Допълнителни упражнения - ходжо ундо

Сбор от упражнения с различни уреди и пособия, използвани в окинавското карате за развиване на еднаква сила в двете страни на тялото, издръжливост, мускулна координация, бързина, стабилност и правилна позиция. Уредите обикновено са прости и са направени от камък и дърво. Движенията най-често включват основните техники от карате и тренират мускулните групи, които са ключови за ефективната бойна мощ.

Практиката на  ходжо ундо най-често се асоциира със стилове като Годжу-рю и Уейчи-рю от направлението Шорей (Наха), но немалко от традиционните майстори на Шорин (Шури) ползват много от описаните надолу уреди.

Чи-иши (Чикара-иши) – каменна тежест, прикачена към дървена дръжка с различна дължина. Практикуващият хваща дръжката с една и или две ръце и прави движения, които обикновено се практикуват в ката или срещу противник. Тази тренировка заздравява пръстите, китките, ръцете, раменете и гръдния кош.

Иши-саши  – каменни тежести с формата на катинар. С ръце те се използват по начин близък до ползването на гирите в западната тренировка - повечето ударни и отбранителни техники могат да се тренират с тях. Но освен това иши-саши служат и за тренировка на мускулите и сухожилията при изпълнението на ритници. Когато са направени от метал, носят наименованието Тецу-саши.

Нигири гаме – глинени делви с широко гърло. Използват се за тренировка на силен хват, издръжливост в различните позиции, правилна постановка на тялото при движение. При най-простите упражнения занимаващите се изпълняват крачки напред и назад, докато повдигат и отпускат делвите. Като начало в тренировките се използват празни нигири гаме. Постепенно в делвите се добавят пясък и малки камъчета, за да се увеличи теглото. След заучаване на основните упражнения и достатъчно засилване на хвата, се преминава към използване на делви, при които гърлото няма външен ръб. Достигайки определено ниво на сила, гърлото се маже с масло, за да стане хлъзгаво и още повече да затрудни практикуващия.

Конгокен – монолитен металически овал, тежащ от 40 до 65 кг. Въпреки простотата на уреда, съществуват множество разнообразни способи за тренировка с него. Той е изключително полезен за развитието на силата на горната част на тялото и обединението на тази сила с работата на краката. Полезен е за подобряване на физическото състояние на цялото тяло. Подпомага изучаването и автоматизирането на техники за хвърляне. Конгокен може да се използва самостоятелно, като тренировъчен уред с голямо тегло, или в работа по двойки за развитие на синхронност, координация и баланс. Окинавските каратеки са взаимствали уреда от Хаваите, където той е ползван за обща физическа подготовка от хавайските борци. 

Тан – щанга. Заедно с всички стандартни упражнения, които могат да се изпълняват със щанга, тан има и някои специфични приложения, специално пригодени, за да усилват техниката на карате. Едно от тях е да се застане с протегнати напред ръце и да се сложи тан така, че да се търкаля по тях напред и назад, от китките до горната част на ръцете. Постепенно се преминава към подхвърляне и улавяне на щангата с различни части на ръцете. Тази тренировка закалява предмишниците и ръцете за удари и блокове, а също така засилва трапецовидните мускули на врата и раменете. Практикуващият се научава да се вкоренява в земята и да получава сила от нея.

Макивара – дъска за удряне. При традиционната макивара дъската се обвива с оризова слама. Съвременните аналози най-често се правят от кожа и подходящ пълнеж. Тренировката на макивара трябва да бъде много постепенна и удрянето й с по-голяма сила да започне едва, когато техниката на изпълнение е напълно изчистена. Най-добре е да се започне с по-тънка и гъвкава дъска, мека макивара. 

Тецу гета  –  железни налъми. Носят се като сандали. Придържат се между палеца и другите пръсти на краката. Практикуващият тренира с тях различни форми на ритници и защитни движения с краката.

   

Развиването на силно и здраво тяло е само страничен продукт на ходжо ундо. Всъщност, основната цел на тези упражнения е да развият правилното чувство и усещане при правенето на всяка техника от карате. Как тялото се свързва със земята, кои групи мускули извършват движението, кога се стягат и кога се отпускат, как дишаме през това време, къде е насочена силата ни? Какво става, когато достигнем предела на силите си?

Карате, кобудо и ходжо ундо са наработка на едни и същи основни движения с празни ръце, оръжия и тежести с цел максимално развитие на физическите, психически и духовни сили на практикуващия и подготовката му за стресовете на живота.