Суфи

Основната роля на учителя е освобождаването на хората от внушенията на социалните и религиозни учения.

Институцията на преподаването съществува единствено, за да научи учещия се, как да се учи.

Хората мислят, че учителят трябва да демонстрира чудеса и да проявява просветеност. Но всъщност изискването към учителя е такова: той трябва да има всичко, от което се нуждае ученикът. За да има това, което се изисква от ученика, учителят трябва да е човек, който е минал отвъд външното и е реализирал своето съкровено „аз”, след като е преминал бариерите, създадени от привързаност към вторични фактори.

Докато не се научите сами ясно и постоянно да виждате какво в действителност представлявате вие самите, трябва да се доверявате на оценката на учителя – „градинарят” от сравнениета на Руми: „Градинарят влиза в градината и гледа дърветата, той знае: това е финикова палма, онова – смокиня, а там – ананас, ябълка, круша ... За да знае това, не му е необходимо да гледа плода, а само дървото.”

Много малко хора могат веднага да се научат на това, което ги учат. Останалите трябва да придобият определен опит и да минат обучение, докато вътрешното им възприятие не стане годно да се учи. Много хора предполагат, че техния интерес към предмета се явява достатъчна подготовка. Освен това те не могат да повярват, че е възможно други да имат тази способност за възприемане, докато те самите трябва да чакат.
 
Учебни теми:
1.   Всички подходи към ученето или към човека могат да започнат от желанието за внимание. Както и да започнат, те никога не трябва да завършат по същия начин. Изучавайте обмена на внимание, привличането, проявата и получаването на внимание.
2.   Изучавайте предположенията, които стоят зад вашите действия. А след това предположенията, които стоят зад вашите предположения.
3.   На всички се харесва въпросът: „ Защо направих това?” А какво ще кажете за въпроса: „Как другояче можех да направя това?”
4.   Изминали сте дълъг път, а не го знаете. Пред вас има дълъг път, и вие знаете, какво означава това.
5.   По отношение на едни е възможно да сте напред. Но по отношение на други не сте се развили въобще. Нито едно от тези наблюдение не е по-важно от другото.
6.   Ако желанието ви за „добро” е основано на алчност, това не е добро, а алчност.
7.   Развивайте сила чрез доброта и вие вероятно ще причините повече вреда, отколкото бихте причинили от жестокост. Нито единият, нито другият подход са правилни.
8.   Човек, който знае, трябва да изпълнява някаква функция. Този, който не знае, не може да присвоява това за себе си, може само да се опитва.
9.   Не се опитвайте да бъдете смирени, учете се на смирение.
10. Предположете, че сте отчасти лицемерни и отчасти невнимателни, и няма да сбъркате много.
11. Да подражавате добродетелите на други е повече подражание, отколкото добродетел. 
12. Няма практика в изолация.
13. Ако търсите учител, опитайте да станете истински ученик. Ако искате да бъдете ученик, намерете истински учител.
14. Колкото по-често правите нещо, толкова по-вероятно е, че ще го направите отново. Няма никаква сигурност, че ще получите от повторението нещо различно, а камо ли от по-нататъшни повторения.
15. Ако не можете да се смеете често и искрено, вие нямате душа.
16. Когато вярването стане повече от инструмент, вие сте пропаднал. Ще останете пропаднал, докато не се научите за какво наистина е нужно „вярването”.
17. Когато някой ви помоли да му помогнете да направи нещо, въобразявате ли си, че той не може да мине без вашата помощ? Възможно е той да иска да ви помогне, като ви свърже със задачата си.
18. Ако сте мързеливи, благодарете на щастието си, когато ви обърнат внимание на това. Мързелът винаги е ваш недостатък. Човек прекарва твърде дълго в безполезност.

В нашето общество не ни учат, че вниманието е толкова основно, колкото и храната, и ние продължаваме да се спъваме, когато търсим начини да утолим страстното желание, вместо, спокойно и със здрав разум да се научим да си осигуряваме това, от което имаме нужда. Безразсъдно усилваме глада, говорейки си, че търсим Бог, Любов или Служене, а не сме научени да разпознаваме, че движещата ни сила се намира в други хора, които ни манипулират и използват.

Почти всичко, което претенциозно наричаме "религия", "висши чувства", "мистически опит", е свързано единствено с емоционалноста. "Бог" се използа за удовлетворяване на желание за власт, потребност за свързване, или за замяна на семейството и секса.

Някои твърдят, че ако човек не знае какво прави (в дадения случай, че по същността си той проявява или обменя внимание) и в следствие на това мисли, че прави нещо друго (внася дял в човешкото знание, учи се, купува, продава, информира и т.н. то той ще бъде: а) още по-неефективен както в явната дейност, така и в скритата; б) по-малко способен да планира своето поведение, той ще извършва грешки в емоционален и интелектуален план, защото счита вниманието за нещо, което то не се явява.    

Ако търсите братя, с които да споделите теглото си, да, трудно е да намерите такива ... Но ако търсите човек, чието тегло ще понесете вие, такива братя ще се намерят.