Жената с делвите

"Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си, когато отивала за вода. Едната делва била пукната, а другата била идеална и винаги доставяла пълното количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената носела вода в къщи – всеки път, една делва и половина. Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от непълноценността си и се чувствала отчаяна, че прави само наполовина това, което се очаквало от нея. Веднъж спуканата делва казала на жената: “Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.”
Възрастната жена се усмихнала: “Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях красиви цветя и украсявах масата в къщи. Без да си това, което си, нямаше да имам украса, а и цветята по пътя нямаше да ги има.”