Статуя на Буда

Едно момче поискало да стане ученик по ушу в манастира Шаолин. Настоятелят на манастира решил да го изпита. Казал му: „Можеш ли да ми направиш от това голямо дърво статуя на Буда? Винаги съм искал да имам една голяма статуя на Буда тук в двора. Налага се да замина за една година, като се върна, искам да е готова.”

Още до седмица момчето отсякло дървото и започнало да го обработва. Точно след една година то завършило огромна статуя на Буда. Дошъл учителят, погледал, останал доволен. Но решил да изпита отново момчето:

- Все още не мога да те взема за ученик. Статуята е хубава е, но е много голяма. Аз пак ще тръгна, искам да я направиш наполовина по-малка.

Видяло се, че момчето е много разочаровано. Намръщило се, но се поклонило и приело задачата. Работило около 6 месеца. И изведнъж спряло. Видяло, че е направило един нещастен Буда, намръщен и мрачен. Два месеца не правило нищо. Не можело да изпълни задачата. И изведнъж една нощ, докато гледало небето осъзнало, че времето му изтича. Учителят няма да го вземе. „Да става каквото ще! Ще я направя хубава! Пък, ако иска да ме взима.” Момчето променило настроението си. Започнало да работи с усмивка и радост. Когато майсторът дошъл, намерил един усмихнат, блажен Буда да го чака в двора.

- Статуята отново ми се вижда голяма. И малко груба. До догодина искам да направиш нова.

Ученикът усмихнато му отговорил, че ще направи. Той се бил научил на търпение и на радостен труд. След една година учителят намерил невероятно красива и изящна статуя на Буда. Истински шедьовър. Той вече знаел, че това е добър ученик. Оставало да му се покаже само техниката.

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming "Shaolin White Crane"