Болестта, болката и други подробности

Източните учения казват, че телесното, психическото и духовното са едно. Проблемите на тялото водят до дисбаланс на психиката и духа. Продължителните натоварвания на психиката и ума изчерпват енергията и накрая довеждат до телесни болести.

„Когато духът и умът ти са спокойни, не оставяй тялото си в бездействие. Когато тялото ти почива, не отпускай съзнанието си.”

Доброто ни състояние зависи от правилния кръговрат на енергията в нас. Там, където движението й е затруднено или където тя не достига, неминуемо възниква проблем. Там, където енергията е в повече, в началото се усеща напрежение, а ако тя не намери естествен път, се появява болката. Сигналът, който ни казва: „Нещо е в повече, намали напрежението, пренасочи силите, заобиколи проблема, който е по-голям от теб.” Ако това не бъде взето под внимание, най-често се достига до излизане от нормата - пробив на енергията, счупване, скъсване, дългосрочен срив, принудително обездвижване. „Болката учи на мъдрост.”

Но продължителното напрежение е дори по-лошо от болката. То е затлачване, препятствие, което насочва силите на организма към себе си, за да бъде преодоляно. Ако това не се случи, постепенно силите се изчерпват. Бистрата  течеща вода се разлива, започва да няма посока, застоява се, става мътна и тъмна. Навъждат се най-различни организми. Реката става тиня ..... Умът, който няма цел и реализация в живота, започва да живее в собствените си мисли и идеи. Да отразява само себе си.

Как да преразпределим енергията, ако е в повече?
Даоските учители казват, че високото кръвно налягане най-често е предизвикано от твърде много мисли и емоции в тясната ни, бедна глава. Барабани бият вътре. Всичко пулсира. В такива случаи можем да седнем на един стол и да сложим по нещо остро в средата на босите си ходила. И да притискаме. Мисълта ни отива там, енергията започва да я следва. Болката намалява. Но защо трябва да се стига дотам? Не можем ли да не се борим с нещата, които не можем да променим?
 
Как да се възстановим, когато се почувстваме слаби, изчерпани, изтощени?
В природата всичко е циклично. След деня идва нощ, след зимата – лято. След напрежението – отпускане. Естественият начин е да оставаме неподвижни за известно време. Бездействието ще ни върне към действие. Обърнете внимание на старите баби, които седят на пейката в някое село. Сгушени, хванали ръце на корема, греят се на слънце и трупат живот, пазят живот.

Когато човек възприема нещо красиво, той изпитва радост и задоволство. И животът му е хубав. Казват, че ако си щастлив, виждаш света по-красив. Казват, че ако намираш красивото в нещата, ставаш по-доволен от живота си. Енергията се връща с красотата ....

Как да възстановим болното място? Грижете се за него. С топлина, внимание, правилно отношение и вяра. Намерете най-добрият специалист. Прочетете всичко за проблема си. Изучете упражненията, движенията, правилните храни и режим за вашия случай. Направете повече от това, което трябва. И оцелейте по най-добрия начин. Това е бойното изкуство.