Храносмилането

Да живеем без лекарства, Ромашов и Фролов, Медицина и физкултура, 1986

Процесът на храносмилането започва дълго преди в устата да попадне първото късче храна. Началото му е свързано с определено, индивидуално за всеки човек време. В нашия организъм работи т.нар. биологичен часовник: ритъмът на всички жизнени процеси се изменя циклично през денонощието, периодично намалява и се увеличава количеството кръвни клетки, изменя се съсирваемостта на кръвта, дейността на храносмилателните жлези в определени часове се активизира, а в други - намалява. Затова именно в определено време (когато жлезите са по-дейни) започваме да изпитваме чувство на глад.

Освен този вътрешен механизъм, свързан с биоритмите, има и друг, в чиято основа лежат индивидуалните навици - в часовете, когато обикновено закусваме, обядваме или вечеряме, въз основа на личния ни опит се активизира дейността на храносмилателните жлези. И така процесът на храносмилането започва с два рефлекса за време: безусловен, свързан с наследствените биоритми, и условен, зависещ от часа за приемане на храна от всеки конкретен човек.           

По-нататък се включват и други дразнители: човек попада в привичната обстановка на стола, ресторанта или край масата у дома. Възниква условен рефлекс спрямо обстановката, който още по-силно стимулира храносмилателния апарат. Но този рефлекс, както и предишните (спрямо времето), предизвиква, ако можем така да се изразим, неспецифична активизация на храносмилателните жлези, преди всичко стомашните, които започват да отделят сок. После обаче се включват специфичните рефлекси: човек вижда храната, чувствува нейния мирис, попадайки в устата му, тя дразни вкусовите рецептори - нервните окончания по езика.

Тук вече дразненето е специфично и храносмилателните жлези отделят различен по състав и количество сок в зависимост от вида на храната, която е приета: за месото е нужно голямо количество стомашен сок, богат на ензими, за млякото - по-малко и с по-малко съдържание на ензими. Ако ядете сухари, ще се отдели много слюнка, съдържаща в доста висока концентрация ензима амилаза, който разгражда въглехидратите. Ако в устата попадне нещо, кисело (например сдъвкали сте парченце лимон), слюнката блика като фонтан, но сега тя почти не съдържа ензими, а е богата на минерални соли, които неутрализират лимонената киселина.

Под влиянието на тези фактори за кратко време преустройват дейността си преди всичко стомашните жлези - започва първата фаза на стомащната секреция, която се нарича сложнорефлекторна, доколкото във формирането и участвува цял комплекс рефлекси - както безусловни така и условни.

Когато храната попадне в стомаха, започва втората фаза на стомашната секреция - невро-химичната, която е свързана вече с непосредственото въздействие на храната върху стомашната лигавица. Тази фаза се нарича нервна, защото продължава ролята на рефлекторния компонент, а химична - поради това че химичните вещества от храната атакуват непосредствено стената на стомаха.

До попадането на храната в стомаха се осъществява още един важен начален етап от процеса на храносмилането - сдъвкването. Храната се надробява. и благодарение на това по-нататък тя ще бъде подложена по-силно на въздействието на храносмилателните сокове в стомаха. В устната кухина започва и химичната й обработка. Слюнката съдържа ензим, който разгражда въглехидратите - птиалин, или амилаза. Този ензим разгражда нишестето - полизахарид, на по-прости съставни части -декстрани. Опитайте следния експеримент: вземете неголямо парченце хляб и дълго го дъвчете. Ще почувствувате, че хлябът придобива сладникав привкус - нишестето се е разпаднало на захаридни вещества. Обикновено не дъвчем по няколко минути, затова въглехидратите в устната кухина се разграждат отчасти. Освен това слюнката слизестото вещество муцин. То обгръща и сякаш "смазва" частиците от храната, като улеснява придвижването им надолу по храносмилателния път.

Целият дъвкателен процес до момента на преглъщане е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в продълговатия мозък. По време на преглъщането се затварят дихателната тръба и носните ходове.

В стомашната кухина под влиянието на ензима пепсин и на солната киселина започва смилането на белтъците, които се съдържат в храната. Стомашните жлези отделят неактивния проензим пепсиноген, който се активизира под въздействието на солната киселина, също продукт на жлезите на стомашната лигавица. Солната киселина, освен че активизира пепсиногена, изпълнява и редица други важни функции: тя предизвиква набъбване на някои белтъци, като улеснява разграждането им от пепсина, създава необходимата за действието на пепсина среда с кисела реакция, а също така има и бактерицидно (т. е. унищожаващо микробите) свойство.

Жлезите на стомашната лигавица започват да произвеждат пепсин и солна киселина, още преди храната да попадне в стомаха. Ако първата сложнорефлекторна фаза на стомашната секреция е преминала добре, храната постъпва във вече готовия за храносмилане стомах и следващият етап на обработка и разграждане на хранителните вещества протича активно. Количеството на отделените солна киселина и пепсин зависи от характера на храната, попаднала в храносмилателния тракт: в един случай средата ще бъде много кисела и ще съдържа повече пепсин, а в друг ще се отдели слабокисел, беден на пепсин стомашен сок. Пепсинът има огромна преработваща способност; един грам от него може за два часа да обработи приблизително 50 кг яйчен албумин, а известно е, че стомашният сок съдържа около един грам пепсин на литър.

От голямо значение е стомашният сок да се отделя в точно съответствие с вида и количеството на постъпващата в стомаха храна, иначе той може да въздействува неблагоприятно върху лигавицата. Ненапразно възникването на стомашни язви се предхожда от хиперацидни гастрити: възпаление на стомашната стена при висока киселинност и богат на пепсин стомашен сок.

За да покажем доколко динамиката на храносмилането в стомаха зависи от приетата храна, ние ще рискуваме да претоварим разказа с фактически материал, като приведем доста голям цитат от вече използувания справочник. Той съдържа точна и сбита информация по въпроса.

„При приемането на смесена храна количеството и качеството на стомашния сок е различно в зависимост от процентното съотношение на съставящите я видове продукти, както и от различните допълнителни вещества, добавяни към едно или друго блюдо. Установено е, че при приемането на различни супи най-голямо количество сок се отделя за яйчната, овесената и картофената супа и сравнително малко - за оризовата и грисовата. Значително количество сок се отделя, когато се консумират разсоли и зелеви чорби, особено кисели. От вторите блюда най-много сок се отделя при консумиране на суфле от риба, а най-малко - при консумиране на оризов пудинг и каша от грис. От месните блюда отделяне на най- много сок предизвиква рулото. Голямо количество сок се отделя, когато ядем задушено месо. От сладките блюда най- голяма секреция предизвиква компотът от сушени плодове, примесен със сок от сурови портокали.“ 

Към цитата следва да добавим, че в зависимост от характера на храната варира и продължителността на секрецията, и неиният латентен период, т. е. времето между приемането на храната и началото на секрецията. Така че стомашната секреция до голяма степен зависи от това, какво и как ядем.

От стомаха хранителната кашица попада в дванадесетопръстника, където се подлага на въздействието на сокове, отделяни от т. нар. брунерови жлези в стените му, на секрети от задстомашната жлеза, от черния дроб и тънките черва. Най-голямо значение в дуоденалното смилане (duodenum, латинското наименование на дванадесетопръстника) има панкреатичният сок (от латински раnсгеаs - задстомашна жлеза), чието денонощно количество е от 600 до 2000 мл. Той съдържа ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите. Към тях се отнасят разграждащите белтъците трипсин, хемотрипсин и карбоксипептидаза; захаролитичните ензими - амилаза, малтаза и лактаза, и разграждащият мастите ензим липаза.

Механизмът на включване на тези ензими в смилателния процес е твърде сложен. Много от тях се отделят в неактивно състояние и трябва да бъдат активизирани. Смилащите им възможности зависят не само от тяхното количество, но и от реакцията на средата в дванадесетопръстника, от киселинността на стомашното съдържимо.

Действието на ензимите, отговорни за разпадането на белтъците в дванадесетопръстника, зависи и от това, колко интензивно е преминало първичното разграждане на белтъците в стомаха. Дуоденалното преработване е свързано и със скоростта на постъпване на хранителната каша от стомаха, което на свой ред се обуславя от киселинността на стомашния сок. Няма да се впускаме в подробности, ненужни за научно- популярната литература, искаме само да подчертаем, че нивото на дуоденалната дейност е тясно свързано с храносмилането в стомаха и се определя от същите фактори.

Говорейки за храносмилането в дванадесетопръстника, неoбходимо е да подчертаем, че липазата е важен компонент на панкреатичния сок, тъй като тя разгражда мастите. Практически в много отдели на храносмилателния тракт намираме ензими, които разграждат белтъците и въглехидратите, а панкреатичната липаза е всъщност единственият липолитичен ензим. Затова при смущения в екскреторната функция (т.е. произвеждането на храносмилателни ензими) на задстомашната жлеза съществено се нарушава именно мастната обмяна.

В дванадесетопръстника постъпва също и жлъчка от черния дроб, която емулгира мастите и активизира липазата, т. е. способствува за разграждането на мазнините. Секрецията, както на задстомашен сок, така и на жлъчка преминава през две фази - сложнорефлекторна и невро-химична, подчинени на същите закономерности, както отделянето на стомашен сок.

Окончателното разграждане на хранителните продукти става в тънките черва, където хранителната маса се преработва под въздействието на панкреатичния сок, с който тя е пропита в дванадесетопръстника, както и на ензими, произвеждани от жлезите в лигавицата на тънките черва. Тук става основното всмукване на разградените хранителни продукти (частично то е започнало още в стомаха, където се всмуква неголямо количество вода и ако е приет, и спирт), които оттук попадат в кръвта. По кръвен път хранителните вещества постъпват в черния дроб - главната химична лаборатория на организма. Преработването продължава: част от тях чрез кръвта се разнася в организма и постъпва в клетките, друга се натрупва в черния дроб или се използува за синтезиране на други вещества, в частност - на белтъци. В черния дроб се обезвреждат токсичните за организма продукти, образували се в процеса на разграждане на хранителните вещества.

В дебелото черво, в което преминава тънкото, става интензивно всмукване на водата. Хранителната маса тук се разгражда не така интензивно, доколкото сокът на дебелото черво е беден на ензими. Голямо значение за протичането на химичните проиеси тук има нормалната чревна микрофлора. Непреработените остатъци от храна се изхвърлят с изпражненията. Трябва да споменем, че в дебелото черво се образуват и сравнително малки количества вредни за организма продукти, които, всмуквайки се, попадат в черния дроб и там се обезвреждат. В дебелото черво се образуват и газове (амоняк, въглероден двуокис, водород, сероводород). Получени предимно при окончателното разлагане на белтъците, те са необходими за стимулиране на моториката на дебелото черво и за изтласкване на образуваната маса в правото черво.

Така накратко протича храносмилателният процес в човешкия организъм.

След преглъщането хапката попада в хранопровода и за около 7-15 сек. стига до стомаха. Тук храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си. Поради това със стомашен сок се пропиват само първите порции храна, наслоили се непосредствено до стените на стомаха. Вътрешните порции храна, до пропиването си с киселия стомашен сок, запазват тази реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и поради това слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30-60 минути. Обикновено това време е достатъчно за разглобяването на повечето въглехидрати.

Храната престоява в стомаха средно около 3–5 часа, като този срок варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5-6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.