Корените на мъдростта

Още с появата си в началото на XVII век сборникът с афоризми на Хун Дзъчън „Цайгънтан” има голям успех и през следващите столетия е многократно преиздаван, както като отделна книга, така и в състава на различни сборници с мъдрости, т.нар. „книги на доброто”.

Названието „Беседи за корените на зеленчуците” е повлияно от една сентенция на Уан Синмин, учен от епохата Сун: „Който може да сдъвка корените на зеленчуците, с всяка работа ще се справи.” Корените на зеленчуците (цайгън) осигуряват храната и живота на растенията, но най-често са безвкусни и неприятни. По същия начин, афоризмите в сборника разкриват основополагащи принципи на живота, които обаче никак не са лесни за следване.

Афоризмите на Хун Дзъчън синтезират в себе си мъдростта на три велики традиции – даосизма, конфуцианството и чан-будизма, като ги превръщат в нов, цялостен светоглед, в различни страни на една единна жизнена позиция.

По същото време известният философ Ли Джи заявява, че „не желае да подражава нито на Конфуций, нито на Буда, нито на Лаодзъ, а само се стреми само да стане самия себе си и нищо повече.” 

Надолу можете да прочетете някои от мислите на Хун Дзъчън.

*** *** *** *** *** ***
Често ни се налага в живота да изслушваме неприятни нам слова и да се занимаваме с неща, които не ни доставят удоволствие.
Но само така ще намерим точилния камък, на който ще изострим нашата добродетел.
А ако слушаш само това, което ти е угодно да чуваш, и разсъждаваш само за това, за което ти е приятно да мислиш, ще изживееш целия си живот тъй, сякаш си упоен от отровна отвара.

Когато духа силен вятър и дъжд се лее като из ведро, животните и птиците не се чувстват добре.
Когато слънцето свети ярко и ласкав ветрец полъхва, от дърветата и тревата лъха на бодрост.
Но разбери – няма ден, в който в живота на природата да няма съгласие.
И няма ден, в който сърцето на човека да не се изпълва с радост.

Сред тези, които се хранят с трици, има мнозина, които са чисти като лед и благородни като яспис.
Сред тези, които носят дрехи, разкрасени с дракони, и ядат от ясписни купи, има много такива, които са готови робски да прегъват гръбнак и да угаждат на другите.
Този, който пази чистотата на помислите си, трябва да умее да се отказва от сладкия залък.

На тясна пътека забави крачка и пропусни идващия срещу теб.
На трапезата изяж само една трета, а останалото дай на ближния.
Ето тайното учение как да бъдеш винаги щастлив на този свят.

За себе си вземи една част, на приятелите дай три.
За себе си запази поне трохичка от първичната чистота на сърцето.

В кръговрата на светския живот да отстъпиш крачка не е беда.
Отстъплението е залог за придвижване напред.
Да позволиш на другия да вземе твоята част – това е щастие.
На помощта на другия се крепи истинската помощ за себе си.

Най-голямата победа на този свят не заслужава и думица похвала.
Най-голямото престъпление на този свят не заслужава и думичка порицание.

Ако умея във всяко дело да прозра нещо навеки неосъществимо, то и самият творец на всичко съществуващо не ще може да ме накаже, а дори и боговете и духовете нищо не ще ми отнемат.
Ако се стараеш във всяка работа да довеждаш всичко до съвършенство и във всичко да стигаш до пълно задоволство, тогава ще станеш кораво сърдечен, а всичко наоколо ще ти навява тъга.

Ако, след като си се нахранил до насита, помислиш за храна, то даже и изискани ястия не ще пробудят апетита ти.
Ако, след като си удовлетворил похотта си, помислиш за любовни ласки, в теб няма да възникне желание да им се отдадеш.
Ето защо, хората често съжаляват за постъпките си, след като са ги извършили.
Но щом се отречем от съблазънта на онова, що виждаме във въображението си, тогава и помислите ни ще станат непоколебими, а постъпките – безупречни.

Не жадувай за успех в света.
Да не изпадаш в заблуда, това вече е успех.
Не търси благосклонност от хората.
Да не те възневидят – това вече е благосклонност.

Когато оценяваш изпадналите в затруднено положение, гледай за какво си мечтаят.
Когато оценяваш добилите почит и слава, гледай как те прекарват остатъка от дните си.

Подобава на богатите и знатните да бъдат великодушни и състрадателни, а те, напротив, са завистливи и безсърдечни.
Уж богати и знатни, а с поведението се ограбват и унижават сами. Как могат те да бъдат щастливи?
Подобава на просветените да скриват мъдростта си, а те, напротив, излагат я на показ пред целия свят.
Уж хора просветени, а страдат от ограниченост и тъпота. Как да не останат излъгани?

Ламтенето за имане не уврежда безнадеждно разума.
Нашите замисли и въображение – ето главните врагове на разума.
Звукът и цветът не скриват непременно истината.
Нашият разсъдък – ето какво изцяло скрива от нас истината.

Присъщо на хората е да се колебаят и да променят мнението си.
Пътищата на света са заплетени и опасни.
Гдето не можеш да минеш, трябва да умееш да отстъпиш една крачка.
Гдето можеш да минеш, пропусни другите напред.

При среща с нищожен човек не е трудно да бъдеш рязък, трудно е да не изпиташ отвращение.
При среща с достоен човек не е трудно да бъдеш почтителен, трудно е да бъдеш безупречно вежлив.

Който се покорява на демоните, предал е преди това сърцето си.
Обуздай сърцето си и всички демони в душата ти ще изчезнат.
Увлеченият от съблазните на света преди това се оставя да бъде увлечен от своите страсти.
Когато страстите са подвластни на човека, съблазните на света не ще докоснат сърцето му.

Когато даваш воля на желанията си, не се радвай на красивите вещи и не допускай да те увлекат.
Веднъж само да ги пожелаеш и на хиляда метра ще пропаднеш.
Когато мислиш за истината, не се страхувай от трудностите и не отстъпвай пред тях.
Веднъж да отстъпиш дори и крачка и ще бъдеш отхвърлен зад хиляди планини.

Загриженият човек се безпокои и за себе си, и аз другите, никога не остава безучастен. 
Равнодушният не се грижи ни за себе си, ни за другите, всичко му е безразлично. Достойният човек умее да съблюдава мяра.
Той не е твърде загрижен и не е твърде безучастен.

Той е богат, а аз съм с извисен дух.
Неговият чин е висок, а аз следвам дълга.
Достойният човек никога не позволява на силните на деня да го обвържат. Човешкото упорство ще надделее дори и над Небето.
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
Достойният човек дори по волята на самия творец на всичко съществуващо няма да възприеме да бъде такъв, какъвто сам той не желае.

Хората и се погаждат, и не се спогаждат помежду си, но може ли да се направи така, че всички да угаждат на един?
На всеки нещо му харесва, друго не му харесва, но може ли да стане така, че на всички да се харесва онова, което се харесва на един?
Сравнявай желанията си с желанията на другите и прави изводи – ето прост начин за помъдряване в този свят.

Само когато сърцето ти е изчистено от низости, можеш да започнеш четенето на книги и изучаването на древността.
Иначе, като узнаеш за една добра постъпка, ще ти се доще да извлечеш от нея изгода за себе си, а като чуеш едно умно изречение, ще ти се прище да оправдаеш пороците си с него.
Да учиш с такава нагласа е все едно „да даряваш оръжие на врага и да пращаш провизии на разбойниците.”

Скъперниците, дори и да са богати, мислят какво още им липсва.
Не им е дадено да разберат как така, безсребърниците са бедни, пък всичко си имат.
Честолюбивите хора се трудят, а удовлетворение не получават.
Не ще разберат те, защо хора, които не се хвалят със способностите си, се наслаждават на недействието и живеят за свое удоволствие.

Да не се равняваш в учението по великите мъдреци – значи да бъдеш роб на калема и плочата за писане.
Да си на държавна служба, а да не обичаш народа . все едно си откраднал дрехата и шапката на чиновника.
Да водиш учени разговори и да не се грижиш за поведението си – значи да се отдаваш на празно дърдорене.
Да се занимаваш с важни дела и да не мислиш за укрепването на добродетелта – значи да хвърляш прах в очите.

В сърцето на всеки човек има правдиво послание, но то е погребано под останките на овехтели книги.
В сърцето на всеки човек звучи един правдив напев, но го заглушават разпътни песнички и буйни викове.
Този, който е предан на учението, трябва да отмести всичко външно и в кръговрата на битието да съзре изначалното.
Само тогава ще разбере, че в живота има нещо истинско.

В ученето е важно да си съсредоточен, но трябва понякога да умееш да бъдеш и безгрижен.
Ако вечно си отказваш радости и веселие, то за околните ще бъдеш подобен на умъртвяващия дъх на есента.
Как тогава ще помагаш за живота на нещата?

Истинското безкористие не се излага на показ.
Който иска да се прослави като безкористен, го прави от сребролюбие.
Голямото майсторство изглежда безизкусно.
Който парадира със своето изкуство, само показва неумелостта си.

Когато на сърцето е светло, в тъмното подземие блестят небесата. 
Когато в мислите цари мрак, посред бял ден се плодят демоните.

Хората се радват на славата и високото положение,
но не знаят, че радостта от липсата на слава и високо положение е най-истинска.
Хората смятат, че да търпиш студ и глад и прискръбно, но не знаят, че да скърбиш, без да страдаш от студ и глад, е най-тежко от всичко.

Измъчваните от страсти души излъчват огън.
Те ще изпепелят всеки, който им се изпречи.
Лишените от милосърдие са хладни като лед.
Те ще замразят всеки, който срещнат.
Привързаните към вещите са подобни на застояла вода и гнило дърво, животът вече ги е напуснал.
Хора като тях никога не могат да сторят добро или да ощастливят някого.

С никакви хитрини щастие не ще добиеш.
Учи се в живота да намираш радост – това е най-добрият начин да привлечеш щастието.
С никакви старания не ще избегнеш бедите.
Пъди от себе си злобата – ето най-добрия начин да се държиш далеч от бедите.

В топлите дни всичко живо расте, в студа – умира.
Студените по душа не ще познаят радостта, дори, ако ги осени милостта на Небето. Само хората с топло сърце са способни да изпитат безграничното щастие и вечната любов.

Пътят на небесата е невъобразимо широк. Само малко да си помечтаеш за него и на сърцето ти става леко и просторно.
Пътят на човешките страсти е удивително тесен.
Само да стъпиш на него и пред твоя вечно ще се откриват бодливи треви и кални локви.

Бедите и радостите се втриват едни в други. Когато се втрият едни в други без остатък, ще се роди щастието.
Такова щастие ще бъде нерушимо.
Съмнението и вярата взаимно се поправят. Когато напълно се поправят едно друго, ще се появи знанието.
Такова знание ще бъде истинско.

Зрението и слухът са външните разбойници.
Желанието и помислите са вътрешните разбойници.
Необходимо е господарят да не им позволява да го приспят и спокойно да седи тържествено в главната зала на дома.
Тогава разбойниците ще се превърнат в слуги.

Подухне вятър и бамбукът зашуми.
Утихне вятърът и бамбукът замлъкне.
Летящата гъска се отразява върху повърхността на спокойното езеро.
Щом отлети гъската и сянката й върху водата ще изчезне.
Достойният човек размишлява за делата, когато те са пред него.
Делата отминават и съзнанието му остава пусто.

Когато съзнанието се пробужда, разбираш, че дори попаднал в плен на страстите, можеш да излезеш на пътя на истината.
Пробуждането дарява способността да виждаш всичко все едно го съзираш за първи път.
Ето загадката за това, как бедата носи щастие, а смъртта връща към живота.
Не е лесно да я решиш.

В покоя мислите се пречистват и ти виждаш истинската същност на сърцето.
В недействието духът става податлив и ти ще познаеш истинския извор на сърцето.
В безметежността помислите стават дълбоки и ти ще узнаеш истинската природа на сърцето.
За да можеш да съзреш сърцето свое и да се докоснеш до истинното, няма нищо по-добро от тези три състояния.

Покой сред покоя не е истински покой.
Само когато постигнеш покой насред движението, наистина ще постигнеш небесната природа.
Веселие насред веселието не е истинска радост.
Само когато постигнеш радостта посред скръбта, ще разбереш с какво живее сърцето.

Ако Небето ме лиши от щастие, аз ще запълня празнотата с величието на своята добродетел.
Ако Небето ме застави да се трудя до изнемога, ще му противопоставя възвишеността на своето сърце.
Ако Небето не ми даде успех, аз ще се домогна до него, като вървя по своя път. Какво тогава може да ми стори Небето?

Когато човекът от простолюдието се грижи за добродетелта и оказва благодеяния, той е канцлер без титла.
Когато придворният се ползва от властта за користни цели и търгува с добрини, той накрая става бедняк с висок ранг.

Добродетелта на предците е това, което съм получил от тях в наследство.
Не трябва да се забравя, колко трудно е било да бъде натрупана тя.
Благополучието на потомците е това, което започва от мен.
Не трябва да се забравя, колко лесно е да се пропилее то.

Ако ти си доволен в душата си, нищо не ще ти липсва в Поднебесната.
Ако в душата ти цари безметежност, нищо в Поднебесната не ще ти се стори враждебно.

Когато животът се развива напук на желанията ни,
светът около нас е подобен на лечебни игли и целебни отвари – той незабележимо ни лекува.
Когато не срещаме съпротивление,
светът около нас е подобен на наточени бойни секири и остри алебарди – той полека-лека ни ранява и убива.