хули на едните, и да не се главозамайва от ласкателствата на другите. Той трябва да знае, че и едните, и другите действат по един и същ начин, нагаждайки се според компанията, в която са попаднали.

МИРОЛЮБИВИЯТ ЧОВЕК ЖИВЕЕ ДЪЛГО. Живей мирно живота си и остави другите да живеят спокойно своя. Миролюбивите не само живеят, но и властват. Вслушвай се, вглеждай се, но и мълчи! Ден без конфликти осигурява спокоен сън. Да живееш пълноценно и с радост означава да живееш два живота - това е наградата за толерантността. Който нехае за онова, което не притежава, има всичко. Няма нищо по-вредно от това да вземаш всичко присърце. Еднакво глупаво е както да се тревожиш за нещо, което не те засяга, така и да пренебрегваш онова, което е важно за теб.

УВАЖАВАЙ ДРУГИТЕ. Всеки човек може да превъзхожда другия в нещо и никой не е толкова съвършен, че да е невъзможно да бъде надминат в някоя област. Да умееш да извличаш полза от всекиго е истинско изкуство. Мъдрият уважава всички, защото е способен да види доброто у всеки и знае цената на всяка сторена добрина. Глупакът не цени никого, защото не познава доброто и само лошото му прави впечатление.

НЕ ПРЕСТАВАЙ ДА ЖЕЛАЕШ И ДА СЕ СТРЕМИШ. И няма да бъдеш преситен и самодоволен. Така както тялото се нуждае от въздух, душата не може без въжделения. Ако човек притежава всичко, животът му ще бъде изпълнен с разочарования и неудовлетвореност. Дори в овладяването на знания трябва винаги да има още нещо неизвестно, което да подхранва твоето любопитство и да разпалва огъня на желанието. Стремежът вдъхновява и поддържа надеждата. Преситеността в щастието е пагубна. Помагай на другите и ги поощрявай, но никога не им позволявай да се чувстват напълно удовлетворени. Ако няма какво повече да желаеш, осъден си да се боиш от всичко - безрадостен жребий. Там, където свършват желанията, започва царството на страховете.

ПРИЕМАЙ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА. Но никога превратно, макар и да те връхлетят неочаквано. Всяко нещо си има добра и лоша страна. И най-прецизният инструмент може да те нарани, ако не знаеш как да го използваш, и обратно - дори оръжието на неприятеля може да ти послужи за защита, ако умееш да боравиш с него. Много неща могат да ти причинят страдание, ако не си способен да извлечеш полза от тях. Всичко си има своите удобства и неудобства - умението се състои в това да се възползваш от предимствата, които ти предлага. Едно и също нещо може да изглежда съвсем различно, ако го виждаш от различен ъгъл. Приемай всичко в добра светлина и не смесвай бялото с черното. Има хора, които от всичко черпят радост, а други - само тъга. За да се предпазиш от превратностите на съдбата, приеми като основно житейско правило на всички времена мъдростта да виждаш нещата откъм добрата им страна.

НЕДЕЙ ЗЛОСЛОВИ. И не осъждай всичко, защото ще си спечелиш слава на клеветник. Не проявявай празно остроумие на чужд гръб - подобна духовитост лесно се постига, но е отблъскваща. Хората си отмъщават и на лошите думи отвръщат с още по-злостни хули. И тъй като ти си сам, а те са много, по-вероятно е да пострадаш, отколкото да ги убедиш в правотата си. Лошото у хората, макар и да дразни, не бива да бъде обсъждано. Злословието буди омерзение. И макар понякога важни особи да засвидетелстват внимание на клеветника, това е заради удоволствието, което им доставят подигравките по чужд адрес и не бива да се тълкува като показател за уважение към острия му ум. Който говори лошо за другите, чува двойно по-лоши думи за себе си.

СЛЕДВАЙ УПОРИТО ЦЕЛТА СИ. Някои хора, когато започват нещо, хвърлят всичките си усилия, по никога не го довеждат докрай. Те са изобретателни, но непоследователни и непостоянни и не заслужават възхищение, защото нищо не довършват. Всичко при тях приключва по средата на пътя. Понякога това се дължи на нетърпение, което е присъщо на испанците, както търпението е добродетел на белгийците. Белгийците довеждат нещата докрай, испанците ги приключват преди да са ги довършили. Те се стараят, докато преодолеят трудностите, но се задоволяват само с това, без да изпитат насладата от крайната победа. След като са доказали, че могат да се справят, губят желание да продължат. Те или не са достатъчно способни, или са непостоянни. Ако начинанието е добро, защо да не се доведе докрай? А ако е лошо, защо изобщо е трябвало да се започва? Ако си разумен ловец, сигурно няма да се задоволиш само да подплашиш дивеча, а ще го застреляш.