Дистанцията - маай

Терминът, който се използва в японските бойни изкуства Maai, се превежда на английски като «интервал».

Дистанцията (маай) е сложно понятие, свързано с позицията, от която можем да ударим опонента си, отчитайки факторите – разстояние, време, ритъм и ъгъл на атаката, оръжие, отвореност, достъпност за атака, моментна липса на осъзнатост от страна на противника.

Разграничават се следните дистанции в зависимост от обхвата на ударната част или на оръжието:
1. Дистанция за бой с голи ръце (тайджуцу):
А. То-ма (Tō-ma) – дълга дистанция. Обикновено това е дистанцията, от която можем да нанесем ритник след като направим една стъпка.
Б. Чу-ма (Chū-ma) – средна дистанция. Дистанцията, от която можем да нанесем удар с ръка, след като направим една стъпка. 
В. Чика-ма (Chika-ma) – къса дистанция. Можем да ударим противника с ръка без стъпка, или се нуждаем от лека стъпка за удар с лакет или коляно.
Г. Противниците са наложили захват, удари с глава, рамо, лакет или коляно без нужда от пристъпване.

2. Дистанция за бой с къси оръжия – нож, ветрило, бокс, верига, въже, къси предмети, белезници.
3. Дистанция за бой със средни оръжия – сабя, меч, средна и къса тояга, сай, джите, томфа, кама.
4. Дистанция за бой с дълги оръжия – дълга тояга (бо), копие, алебарда, верига (въже) с тежест на края.
5. Дистанция за бой с оръжия за хвърляне и стрелящи оръжия – остриета за хвърляне, шурикени, лък и стрели, огнестрелно оръжие. Повечето останали оръжия, както и много предмети,  могат да се използват като оръжия за хвърляне.
 
Задължително е практикуване на:
- подходящи действия за защита при атака от всяка от тези дистанции с присъщите за дадената дистанция оръжия;
-  начините за затрудняване на атаката чрез промяна на дистанцията – приближаване или отдалечаване.
- стандартните техники за атака с основните оръжия за всяка дистанция.

Само така ще се научим да поставяме противника в неудобно положение. Задължително е практикуването с различни предмети, които могат да бъдат използвани за оръжие – молив, химикалка, връзка ключове, колан с катарама, метла с дръжка, чадър, лопатка, стол, ръчна чанта, пепелник, бутилка, чаша, шапка с козирка, дреха от различен вид ......

Правилната дистанция изисква винаги да сме една стъпка извън обхвата на даденото оръжие (ударна част), ползвано от врага. Той трябва да има усещането, че може да ни достигне, но за да го направи трябва да е принуден да направи едно допълнително движение – стъпка или прихващане на оръжието. Това допълнително движение е ключа към нашата сигурност.

Важно е да се осъзнае, че главната ни защита е познаването на противника (неговите оръжия) и регулирането на дистанцията, до която допускаме всеки потенциален враг.

Разстоянието означава време. Ако той е на достатъчно „разстояние-време” от нас, ние ще можем да реагираме правилно и всяко негово действие ще бъде безопасно за нас. Ако агресивно действие започне в правилната дистанция за нанасяне на поражение, това означава, че до голяма степен защитата ни е пробита и сигурността ни зависи от нашите бойни умения, а понякога само от късмета ни.

Общото правило казва, че вниманието ни трябва да е постоянно настроено за улавяне на сигнали за агресивност или на неща, които не са нормални.

Появи ли се инцидент – ВНИМАНИЕ и НАБЛЮДЕНИЕ!!!

Мине ли определена граница - ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ – корекция на дистанцията, заемане на по-добра позиция, повикване на помощ, присъединяване към други хора, подготовка за бой.    

Предприеме ли директни действия в опасна дистанция – БОЙ ......

Зелено - жълто - червено.

Има и по-съществени неща в живота от пресичането на червено. Както и от приемането на безсмислени конфронтации.

... ... ... ... ...

„Когато ти студено, приближи се до огъня. Когато ти е топло – отдалечи се.”

„Изкуството на ловеца е да стане недостъпен. Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изстискваш хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо — особено хората, които обичаш.
Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите. Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици! Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.
Ловецът е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа.”
Карлос Кастанеда