Естественото дишане

Дишането  подхранва младостта. Това е толкова просто, че остава незабелязано. Всъщност, това е толкова просто, че ако някой не ви каже, никога няма и да се сетите сами, а ако някой ви каже, е трудно да повярвате.

Лао Дзъ учи да не напускаме дома си, но ние предприемаме далечни пътувания. Дишането е умът, умът е дишането. Редица известни даоисти усложняват дихателните техники, внасяйки още по-голямо объркване по въпроса, загатвайки, че в техниката се крие някаква голяма тайна. Не, че всички тези техники и учители сами по себе си грешат. Но постигането на младост и дълголетие, е наистина съвсем просто. „Цялото усъвършенстване е в изваждането, а не в добавянето.”

Най-напред трябва да разберете, че естественото дишане, не е някакъв метод. Идеята е да дишате така, както сте дишали, когато сте били бебе. Докато детето е свързано чрез пъпната връв с майка си, то поема от нея всички необходими за живота му вещества чрез активни пулсиращи движения. С годините нашето дишане постепенно се качва нагоре по тялото, докато в момента на смъртта се озовава в гърлото, а не в долния край на корема, където е било по време на детството. Когато детето диша, то не мисли как да прави дишането с корема. Дишането му естествено се намира там. Цялата стомашна област се разширява и свива леко, така че работи като духало или балон. Но това в никакъв случай не се прави само с предната страна на стомаха. Такова дишане е само половин дишане. Дишането трябва да се усеща и в долния край на гръбначния стълб, в областта на бъбреците, както и от двете страни на долния край на корема.

Голямата тайна в действителност не е никаква тайна. Всичко, което трябва да се направи, е да се концентрира ума върху дан тиен, не дишането. Дишането ще последва ума. Умът обаче не следва дишането.

За да дишате естествено, трябва да позволите на дишането да стане дълбоко, бавно и хармонично. Това е нещо, което не може да бъде направено на сила с помощта на някаква техника. Представете си ума като чаша с мътна вода. Колкото повече я клатите и движите, толкова повече се размътва. Ако обаче просто оставите чашата неподвижна, мътилката постепенно ще се утаи на дъното и водата постепенно ще се избистри. Да се опитвате да направите дишането дълбоко, бавно и хармонично е, като да клатите чашата с водата. Дишането не може да бъде естествено, защото го насилвате. Но, ако го оставите на спокойствие, то ще се отпусне и ще стане естествено. Как можете да бъдете естествени? Успокойте ума. Най-напред изпразнете ума и не го пълнете с техники и схеми. Успокояването на ума ще успокои и дишането.

Има много дихателни техники. Естественото дишане обаче, трябва да се разглежда едновременно като основа и кулминация на всички техники. Останалите методи стават ценни само след като сте изпитали и можете съзнателно да контролирате циркулацията на чи – но не и преди това. Първата и най-важна стъпка е да се постигне естествено дишане. Не се занимавайте с останалите форми на дишане, докато не сте постигнали естественото дишане. Не бъдете като човека, живял по време на династията Мин, който си купил хиляда книги, но не можел да чете. „Не говори за ходене по голяма нужда на гладуващия. Не говори за зима на мухата еднодневка.”

Дишането не е тайна или, ако е, тогава е тайна със свободен достъп. Естественото дишане се случва естествено, а не на сила или с мислене. Просто чувствайте и усещайте, какво се случва в долния край на корема. Почти веднага ще установите, че дишането ще последва вниманието на това място. Колкото повече насочвате вниманието си към долния край на корема, в дан тиен – усещате, наблюдавате, чувствате – толкова по-дълбоко ще става то. Просто оставете дишането на мира. То ще потъне и ще се развие само. Усилието се състои в това – да оставате мислено концентрирани върху долния край на корема, а не да се стремите да тласкате корема навътре и навън или да вдишвате големи количества въздух ...

Ключ към това е лекото движение на мускулите на тазовото дъно в синхрон с дишането.

По "Класическа книга на нефритения император за запечатване на ума" от Стюарт Олв Олсън