Пътят на чая

Чадо - Пътят на чая

22 Април 2016г.

„Мирът може да се разпространи, като предложим другиму чаша чай.”

Свободни извадки и бележки от книгата „Пътят на чая – духовност и начин на живот” от Сен Сошицу, петнадесети велик майстор на школата по чай „Урасенке”.
Както и от лекцията на Криси Прахова, преподавател по чайна цермония от школата „Урасенке”, изнесена на 06 март 2016 г. в доджото на карате клуб Лотус, гр. Мездра.

На обикновения акт на поднасяне на чай и на неговото приемане с благодарност се основава един начин на живот, наречен Садо или Чадо - Пътят на чая. С поднасянето на чай, съобразно чайния етикет, се влиза във взаимадействие с различни аспекти на религията, етиката, естетиката, философията, реда и взаимоотношенията между хората ....

Човекът, който се занимава с Чай, се учи как да планира своите действия, как да подбира подходящия момент и да прави паузи, как да цени обноските и да прилага всичко това в ежедневието. Всички тези умения са насочени към обикновения процес на поднасяне и приемане на чаша чай и се прилагат с една единствена цел - да осъществят покой на съзнанието при общуването със себеподобните на този свят.

История на чая в Япония

Практиката да се пие зелен чай на прах е била пренесена в Япония през дванадесети век от монаси, които се завръщали от обучение в големите дзенски манастири в Китай. За тях чаят бил помощно средство при медитацията, лекарство и начин за разпространение на дзен. Около двеста години по-късно сред аристокрацията и в двора на шогуна вече се организирали състезания по дегустация на чай и залагания за отгатване на най-висококачествения чай, придружени от пищни банкети, външен показ на богатство и власт. Обикновените хора също организирали свои сбирки за приготвяне и пиене на чай.

В края на 15 век под влияние на дзен будизма, процедурата по приготвяне на чай била опростена, а поднасянето започнало да се извършва в по-малки стаи с минимален брой прибори, в по-строга, семпла и непретенциозна атмосфера. Появила се идеята, че поднасянето на чай е нещо много повече от изтънчен и елегантен ритуал.

Разнообразните стилове за приготвяне на чай били обединени и систематизирани от Сен но Рикю (1522 – 1591) и по този начин той се превърнал в основоположник на това, което днес е известно като Път на чая.

Принципи на чайната церемония

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа:
хармония (和–«Ва»), уважение (敬–«Кей»), чистота (清–«Сей») и покой (寂–«Джаку»).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен – нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението.
Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл обаче този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на на всички хора, с които се срещаме, и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, можр да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможностда се усети чистата и свята същност на нещата, човека и природата.
Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа, което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

„Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю.
Отговорът гласял:
„Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята, така както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.“
Ученикът, някак си незадоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо от чак такава голяма важност, че да се смята за секрета на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“
А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение, или забавление, той е по-скоро начин на живот със силно изразен естетически, етически и нравствен характер. Освен това историята на Пътя на чая може да се разглежда като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация, докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.”

„Забрави срама.
Трябва да питаш другите и да се учиш от тях.
Тъкмо това е пътят към усъвършенстването.”