Християнство

Све­ти Мак­сим Изповедник
Из „Под­виж­ни­чес­ко сло­во във въп­ро­си и от­го­во­ри”
„Добротолюбие”, том 3

Целият закон и пророците се крепят на две заповеди: възлюби Господа Бога твоего от цялото си сърце и ближния, като самия себе си.

Има три неща, около които се въртят всички човешки желания: храната, парите и славата. Тъкмо това е признак за любов към Бога - да стоиш по-високо от тези три неща. Дивна война е това: вместо ненавист да показваш любов и с благост, дори до смърт, да побеждаваш бащата на злобата. Да обичаш хората, състрадавайки им, когато постъпват неправилно, а на лукавите демони винаги да противоборстваш посредством любовта.

Лю­бов: Де­ло­то на лю­бов­та е да оби­чаш ближ­ния и да му пра­виш доб­ро, да бъ­деш дъл­го­тър­пе­лив спря­мо не­го и да по­на­сяш всич­ко, при­чи­ня­ва­но от не­го, как­то беше ве­че спо­ме­на­то. Имай­ки та­ки­ва свойс­т­ва, лю­бов­та ес­тес­т­вено ук­ро­тя­ва гне­ва у то­зи, който я при­те­жа­ва.

Търпение: Да бъ­деш твърд ду­хом в не­щас­ти­я­та, да по­на­сяш вся­ко зло и да ча­каш края на из­ку­ше­ни­е­то, без да поз­во­ля­ваш на гне­ва да се вмък­ва или да ка­жеш неразум­на ду­ма, или да за­по­доз­реш не­що, или да по­мис­лиш не­що не­по­до­ба­ва­що на бла­го­чес­тив чо­век.

Въздържание: Въз­дър­жа­ни­е­то учи да се ог­ра­ни­ча­ва­ме от всич­ко, ко­е­то не задо­во­ля­ва ня­как­ва край­на не­об­хо­ди­мост, а са­мо дос­та­вя удо­вол­с­т­вие. То не поз­во­ля­ва да се докос­ва­ме до ни­що, ос­вен до не­об­хо­ди­мо­то за жи­во­та, не поз­во­ля­ва да ти­ча­ме след приятно­то, а за­повядва да тър­сим са­мо по­лез­но­то и оп­ре­де­ля хра­на­та и пи­ти­е­то спо­ред нуж­да­та, ка­то не до­пус­ка да се нат­руп­ват в тя­ло­то из­ли­шъ­ци, а са­мо под­дър­жа жи­во­та в тя­ло­то, пазей­ки го ос­во­бо­де­но от же­ла­ни­я­та на по­хот­та.

Молитва: На­ши­те по­мис­ли са мис­ли за пред­метите, от ко­и­то ед­ни­те са чув­с­т­ве­ни, а дру­ги­те ­ ум­с­т­ве­ни. Би­дей­ки за­ет с тях, умът но­си и се за­ни­ма­ва с мис­ли за тях. Но благо­дат­та на мо­лит­ва­та съ­че­та­ва ума с Бо­га, и го ос­во­бож­да­ва от всич­ки по­мис­ли. Тога­ва умът, очис­тен, бе­сед­вай­ки с Бо­га, ста­ва бо­го­ви­ден. Ста­нал та­къв, той про­си от Бо­га божес­т­ве­но­то и ни­ко­га не гре­ши в сво­е­то про­ше­ние.

Покаяние: Пло­дът на по­ка­я­ни­е­то е без­с­т­рас­ти­е­то на ду­ша­та, а без­с­т­рас­ти­е­то е залича­ва­не на гре­ха. Не сме дос­тиг­на­ли още съ­вър­ше­но­то без­с­т­рас­тие и ако по­ня­ко­га би­ва­ме отег­ча­ва­ни от страс­ти­те, а по­ня­ко­га не, то зна­чи, че ние не сме дос­тиг­на­ли и съ­вър­ше­но­то ос­во­бож­да­ва­не от гре­хо­ве­те. Ние сме се ос­во­бо­ди­ли от пър­во­род­ния грях чрез све­то кръщение, а от те­зи гре­хо­ве, ко­и­то сме дръз­на­ли да из­вър­шим след кръ­ще­ни­е­то, не мо­жем да се ос­во­бо­дим по друг на­чин ос­вен чрез по­ка­я­нието.

Изу­чил на­чи­на на та­зи по­бе­да, св. Па­вел каз­вал, пи­шей­ки на ефе­ся­ни: защо­то на­ша­та бор­ба не е про­тив кръв и плът, а про­тив на­чал­с­т­ва­та, про­тив влас­ти­те, про­тив свето­уп­рав­ни­ци­те на тъм­ни­на­та от тоя век (Еф. 6:12), и на те­зи, ко­и­то во­дят бор­ба с не­ви­ди­ми­те вра­го­ве, е за­по­вя­дал да взе­мат бро­ня­та на прав­да­та, шле­ма на упо­ва­ни­е­то, щи­та на вя­ра­та и ду­хов­ния меч, с кой­то ще мо­же­те уга­си всич­ки на­же­же­ни стре­ли на лу­ка­вия (Еф. 6:16).