Статии

Децата трябва да бъдат отглеждани естествено. Те носят в себе си мъдрост за бъдещето, която не бива да се унищожава със знание от настоящето. Под естествено отглеждане имам предвид, че децата трябва да се отгледат така, че онова, което носят скрито в себе си да се прояви. Нямам предвид, че те не трябва да бъдат безпокоени или че трябва да ги оставят да дивеят.

Естественото, природата в децата расте или намалява в зависимост от начина, по който възрастните ги отглеждат. Начинът, по който ги „наторявате” или „кастрите”, също е важен, но природното в децата не се развива с такива методи.  Ако самите деца не живеят по естествен начин, природното в тях не расте. Какво означава това? Естественият живот, не значи да лазят по земята на четири крака или да тичат по полето. Нито пък да се пекат голи на слънцето. Природата, за която ви говоря, не се крие в морето, планината, гората или полето. Става дума само и единствено за живота, който е вътре в детето. Децата да бъдат деца е само по себе си естествено. След като три години от живота на едно новородено минат, то да стане тригодишно дете – ето това е природата. Да живее детето по естествен начин, означава да бъде дете. Едно дете не живее естествено, защото тича по планините и полетата. Хората, които мислят, че да живееш естествено означава да се съблечеш и да се печеш на слънцето гол, трябва да поправят начина си на мислене.

Много възрастни не разбират, че децата са деца. Отнасят се с тях, сякаш са умалени възрастни и смятат, че е правилно да отглеждат децата, като че са възрастни, които са станали малки. Това е погрешно. Децата са си деца, докато не пораснат. Погрешно е да ги превръщаме във възрастни, преди те естествено да са станали такива.

Естествено отглеждане означава, че докато децата са деца, те трябва да бъдат деца. Но знанието и методите на възрастните са твърде големи, за да позволят на децата да бъдат просто деца. Светът на децата трябва да бъде оставен на децата, а възрастните трябва с неохота да внасят в този свят средствата и способите на възрастните.

Има хора, за които се смята, че знаят как да отгледат деца, но въпреки че те си мислят, че разбират, какво значи да се отглеждат децата естествено, те не знаят това изкуство. Има и хора, които казват, че няма нужда от изкуство за естествено отглеждане на деца, но когато колите крава, ако не следвате посоката на мускулните влакна и структурата на костите, само ще затъпите ножа и ще развалите месото. Едва след като опознаете планините и реките, можете да тръгнете в правилната посока.

Ако всичко, което правите, е да използвате напосоки наследени методи, децата няма да растат естествено. За да ги отгледате по естествен начин ви трябват умения и грижа за тях, доста по-сложни от тези, нужни, за да обучавате едно дете на различни неща и да го вкарвате в рамка от правила. Досегашните методи за отглеждане на деца са прекалено теоретични.

За да отглеждате децата по природен, естествен начин, трябва да ги разбирате. А да разбираш дете, не е нещо, свързано с мозъка. Само чрез наблюдение, размишляване над видяното и виждане на децата, такива каквито са, можете да разберете. Докато не се интересувате дълбоко от света на децата и не ги наблюдавате внимателно, вие не можете да ги разберете.

За мен беше интересно и приятно от гледна точка на психотерапевт да наблюдавам дейността на децата, като приемам за основа несъзнателните им движения. Мисля, че моят подход е малко по-различен от наблюденията върху детското поведение, правени досега, защото те взимат съзнателната дейност за основна. Тъй като действията на децата се различават от тези на възрастните, е трудно да ги разбереш, ако не започнеш от несъзнателните движения и не наблюдаваш съобразно на това.

Досега наблюденията за живота на децата са били правени и организирани от гледна точка на живота на възрастните и те са изключително далеч от реалностите на детската дейност. Единствената основа за отглеждането на децата лежи в правилното им разбиране. Така животът на децата ви в действителност не се влияе благоприятно поради теоретичното разбиране, изградено в главите на възрастните. Иска ми се да виждам повече хора, които живо се интересуват от това, какво правят децата им и го наблюдават внимателно, хора които живеят щастливо и естествено заедно със своите деца.

Ако се интересувате от децата и ги наблюдавате внимателно, начинът за отглеждането им ще се появи от само себе си, така че нямам намерение да навлизам в това изкуство. Но ми се иска хората да не нарушават ясното и естествено състояние на ума (теншин) на детето, като му се карат неразумно или го поощряват прекомерно. Също така, бих искал хората да не увреждат здравето на своите деца, като смятат болестта на детето и живота, който то води, за две отделни неща и в резултат на това изкривяват живота на детето, за да излекуват болест. Накратко – искам децата да живеят активно, здравословно и щастливо.

Не съм специалист по образованието, така че може и да греша, когато става дума за използване на резултатите от наблюдението и за целите на възпитанието на децата, но този начин за наблюдение на децата е напълно правилен. Без значение кой гледа на това по противоположния начин, аз няма да се откажа от вярването си. Моята цел при възпитанието на децата е да насърча активността в тях, която създава и изгражда възможността те да се развиват спонтанно; целта ми е децата да пазят тялото и ума си здрави и силни. Никога не съм си и помислял да ги вкарвам в някаква рамка.

Единственото ми желание е светът да стане такъв, че децата да живеят с ясно и естествено състояние на ума. И едва тогава,  след като пораснат, светът ще стане такъв, че те ще могат да живеят с ясно и естествено състояние на ума. Ще се радвам това желание да стане реалност, възможно най-скоро.  

Статия с източник Naturalnews.com
Превод: Рослава Стоянова

http://organichno.com/index.php/saznanie/2012-12-04-16-00-59/681-2014-01-08-21-16-34

Освен информацията в статията е добре да се знае, че вдигането на по-висока температура помага за премахване на напреженията на мускулите и особено на малките мускули, които поддържат гръбначния стълб. По този начин тялото, при правилно прекаран грип или настинка, се освобождава от много тягостни или болестни състояния. При неправилно "лекувана" температура частичната умора, неприятните симптоми и рискът от по-тежки заболявания се увеличават. Кирил Хинков

Голяма част от хората вярват, че да си здрав означава „да се чувстваш добре” и „да не си болен”. Страхуваме се от контакта с бактерии, вируси и други микроорганизми. Използваме антибактериални сапуни, спрейове, хапчета, кремове и лосиони. Постоянно се подготвяме за следващата голяма пандемия от грип и т.н.

В традиционните култури, обаче, настинките, придружени с висока температура винаги са били разбирани и уважавани. Повечето хора са знаели, че температурата се покачва до определена степен и после спада сама. А днес се опитваме веднага да я свалим, използвайки антипирептични и други средства.

Антипиретиците включват парацетамол и ибупопрофен. Те бързо свалят температурата, но също така и заглушават естествените сигнали, които ни подава тялото и пречат на развитието на имунната система. Това позволява на вредните микроорганизми да оцелеят и да причинят развитието на хронични болести.

Имунната система е като мускул
Имунната система действа като мускул, който постоянно трябва да бъде поставян на изпитания, за да стане по-силен. Без съпротива имунитетът ви няма как да се заздрави. Тази съпротива понякога може да причини настинка или висока температура, но това е естествена, адаптивна реакция на тялто, която позволява на имунната система да се задейства на едно по-високо ниво.

За някои хора симптомите на настинка или грип може да са най-добрият признак за здрав организъм. Метаболитният капацитет на личната ни имунна система може да е бил толкова слаб, че не е могъл да понесе естествения стрес, на който го подлага обкръжаващата ни среда. Затова тялото е станало уязвимо и е развило вирусна или бактериална инфекция.

Високата температура стимулира имунната система
Имунната система реагира, за да се пребори с инфекцията и да направи тялото по-силно. Микроорганизмите оцеляват само в тесни температурни граници. Тялото ни е така интелигентно устроено, че е наясно с това и се е адаптирало, като е изградило среда, в която тези болестотворни организми не могат да живеят.

С покачването на температурата ни, се намаляват вредните микроорганизми в тялото. Разбира се, организмът ни не би искал да достигне толкова висока температура, че да убие всички полезни микроби, но ако се наложи, ще го направи. Когато тялото е подложено на остра инфекция, температурата трябва да регулира вътрешната ни система, като се повишава и така убива микроби.

Нормалната телесна температура е около 37 градуса. За висока се приема температура над 38 градуса. При температура 38.3 повечето бактерии не успяват да оцелеят, а при 38.8 вирусите не могат да се размножават и да се разпространяват в тялото ни. Високите темепратури обикновено се саморегулират и са краткотрайни. Могат да бъдат опасни единствено, когато достигнат над 40 градуса.

Повишаващата се температура активира имунната система
С покачването на температурата се акривират CD8+ цитотоксични Т-клетки. Това са специални лимфоцити, способни да разрушават клетките, заразени с вируси. Учени са открили, че високата телесна температура повишава броя на Т-клетките, което води до по-добра имунна реакция срещу инфекцията.

Високата температура повишава и нивата на неутрофилите, уникални имунни клетки, които избираемо се насочват към болестотворни бактериални клетки. Повишаването на температурата подобрява и дейността на ензимите, създавайки среда, която е неблагоприятна за вредните микроби.

Според д-р Джон Уери, главен редактор на Журнал по биология на левкоцитите, „Високата температура може и да е неприятна, ... но (според изследванията), тя е част от естествената реакция на имунната ни система.”

Прекаленото „стерилизиране” на обкръжаващата ни среда и използването на синтетични химикали, като лекарства, изкуствени витамини и средства за сваляне на температура, само правят организма ни по-слаб. Те не позволяват на тялото ни да се адаптира и да стане по-здраво. Затова се оказваме слаби, уязвими и неспособни да се приспособим към предизвикателствата на обкръжаващата ни среда.

Ролята на образуването на слуз
Лигавиците на носа и устата са основните места, откъдето патогенни микроорганизми могат да проникнат в телата ни. Доскоро повечето учени смятаха слузта, която се образува върху тях, просто за физическа бариера срещу болестотворните организми и за овлажняващо средство между тъканите. Последните изследвания обаче показват, че тя съдържа уникални организми, наречени бактериофаги.

Бактериофагите, наричани накратко фаги, са вируси, които заразяват и се размножават в рамките на бактериите. Те целенасочено избират вредни микроби и така подобряват здравето на организма, в който живеят. Там, където има бактерии и други микроорганизми, има и фаги.

Учените са открили доказателства, че фагите взаимодействат с животните и хората, като убиват нежеланите колонии бактерии и контролират състава на полезните микроорганизми в тялото. Това води до намаляване на болестотворните организми и подобрява имунната система.

При настинка организмът ни увеличава производството на слуз, която обгражда бактериите и подобрява дейността на фагите, които намаляват броя на болестотворните организми. Това е интелигентният начин, по който тялото ни реагира, за да се предпази от развитие на хронични инфекции и болести. Доверявайте се на тялото си и на симптомите, които ви дава!

Кога настинката може да бъде опасна?
Винаги се консултирайте с лекар, ако температурата ви достига над 39.4 в продължение на повече от четири дни. Ако високата температура ви кара да се чувствате много зле, имате затруднено дишане или конвулсии, незабавно трябва да отидете на преглед.

Когато сте настинали, трябва да пиете много вода и да приемате електролити, като например прясно изцеден сок от лимон. Това ще помогне на тялото ви, защото то използва много течности и електролити в опита си да се справи с болестотворните организми. Ако температурата ви достигне 40 градуса, можете да си вземете студен душ, за да я свалите и да предотвратите потенциално увреждане на важни органи.

Предлагам ви една интересна статия за традиционно японския начин за отглеждане на децата. Докато я четете, имайте предвид, че в японското общество се счита, че възпитанието на детето започва веднага след неговото зачеване. Според японците периодът в корема на майката е изключително важен за здравето, характера и бъдещото добруване на детето. Кирил Хинков

Копирано от http://dama.bg/article/zashto-iaponskite-detsa-nikoga-ne-plachat/1510/

Отговорът на този въпрос е известен на всички майки от страната на изгряващото слънце.

При първото си посещение в Япония пътувах с токийското метро. До мен седна мъничка млада жена, която изведнъж започна да говори на висок глас. Аз се стреснах, огледах се, но така и не разбрах на кого говори тя. Когато я разгледах по-внимателно, забелязах, че на гърдите си тя носеше бебенце на около два месеца в кенгуру. Жената напълно сериозно разказваше на това мъниче къде отиват, на коя спирка ще сменят влака и какво ще правят след това. Никой от околните, освен мен, не се учуди на поведението на тази японка.

За разлика от Русия, в японските градове доста по-често можете да срещнете майки с малки деца на улицата и на обществени места. Можете да ги видите във всеки магазин, в кафене, във фризьорски салон. А майки с деца на гърба или, по-скоро, на гърдите, каращи колела или малки скутери, са обичайна черта от градския пейзаж.

При нас също се появиха специални ранички за носене на деца. Те се срещат и в други държави в Европа и Америка. Японците не само изпреварват всички, но стигат и по-напред — в магазините за дрехи за майки и деца се продават палта и якета, които могат да се обличат върху детето, което седи в раничката или в специални „джобчета”. Такова яке има две качулки: една за майката, а друга, по-малка — за детето. А от яката се подават две глави! Няма страшно — това не е природна аномалия и не са сиамски близнаци, просто майката е излязла от дома си в дъжда и е облякла едно яке за двама — за себе си и за детето.

Създава се впечатление, че японските майки никога не се отделят от децата си и решават всички свои проблеми в тяхно присъствие. И това не са модерни тенденции във възпитанието на децата, а проява на една от най-старите и дълбоки културни традиции в Страната на изгряващото слънце.

Близко общуване

Малкото дете винаги е било близо до майка си. В миналото майките просто са завързвали бебетата с парче плат на гърба или на гърдите си, както им е по-удобно, в зависимост от това, какво е трябвало да вършат: да работят на оризовата плантация, да приготвят храна или да се грижат за по-големите деца. Семействата са имали много деца, и когато се е раждало още едно дете, майката е премествала предпоследното дете (обикновено на една годинка) на гърба на най-голямото дете. По този начин детето се е превръщало в неволен свидетел на игрите и учебните занятия на своята сестричка или братче, които са ходели на училище с малки деца на гърба. След година-две детето е започвало да тича само, а на по-големите са поверявали следващото братче или сестриче.

Съвременните японци имат само едно или две деца. И въпреки това, повечето жени, след като се оженят, напускат работа и се посвещават на дома и семейството.

Когато децата поотраснат, жената може да се върне на работа, но това ще бъде по-скоро второстепенна дейност на непълен работен ден. Когато децата тръгнат на училище, те също се нуждаят от много грижи и не е прието майката да ги поверява на някой друг. А и всяка вечер задължително трябва да се посреща бащата от работа с приготвена вечеря. Разбира се, ако семейството има малък бизнес, например магазинче или кафене, то майката работи там, както винаги с „дете на ръце”.

Много чужденци се учудват от факта, че японските дечица първо се научават да говорят, а след това да ходят. Но за японците това е съвсем естествено. Майката непрекъснато говори с детето, обяснява му какво прави, шегува се с него, пее му песнички, постоянно повтаря тези думи, които детето първо трябва да запомни, и рано или късно детето започва да ги повтаря.

Разбира се, децата „на ръцете” на майките си не само се запознават със света и се учат да говорят. През по-голямата част от времето те просто спят. Между другото, способността да се спи във вертикална и често неудобна позиция, придобита през ранното детство, се запазва при японците през целия им живот, и това е още една от характерните национални черти. Японците от малки са научени да се отпускат в неудобни пози и спокойно си дремят в метрото или в автобуса, заспиват на скучни обществени мероприятия, на концерти, а гледката на заспал човек с широко отворена уста и даже леко похъркващ не шокира никого и не се счита за неприлична. Да си вземеш минутка-две сън — това е толкова важно в забързания живот на XXI век!

Не можеш да работиш като всички - не работи

Явлението „работеща жена с дете” трудно се побира в съзнанието и възприятието на японците. Да дадеш на някого детето си, за да отидеш на работа, означава да натовариш някого със своите задължения. Общественото мнение не одобрява това.

Даже ако една жена с дете работи, тя не може да разчита на снизходително отношение от страна на шефове и колеги. Например, в големите фирми и корпорации има традиция да се остава на работа след края на работния ден. И понякога само, за да се пийне по биричка с колегите или да се погледа спорт. Но задължително целият колектив и никой не може да си тръгне, докато не си тръгне шефът. И ако майката бърза да се прибере при детето си, тя сякаш се противопоставя на всички. Японците и японките не допускат такава възможност. Ако не можеш да работиш като всички— не работи.

Жената с дете може да се чувства комфортно в психологически план именно вкъщи — там тя изпълнява своите задължения, без да бъде в тежест на някого. А доходите на съпруга са напълно достатъчни за водене на нормален живот.

Съществуват и детски градини „етиен”, в които можеш да дадеш детето си обикновено за няколко часа на ден. Там се организират занятия за развитие и естетическо възпитание, децата се учат да създават приятелства и да бъдат учтиви. Майките често посещават занятията, учат техниките на обучение и след това ги повтарят с децата у дома. Майките и децата играят и се разхождат заедно. Разбира се, това не е задължително – майката може да отиде на пазар или да свърши някоя домакинска работа.

Към Министерството на социалното развитие и здравеопазването съществуват и специални детски учреждения „хоускусьо”, които приемат деца за целия работен ден. Но те са много малко на брой.

Традиция след традиция

Но да си непрекъснато „вързан” за детето си е много тежко, ще кажат нашите жени. Кога идва време за почивка?
В Япония се запознах с рускинята Татяна Киреева – тя е омъжена за японец и има двама сина. „Когато детето заспи, си лягай и ти — ми казваше съпругът ми, си спомня Татяна, — а когато детето се събуди, ставай и се залавяй за работа”.

— Мъжът ми сам ми демонстрираше как се възпитават деца според японската традиция — казва Татяна. — Той умело прикрепваше детето на гърба си и миеше чинии, гладеше и през цялото време говореше с детето, пееше му песнички. През това време момчето не плачеше, гледаше с ококорените си очички и се стараеше да хване различни неща. С времето и аз започнах да правя така: слагах едното дете на гърба, другото го хващах за ръката и нямах никакви проблеми – ходехме заедно по магазини и на разходка. Наистина децата изобщо не мрънкат – те виждат, че майка им е заета с някаква работа. И когато разказвам на детето за тази работа, то като че ли участва в нея и вероятно на подсъзнателно ниво усеща своята съпричастност и отговорност.

Малките деца и през нощта са заедно с родителите си. Още докато учих японски в университет, в някои класически японски произведения бях срещнала случки от живота на обикновени семейства, които тогава ми бяха изключително непонятни и предизвикваха доста въпроси. Например, майката е съкрушена от мъка, детето й е починало, задушено от гърдите й. „Как става тази работа, как може да се задуши дете при кърмене?” — се чудех аз. Всичко ми стана ясно, когато видях традиционния японски дом и разбрах, че и преди много време и сега малките деца спят заедно с родителите си в едно легло.

Тук следва да споменем още една японска традиция. Японците спят върху татами — тръстикови рогозки, с които е покрит подът в къщата. При горещия субтропичен японски климат спането върху рогозката е по-приятно – през нея преминава въздух и прохлада. В съвременния японски дом татами също намира своето място, и въпреки че сега то е по-скъпо от дървена или каквато и да било друга подова настилка, поне една стая в дома се декорира в традиционен японски стил. Производителите на мебели предприемат огромни усилия, за да рекламират легла, но без особен успех. Японците слагат върху покрития с татами под големи, широки дюшеци. Мястото за спане е доста обширно и както казват, е много полезно за гръбначния стълб.

Най-малкото дете винаги спи с майка си под една завивка, ако поиска да яде през нощта — тя веднага му дава да сучи, ако му е студено — тя го стопля с тялото си. Но ако преди детето е било премествано под отделна завивка след раждането на следващото дете, то сега, когато средностатистическото японско семейство има не повече от едно-две деца, детето продължава да спи под една завивка с мама до осемгодишна възраст, а понякога и след това.

— А как правите секс? — не можах да се сдържа и попитах своя познат сенсей Кусаки.

— Да, не е много удобно, — призна той, — през цялото време трябва да гледаш дали детето не се е събудило.

А Йосио-тян, дъщеричката на господин Кусаки, по това време вече е навършила 10 години.

Защитната аура

Родителите продължават да носят детето си на гърба или на ръце, докогато то иска това. Родителите винаги са готови да дадат на детето своето „амае” (от яп. „амаеру” — „грижа се, обичам”). В съвременното японско общество не само майката се занимава с детето. В почивните дни в лунапарковете и на местата за почивка ще срещнете много семейни двойки, а децата носи таткото.

Отстрани може да ви се стори, че никой никога не се кара на децата. Една от особеностите на японската речева култура е да не се изразява всичко с думи. Затова японците много лесно усещат настроенията и мнението на събеседника интуитивно. Японците възпитават преди всичко, като дават личен пример. Децата много лесно усещат недоволството на родителите. И биват наказвани с лош поглед или неодобрително мълчание.

Японците имат и още един метод за възпитание — „изгубеното дете”, на японски „майго”. Когато на детето му омръзне да бъде непрекъснато завързано за майка си и започне да проявява любопитство и самостоятелност, никой не го спира, а... само му предоставят възможност „да се изгуби”. За щастие, в Япония никой не краде деца, транспортът е доста по-безопасен, хората по улиците са сдържани и което е също много важно – обществото е идентично, монокултурно.

Всички хора много добре знаят този номер и помагат на „майго” да намери мама. При това помагат спокойно, без полиция и излишни нерви, а майката се намира някъде наблизо и околните я виждат. Те помагат на детето да се ориентира, но му дават и възможност да усети колко е лошо да бъдеш „майго”, да изгубиш своето „амае” и колко е хубаво да намериш всичко това отново. А след това обикновено детето не прави повторни опити да избяга от майка си.

Възрастните учат децата да спазват нормите за обществено поведение— благодарност, извинение, уважение към възрастните, невъзможност да попречиш на някого, да се държиш като всички. Да се различаваш от останалите и да привличаш внимание не е прилично. Може би затова децата се срамуват да плачат пред непознати. В такива ситуации, разбира се, им дават за пример другите деца: „Виж, никой не плаче. Как ти се плаче на теб?” Но по-скоро се използват положителни примери, а не отрицателни. За отрицателен пример могат да посочат нас, европейците, и да кажат на детето: „Ти да не си чужденец? Защо се държиш така?”

Ето така растат малките японци – в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Здравата родителска прегръдка, която детето получава при първо свое желание, създава защитна аура около детето, и това усещане му дава спокойствие и увереност. Защо да плаче тогава?