Самостоятелната практика

„Същността на бойните изкуства и военните стратегии е самопредпазването и предотвратяването на опасности. Чрез тренировки бойното изкуство се занимава със защитата не само на физическото тяло, но също така на съзнанието и духа.”
Тошицугу Такамацу

„Твоят живот е твоето дожо.”
Гичин Фунакоши

„Твоето карате си е твоето карате.”
Садашиге Като

„Учителят е ситуацията. Ученикът си ти.”
Миямото Мусаши

В дожото човек получава информация във вид на думи, движения, опън и напън. Но всъщност целта на практиката е развиване на разбиране и поведение, които ни предпазват от опасности и ни дават възможност да увеличаваме вътрешния си потенциал.

Важно е самостоятелно да се правят някои неща, за да има по-високи резултати от посещаването на тренировките:
- Отделяне на време за припомняне на всичко, което е било пoказано на тренировката.
- Набелязване на упражненията, движенията, похватите, които имат нужда от отработка.
- Самостоятелна практика.
- Сравняване на резултатите с тези, изисквани от преподавателя.
- Набелязване на въпроси, които трябва да бъдат изяснени при следващото отиване в залата.
- Корекция на грешките от страна на преподавателя. Премахване на съмненията по отношение на това – така ли се прави, или иначе.
- Самостоятелна практика.

*** *** ***

- Четене на книги, статии и материали, свързани с разглежданата на тренировката проблематика.
- Гледане и анализ на видеоматериали с изпълнението на дадените техники или похвати.
- Мисловно разглеждане на ситуации, които биха наложили ползването  на похватите и техниките, работени на съответната тренировка.
- Разработване на различни сценарии на действие при различен декор или различни участници в подобен тип ситуации.
- Търсене на подобни похвати в други стилове и изкуства.

Изпълнението на тези предписания води до:
1. Създаване на ясна и правилна мисловна картина на това, до което искаме да достигнем – правилност на движението, техниката или поведението, сила, бързина, време и причина за изпълнението.
2. Подготвеност на практикуващия да изпълни всяка техника, която вече е показвана преди, на по-добро ниво от предния път.

*** *** ***

Освен това, е необходимо да се спазват някои правила и да се правят упражнения, за да се поддържат в добра форма тялото и психиката.
- Спете достатъчно и с удоволствие. Сънят е необходим за възстановяването от умората. Но освен това е важен за придобиването на нови двигателни навици, за преваряването и улягането на емоциите, за изчистването от лошите мисли. Ако искате да научите нещо или да затвърдите дадено настроение, нагласа, усещане – повтаряйте го преди всяко заспиване. То ще стане част от вас.
- Когато имате време, стойте неподвижно в удобна за вас поза – седнали, прави или легнали. Опитайте се да не мърдате Следете всяко движение у вас – мисъл, емоция, дъх, напрежение, трепет, болка. Не се борете. Не ги насочвайте. Просто стойте без да мърдате. За да се научиш да се движиш, трябва да се научиш да бъдеш неподвижен. Ако искаш да говориш добре, трябва да умееш да мълчиш.
 - Един от преподавателите ми по карате казваше: „За да си в добра форма, освен тренировката по бойно изкуство, тичай или плувай 2-3 пъти седмично по половин час без прекъсване.”
- Поне веднъж седмично удряйте чувал, макивара, лапи, щитове, подходящи стълбове или манекени. Не прекалявайте с усърдието. Учете се да вкарвате сила в друго тяло и да постигате поразяващ ефект с минимални отражения върху вас самите.
- Излизайте сред природата колкото е възможно по-често. Практикувайте формалните упражнения (ката и кихон) там.
- Правете упражнения за очите. Има виждане, има и гледане ... Дистанцията и отчитането на времето за реакция са първостепенни за сигурността. 
- Играйте си с домашни и други животни – кучета, котки, кози, кокошки, гълъби, врабчета. Гонете ги, пробвайте рефлексите си, вижте как се държат, ако ги заплашвате или примамвате. Учете се от тях. Как се хранят, почиват, грижат за себе си? Целта на бойното изкуство е да ни доведе до инстинктивна правилна реакция.
- Никога не прекалявайте с яденето. По-добре е да се яде по-често, но по малко.
- Определете си един минимален набор от базови упражнения, който да правите всеки ден – сутрин преди излизане за работа, вечер преди лягане, на обед, когато има време и подходящо място. Това могат да бъдат основни движения и ритници от карате или основни движения с предпочитано от вас оръжие. Целта е да бъдат прости и интензивни, и да могат дори 5 минути да изпълнят тялото с енергия, да го стоплят, да повдигнат духа и настроението. Естествено, ако имаме време можем да ги правим и повече.
- Когато имате възможност танцувайте и/или пейте. Чувството за ритъм е първостепенно в бойното изкуство. А настроението е най-важното нещо в живота.
- Опитайте да поиграете с китайски топки за въртене (бао динг). Опитайте да жонглирате. Научете няколко фокуса и ги правете пред ваши познати. Манипулирането на вниманието е в основата на самопредпазването.  
- Дишайте с корема си.
- Пригответе храната си и я изяжте със завързани очи.
- Играйте с деца на детски състезателни игри.

*** *** ***

Изпозвайте времето, което по принцип се смята за изгубено, за тренировъчни цели:
- Стойте прави и без да се държите в превозните средства. Това е прекрасно средство за развитие на равновесието и вниманието.
- Четете или мислете за конкретно движение, упражнение, докато чакате на опашки. Изграждайте правилния модел в главата си.
- Наблюдавайте хората. Обръщайте внимание на проявите на агресивност или на отрицателно въздействие върху средата. Как щяхте да реагирате, ако бяха насочени конкретно към вас? Могат ли да се намалят такива прояви като цяло? Бихте ли се намесили, за да ги спрете? Нужно ли е това? Ще донесе ли полза за ситуацията? 
- В дадени моменти, определени от вас, опитвайте да бъдете незабелязани. Да обръщате възможно най-малко внимание върху себе си. Дори и да кажете или направите нещо, да останете незапомнени.
- Когато трябва да ходите сред много хора, нарочно увеличете скоростта и опитайте да не докосвате никой.
- Опитайте да четете и едновременно с това да ходите. Не бързайте. Централното ви зрение трябва да е в текста, а периферното да ви води по пътя.  Ако се наложи да  пренасочите вниманието,  това не трябва да нарушава ритъма на четенето  и обмислянето на текста.