Дзен и бойните изкуства

Майсторът навлиза в медитативен транс, като едновременно с това балансира себе си в "хара" или центъра на тежестта. Неговата его-идентичност изчезва. Той вече не е личност, а боен механизъм.
. . . .
Това състояние, лишено от его, му дава няколко явни предимства.
- той може да реагира моментално;
- може да възприеме и обработи неясни сигнали, които в противен случай биха останали незабелязани;
- може да отговори на сензорна (сетивна) информация, която съзнателното му его не отбелязва или не интерпретира правилно;
- може да предпази собственото си тяло от вредния ефект на емоция или болка;
- той би могъл даже да намали кръвозагубата, ако е ранен.
. . . .
Само медитацията, състояние, в което по определение егото е трансцендентирано, докато осъзнаването е разширено, ще даде на занимаващия се с бойно изкуство средствата да достигне това необходимо състояние на съзнанието, или по-точно, не-ума.
. . . .
Не случайно бойните изкуства традиционно са били преподавани в манастирите. От древни времена е станало ясно, че, за да се създаде истински шампион, в неговия характер трябва да се съчетаят етиката и смирението на духовното убеждение с мъдростта, която само медитацията може да даде. Фактически винаги се е приемало, че на просветлен човек му трябва много малко допълнителна физическа тренировка и упражняване, за да достигне майсторство, в което и да е бойно изкуство.

ZEN AND THE MARTIAL ARTS by Ming Zhen Shakya

Подбрани пасажи от книгата на Тайсен Дешимару "Дзен в бойните изкуства"

"Трябва да се концентрирате и да се посветите върху себе си изцяло всеки ден, като че ли огън бушува в косите ви.”

“Акцентът на Дзен върху простотата и себеконтрола, пълното осъзнаване във всеки момент и спокойствието пред лицето на смъртта прилягали добре към самурайския начин на живот, при който един дуел е бил винаги възможен, а разликата между живота и смъртта лежала само в един бърз удар на меча.”

"Когато ме питат - За какво тренирате? - отговарям, че по принцип тренирам, защото тренирам... Да, придобих известни неща, физическа кондиция и грациозност, увереност, другарство, чувство за хармония. Но дори и те бледнеят пред простата и непреодолима сила на "До", Пътят.”

"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът на състезаване и сила, който властва над него не е добър, той отразява изкривена представа за живота. Коренът на бойните изкуства не е там..."

"Колко години трябва да практикувам дзадзен? - Докато умреш."

“Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата."Вчера" и "утре" стават по маловажни. Ние обръщаме по голямо внимание на "настоящия момент" и "човешкия живот". Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.”

“От техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края.”

“Да си напълно пробуден и жив, да се завърнеш изцяло към чистото, нормално човешко състояние, би могло да бъде лесно, но при тази култура, то също е и доста трудно. Може би само малцина от нас поддържат такова състояние постоянно или през по-голяма част от времето.”

“От древни времена тренировъчната зала, където е изучавано изкуството на меча, се е наричала "място за Просветление."

“Но чрез какво е възможно да станете едновременно, и силен и мъдър?
В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Силни и мъдри: Дзен ни учи едновременно и на двата пътя.”

“Това е дзадзен: практика на седене в традиционна поза, на ходене, на стоене, на правилно дишане; тя поражда едно отношение на ума, което ние наричаме хишириьо: състояние на мисълта без мислене, на съзнание отвъд мисълта"

“Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом ти си тъжен аз също ще се натъжа, а когато ти си щастлив, аз също ще бъда такъв."

“Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Вие не можете да отделите някоя част от цялото: взаимозависимостта управлява Космическия ред.”

“Бушидо-пътят на самурая може да се резюмира в 7 главни принципа:
1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.
2. Ю: смелост обагрена с героизъм.
3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството; състрадание.
4. Рей: правилни постъпки-действия - най-същественото качество, вежливост.
5. Макото: пълна искреност; правдивост.
6. Мелиьо: чест и слава.
7. Чуго: преданост, лоялност, умиротворяване на емоциите.”

“Елементите на Будизма, изградени в Бушидо са:
- спокойно приемане на неизбежното;
- себеконтрол пред лицето на всяко събитие;
- по-непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота;
- скромност, стигаща до бедност.”

“На запад “бойните изкуства” са мода, превърнали са се в градски спорт, в техника и не притежават нищо от духа на Пътя.”

“При Будо е същото. Трябва да практикувате, докато умрете.”

“Кодо Саваки обичаше да казва: "Моето доджо е едно пътуващо доджо." Той пътуваше от храм на храм, от училището до университета, до фабрики, а понякога дори и до затвора. Учението му беше близко до живота.”

“Интуиция и действие трябва да избликват едновременно. При практиката на Будо не може да има съзнателна мисъл. Време за мислене няма, нито миг дори”

“Спокойствие в движението, такава е тайната на Кендо, Пътят на меча, а също и тайната на Будо и на Дзен, които са с един и същ корен.”

“Ако станем близки с нашия истински дух-разум и се завърнем към изначалната си природа, тогава разбираме, че всички явления, всичко съществуващо е вътре в собственият ни дух-разум, и че това важи за всяко същество."

“Всички проблеми на всекидневния ни живот ще намерят разрешение във времето, за двадесет или за тридесет години; във всеки случай, когато влезем в ковчега, всички те ще се разрешат. Времето е най-доброто разрешение на проблема за парите или любовта. Щом влезете в ковчега,  повече никой няма да ви обича - освен, може би, с една духовна обич. Житейските проблеми на всеки един от нас са различни и всеки един от нас има нужда от различен начин за тяхното разрешаване. И така, всеки от нас би трябвало да си създаде свой собствен метод. Подражавате ли, ще сбъркате. Налага се да създавате за самия себе си.”

“Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето собствено разрешение на собствения си живот, вие ще бъдете Парализирани, неспособни да се движите.”

“Ала в наши дни всеки иска да пести енергия и е само наполовина жив. Винаги наполовина, никога завършен. Хората са наполовина живи, като хладка баня.”

“Собственият ни дух-разум трябва да се движи свободно, без каквото и да е желание да атакува противника и все пак без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, изцяло, винаги, във всеки миг. Същото е вярно и при всекидневния живот. Някои хора не мислят за нищо друго освен за пари, защото се смята, че те могат да задоволят всяко желание. Така заради пари, те изгубват честта си. Други хора желаят "почести", но заради тях те изгубват парите си. Някои хора отдават дух-разума си на любовта, и поради това те пилеят и пари и енергия. И все пак, щастието не е никога само от едната страна.”

“Сега никога не се завръща, при дзадзен всяко издишване е такава единица, едно "сега", а то никога не се завръща отново. Вчера е било вчера, а днес е днес. Различно е.”

“Дзадзен трябва винаги да бьде нов и свеж, “тук и сега". Не трябва да си почивате през време на дзадзен, нито пък когато тренирате едно бойно изкуство. Да го правите половинчато не е добре; вие трябва да го вършите изцяло, да му се отдадете напълно. Не трябва да ни остава в запас каквато и да е енергия. Концентриране означава тотално, пълно освобождаване на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно действие на живота ни. В настоящия свят, това което виждаме е противоположното: млади хора, наполовина живи, наполовина мъртви. Сексуалността им също така е половинчата. Те продължават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и обратното също. И така е с всичко, което правят. Но ако сте изчерпили цялата си енергия, вие ще можете да приемете нова енергия, течаща като водата в потока. Ако се опитате да пестите енергия в боя, вие не можете да победите. Това е една тайна на бойните изкуства.”

“При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува единствено настоящето. При бейзбола, например, играчът в определена позиция трябва да изчака; неговото действие не е мигновено. Същото е вярно за футбола или за ръгбито или за всеки друг спорт. Времето минава, и има време, макар и само частица от секундата, за да помислите за нещо, докато чакате. При бойните изкуства няма време за подобно чакане. Победа или не, живот или не - това се решава веднага. Вие трябва да решавате сега. Сега е, когато живота и смъртта се решават, изцяло.”

“Така би трябвало да бъде и днес: всяка битка би трябвало да се води, като че ли животът е заложен на карта. Дори когато се биете с дървени мечове. В противен случай това е само игра.”

“ - Аз съм самурай, имам дълъг опит с меча, а съм срещал и други учители по кендо. Нито един не ме е обучавал като вас. А сега, ви моля, научете ме на истинският Път на меча.
- Много добре, - казал Учителят - последвай ме!.
Той го довел далеч ,навътре в планината, до място, където стволът на едно дърво лежал над клисура, една зашеметяваща, дълбока пропаст.
- Тук - казал Учителят. - Премини.
Самураят нямал представа, какво е наумил учителят му; но щом хвърлил поглед надолу, той отскочил със страх и не се решил да премине. Изведнъж те чули: чук - чук, почукване зад тях, звук от пръчката на един слепец. Слепецът без да им обръща внимание преминал покрай тях и почуквайки с пръчката пред себе си преминал непоколебимо над бездната.
- В продължение на цяла една година, ти обикаля по ръба на татамито, който е много по-тесен от ствола на това дърво; така че трябва да можеш да преминеш.
И на края, на ръба на бездната, гледайки смъртта в очите, той получил последното обучение на духа и съзнанието.”

“А защо духът или съзнанието са най-важното?
Т.Д. Защото в края на краищата, духът е този, който решава. Много отдавна, в японското бойно изкуство едно движение е означавало смърт и това е причината за голямото обмисляне и концентрация върху движенията, предхождащи атаката. Един удар и всичко свършва: един мъртъв, понякога и двама, ако е имало два удара и ако и двата са били, както трябва. Всичко става в един миг. При всички съвременни спортове има една пауза, но при бойните изкуства пауза няма. Ако изчакате, дори и малко, вие сте загубени. Противникът ви ще вземе предимство.”

“Как човек избира техниката за атака?
Т.Д. Няма избиране. Това става несъзнателно, автоматично, естествено. Не може да има мисъл, защото ако има мисъл, има и време за мисъл, а това означава провал. В кендо, например, съществува една тактика нарчена "Дебана уаса": трябва да атакуваш преди противникът ти да го е направил, да замхнеш преди той да замахне. При тази техника, интуицията е безспорно много важна.
Т.Д. Тя винаги е важна, съществена. Ако противникът ви нанесе удар, които не сте очаквали, тогава, за да го парирате, ви е необходима интуиция, съзнанието да го избегнете, да се спасите. Съзнанието е това, което ще задействува вярната реакция на тяло и техника, Но ако отделите време за мислене: "Трябва да използвам тази или онази техника." Тогава ще бъдете посечен, докато мислите.”

“В японските бойни изкуства, Кендо - Пътят на меча, винаги се с считало за най-благородно от всички, защото при него е необходим най-пълен съюз между всичките три, съзнанието-интуиция, тяло и техника.”

"Първо мисли - после замахни", това не е верният път. Вие трябва да се възползвате от зуки, благоприятния случай. Благоприятният случаи е най-важен, а мисленето не може да го създаде. Единствено съзнанието може да се възползва от благоприятната възможност за действие, от празното пространство, в което човек трябва да действува. Празното пространство ... Благоприятната възможност, която съответствува на действието. Възможността за атака. Усещането на слабостта посредством интуицията. Това е най-важния въпрос, човек трябва да вземе предимство в момента, когато противникът, вдишвайки, показва слабото си място.

Кой вдишва, противникът или ние?
Т.Д. Противникът. Самите вие трябва да издишвате, когато атакувате. При карате, удар получен при вдишване може да бъде опасен; но не и при издишване. Така, че вие трябва да се възползвате от случая, докато противникът вдишва, защото тогава той разкрива слабото си място, своето празно пространство. Вдишването е велико "зуки" или благоприятна възможност, а прекалено голямото напрежение или прекалено малкото, е другата; при едно състезание не е възможно да се поддържа еднаква 
интензивност на концентрация до безкрайност. В определен момент съзнанието трепва и ние показваме един недостатък- зуки, една благоприятна възможност, от която противникът трябва да е готов да се възползва.”

“Не трябва да показвате слабите си места, както в бойните изкуства, така и във всекидневния живот. Животът е битка. Трябва да останете концентрирани и да не разкривате недостатъците си; чрез продължителна тренировка по себеконтрол, постепенно вие ги отстранявате.”

“При един турнир единственият проблем на играта е да се разкрият слабите места на противника, а методът е внимание, насоченост, концентрация — и тогава щом благоприятната възможност се представи, хвърлете се върху нея без мисъл. През време на фехтовка или среща по борба, но също и в надпреварата на всекидневния живот, вие трябва да наблюдавате очите на другия човек; когато очите на вашия противник се движат или са неясни, колебаят се, съмняват се, трепват, това е “зуки” благоприятната възможност, пропукването.”

“Вие знаете приказката за трите котарака: имало един самурай, който имал плъх в къщата си и не можел да се отърве от него. Той се сдобил с един великолепен котарак, юначен и як. Но плъхът бил по бърз и просто го направил за смях. Тогава самураят взел друг котарак, по изкусен и хитър. Ала плъхът бил на своя пост и се криел, освен когато котаракът спял. Тогава един Дзен монах от близкия храм заел на самурая собствения си котарак, най-обикновено изглеждащ котарак, който, бихте ли си представили, прекарвал цялото си време в дрямка и сънливост и не обръщал внимание на нищо около него. Самураят свил рамене и казал, че котаракът не е добър, но монахът настоял да го задържи. Така котаракът се установил и спял ли, спял. Скоро плъхът станал толкова дързък, че започнал да припка напред-назад точно пред самия котарак, който не проявявал абсолютно никакъв интерес към него. Едва тогава, един ден с един замах на лапата си, котаракът уловил плъха и го приковал към земята. Силата на тялото и техническото умение са нищо без бдителността на ума!”

“Концентрирайте се през цялото време върху дишането си, върху издишването си, което трябва да бъде бавно и дълго и да достига, колкото е възможно по надолу в стомаха ви, във вашата хара. И никога не отделяйте очи от очите на противника си. По този начин ще можете да следите вътрешните му движения. При боя с мечове, който наблюдавахме между Майстор Юно и един от неговите ученици, младежът се задъхваше в края на няколкото минути, изтощен от своето напрежение. Майстор Юно
просто бе там концентриран и спокоен, страхотно спокоен, както казвате вие. Абсолютно бдителен. И точно в подходящия момент, върхът на неговият меч намери гърлото на ученика му и го отхвърли извън тепиха. Един жест бе достатъчен, щом веднъж той откри слабото място в защитата на противника си. Така че концентрирайте се върху издишването си, това е много важно. Направете го колкото е възможно по-дълго и това ще ви помогне да не се уморявате и да не изпадате в емоционалност.”

“Когато самураите се биели през нощта, те се концентрирали върху сянката на противника си...
Т.Д. Разбира ся, движението на сянката отразява движението на тялото и ума.”

“Умът става празен - ку, без пролука. Посрещайки живота или посрещайки смъртта, съзнанието трябва да остава спокойно. Вие трябва да решавате и същевременно да възприемате и живота си и смъртта си; не само да ги понасяте. Дори ако тялото ми умира, умът ми трябва да остане правилно насочен: такова е възпитанието и при Дзен и при Будо.”

“Хората които не желаят да следват учението на Дзен, истинската основа на Бушидо, не е нужно да го правят. Те просто използват бойните изкуства като "играчки". За тях те са спорт като всеки друг. Но хората, които желаят да изживеят живота си на едно по високо измерение, трябва да разберат - никой не може да бъде принуден и никой не може да бъде критикуван. Първата група са като деца, играещи си с коли -играчки, докато втората карат истински автомобили.

"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът за състезаване и сила, който властва над него не добър, той отразява изкривена представа за живота Коренът на бойните изкуства не е там. Учителите са частично отговорни за това състоя ние на нещата; те тренират тялото и преподават техниката, но не правят нищо за съзнанието. Като резултат учениците им се бият, за да побеждават, като деца играещи си на война. В този подход няма мъдрост, той е напълно безполезен в работата, в управлението на човешкият живот.
- Каква полза има от тяхната техника във всекидневния живот? Спортът е просто едно забавление и в края на краищата, поради духа на надпревара, той износва тялото.”

“Психическо заболяване ли е "шампионството?”
Т.Д. Разбира се. Що за ограничено виждане на живота! Не искам да кажа, че човек не следва никога да става шампион; защо не? Това е преживяване като вся­ко друго. Но човек не трябва да създава от него фикс-идея. “

“Тай-чи“ - Наричал се е "изправеният Дзен", но всичко е само на думи, това е просто един танц, един вид гимнастика без истинския дух на Дзен.”

“Кое е най-благородното от бойните изкуства?
ТД. Кендо, изкуството на меча е било винати на най-висока почит, смятано за най-благородно, най-близко до духът на Дзен. Защо? Защото японските самураи и майстори знаели, че преди един човек да стане достоен да убива друг, той първо трябва да бъде способен да убие себе си: със своите мечове те се научили не само да разсичат враговете си на две, а и нещо повече, да разсичат на две собственото си съзнание. Ако не можели да правят това, те не биха могли да спечелят боя. Как да умираме, как да живеем? Кендо, Пътят на меча, отново и отново задава този въпрос и в този смисъл е близо до Пътят, близо до духа на Дзен”

“Когато позата (шисей) е съвършена, движението, което следва е също така съвършено.”

“До къо е учението за Пътя, който веднъж започнат, никога не свършва, дори и днес.”

“Бушидо беше същността на японското образование, но след войната то отмря. Това бе образованието, което аз получих. Обучението провеждано от учител по Бушидо бе едновременно и военно, и цивилно. То бе бун бу риъодо - двойният път. И двете са необходими, както мъжкото и женското, както двете крила на птица. Литературата, философията, поезията и изобщо културата са женската страна, а Будо, военното изкуство, е мъжката. И между двете винаги трябва да има хармония. Това е да забравиш себе си, малкото аз - егото."

“А после идва тендо, означаващо да следваш всяко явление, да следваш силата на Космоса, космичнат система. Свързващото ниво между ум и тяло, между дух и поза, ум и уаса (техниката), е дишането. При дзадзен е възможно посредством позата, да се доведат ума и дишането в баланс; докато при една схватка е трудно да се балансира дишането, защото е налице доста голяма физическа активност. При дзадзен, позата въздействува върху съзнанието още от самото начало.

“ Имало някога един крал, който твърдо бил решил да притежава петел шампион по борба и той помолил един от своите поданици да му обучи един. Човекът започнал обучавайки петела във всички техники на боя.
След десет дни кралят запитал: - Да организирам ли борба за този петел?
Треньорът казал:
- Разбира се, че не! Да, той е достатъчно силен, но неговата сила е празна, горещ въздух; през цяло време той желае да се бие, превъзбуден е, липсва му търпение.
Десет дни по-късно кралят наново запитал треньора.
- А сега, ще мога ли да организирам боя?
- Не, не! Не още. Все още е много свиреп. Все още през цялото време гледа да се бие. Щом чуе да кукурига друг петел, дори и в съседното село, изпада в ярост и иска да се бие.
Още десет дни на тренировка и кралят замолил трети път:
- А сега, възможно ли е?
Треньорът му отвърнал:
- Е, сега той вече не избухва, остава спокоен когато чуе друг петел да кукурига. Позата му е добра и има много сили в резерв. Престана да се ядосва през цялото време. Като го гледате, вие дори не съзнавате неговата енергия и сила.
- Значи можем да огласим борбата? - запитал кралят.
Треньорът казал:
- Може би.
И така се събрали доста много петли - борци и турнирът започнал. Но никоя птица, някак си, не желаела да се приближи до тази. Всички те бягали ужасени и на него никога не се наложило да се бие. Петелът - борец се бил превърнал в петел от дърво. Той бил преминал отвъд техническата си тренираност. Притежавал огромна енергия, но тя цялата била отвътре, той никога не я показвал. По такъв начин, силата му оставала в самия него и другите нямали избор, освен да се поклонят пред неговата спокойна увереност и неизложена на показ сила. Ако сте такива, другите хора ще се държат на разстояние и няма да има нужда да се биете.”

“Тайната на меча е никога да не изваждаш меча: не трябва да изваждаш своя меч, защото ако се опиташ да убиеш някого, трябва самият ти силно да желаеш това. В замяна, това, което трябва да направиш е да убиеш самият себе си, да убиеш собственият си ум, тогава другите хора се страхуват и бягат. Вие сте най-силния и другите се държат на разстояние от вас. Не необходимо вече да завоювате победи над тях. При дзадзен, концентрирането върху издишването е това, което създава взаимодействието, балансиращо съзнание и поза. Този акт предизвиква балансирането на мускулите, нервите, хипоталамуса и таламуса. Практикувате ли редовно дзадзен, това ще става несъзнателно, естествено и автоматично. В дзадзен не трябва да задържате дори една едничка мисъл. Мисълта ви трябва да не обитава никъде. Оставете мислите да се плъзгат покрай вас и да отминават. Тогава вие можете да се срещнете със същността на Аза. В началото, ако собственото ви персонално съзнание желае да мисли, позволете му да дойде и да си отиде. По-късно, подсъзнанието ще се появи. Позволете и на него да дойде и да си отиде. То също ще мине покрай вас и ще отмине. Но не се опитвайте да прекъсвате мислите си. Не е нужно да си казвате, през време на дзадзен, "Трябва да бъда като отражението на луната." Просто практикувайте дзадзен,- шикантаза.

Учителят Такуан е прочут и в Дзен, и в бойните зкуства, особено в кендо или японското носене на меча. Той е обучил много самураи, но е имал един особено известен ученик, легендарния самурай Миямото Мусаши. Неподвижната будо поза е поза музо, тоест, не-поза. Това означава, че не само нищо в тялото не се движи, а и също така, че нищо не се движи в ума; че неподвижният дух е бил постигнат. Какво е неподвижният дух или разум? Както казах, умът не трябва да се прилепва, да се задържа върху едно или друго нещо. Трябва да оставим мислите и илюзиите ни да преминават като облаци в небето, като отражението на луната върху водата. Луната не се движи. Лунното отражение не се движи. Така, че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашият ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Бог или Буда. Това е Дзен умът, това значи сатори, хишириьо.
Така при бойните изкуства, дори ако самураят е нападнат от десет врагове едновременно, той може да се справи с тях. Японските филми го показват постоянно! На европейците това им се струва невъзможно, а то не е просто като на филм, а всъщност е действителност. Десет души не могат да атакуват всички едновременно един човек. Те атакуват един след друг! Когато един учител по джудо е атакуван последователно от десет от своите ученици, съзнанието му се мести, мигновено, концентрирайки се върху всеки нов противник.”

“Какво е дзадзен? Това е да бъдеш изцяло в момента, отвъд всички съществуващи във Вселената неща, постигайки състоянието на Буда и живеейки там. Дзадзен не е нито мислене, нито не-мислене. Той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво лично съзнание, въплътено в нея, той е в хармония със съзнанието на Вселената. Доген разказва, как един ден Учителят Якузан бил запитан от един млад монах- "Какво мислите през време на дзадзен? А той отговорил: "Мисля без да мисля."
Съзнателното мислене, разбира се, е важно във всекидневния живот. Така или иначе, то не може да се отстрани. Но понякога човек съзнава, че е възможно, да действува без съзнание или его, спонтанно, като при творческите изкуства, или спорта, или при всеки един друг акт, при който и тяло и ум са изцяло погълнати. Действието настъпва преди самата съзнателна мисъл. Това е чисто действие, самата същност на дзадзен.”

“Нито пък преживяването на дзадзен е някакво особено или мистериозно преживяване, или специално състояние на тялото и ума. Дзазен означава преди всичко завръщане, напълно, към чистото, нормално човешко състояние. Това състояние не е нещо запазено за велики учители и светци. В него няма нищо мистериозно. То е в обсега на всеки. Дзадзен означава да станеш близък със самия себе си, да откриеш точния вкус на вътрешното единство и да бъдеш в хармония с живота на Вселената.”

“С времето, всеки жест на живота се превръща в Дзен, но източникът, произходът е естественият седеж. Позата при дзадзен е "правилния седеж". Възглавницата, върху която човек сяда, е дзафу. Краката са кръстосани в традиционната лотусова поза, десният крак върху лявото бедро, а левият крак върху дясното, със стъпалата нагоре. Полулотусът е също възможен, където само единият крак почива върху противоположното бедро, а другият крак е сгънат отдолу, но особено важно е двете колена да се притискат твърдо към земята.
Тялото: трупът е изправен. Тазът се накланя леко напред, така че вътрешните органи да са разположени естествено и коремът да е без напрежение. Моят собствен учител казваше, че анусът би трябвало да се опитва да погледне слънцето. Главата е изправена, брадичката прибрана, оставяща носа точно над пъпа и ушите перпендикулярно на раменете. Доген е казал: "Гърбът би трябвало да бъде като бездна." И както често казвам, когато седите в дзадзен вие "изтласквате небето с главата си, избутвате земята с коленете си."
Ръцете и раменете: китките лежат върху бедрата, дланите нагоре, лявата ръка, положена в дясната. Палците се допират, оформящи права линия, а в пространството отвътре има място за две яйца. Кутретата докосват корема. Лактите не са долепени отстрани, минават на леко разстояние, докато раменете и ръцете са естествено отпуснати.
Устата и езикът: устата е затворена без напрежение. Върхът на езика докосва небцето зад горните зъби.
Очите: очите са полузатворени, гледащи, но не фокусиращи земята на около един ярд напред и неподвижни.
Дишането: когато позата е правилна, дишането е също правилно и естествено. Издишването е по-дълго от вдишването, мощно и спокойно, като мученето на крава. В края на издишването, вдишването започва автоматично. През време на издишването имаме едно налягане надолу върху вътрешностите и долната част на корема, под пъпа, се разширява. Дишането би трябвало да бъде незабележимо и естествено, никога пресилено, и винаги едно и също, и при дзадзен, и при кинхин.
Дзадзен е нормалното състояние на тяло и ум, спокойствие, стабилност, баланс, хармония. Преди да започнете, залюлейте се бавно надясно и наляво няколко пъти, след което постепенно спрете като метроном, балансирани и неподвижни. Опитът на дзадзен ни дава възможност да открием истинската сила на живота в нас. “

“Какво е животът? През по голяма част от времето ние разграничаваме живота на нашата индивидуална същност, нашето тяло и всеки друг живот отвън. Но нашият живот е не само в нашето тяло, той е една непрекъсната обмяна на живота с Вселената.

“Ако умовете ни са разтревожени, естествените функции на нашите тела също са склонни да бъдат изведени от равновесие. Когато умът е спокоен, тялото действува спонтанно и като резултат, действието е свободно и леко, а докато умът работи постоянно телесните функции са забавени. Не би трябвало да мислим през цялото време.“

“За да придобие сатори, човек трябва да остави егото да си отиде.”

“В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят те говорят единствено от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.”

"От безмълвието изгрява безсмъртният дух."

“Това е дишането, което практикуваме през време на дзадзен, издишването по-дълго от вдишването, упражняващо натиск надолу върху червата, последвано от автоматично вдишване.”

“Катцу се основава също на тази форма на дишане: това е един вик навън, един куатцу, който може да парализира или да съживява. Той дори може да съживи човек, който току що е умрял, защото препредава жизнената енергия на Вселената към някой, който все още може да я приеме.”

“В Шобогендзо Доген е написал, че опитаме ли се да придобием сатори посредством съзнателна мисъл, умът и егото изграждат бариера срещу деиствителноста и ни затварят в своите граници. Ако практикуваме без цел (мишотоку), тогава сатори идва несъзнателно, защото дзадзен сам по себе си е сатори. "Да следваш пътят на Буда - това означава да изучаваш Аз-а, да изучаваш Аз-а и да напуснеш егото, да напуснеш егото - това е да станеш едно с целия космос."

“Умиране означава завръщане към ку, към истинската същност на самите нас.”

“Практиката на дзадзен произвежда една вътрешна революция във всеки индивид, водеща до "правилно съзнание", "правилно дишане", "правилен сън", "правилна сексуалност", а това са основите на една истинска цивилизация.“

“Нека позата ти бъде изпълнена с енергия, иначе тя е като изветряла бира в бутилка, от предишната нощ. Позата ти трябва да е на лъв или тигър, а не на заспало прасе. Палците би тря6вало да се докосват и да формират хоризонтална линия, нито планина, нито долина.”

“Умът на майстора никога не е неподвижен. Той никога не се задържа върху някое отделно нещо или човек. Той позволява на всичко да отминава... “

“Силата и победата произтичат от решителността. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Нищо спортно не е имало в обучението през онези дни; самураят е имал един по-възвишен поглед върху нещата.”

“Тяхната значимост е по-дълбока и по-съществена - тази на живота. И на смъртта също, тъй като двете не могат да бъдат разделени. Истинското Кендо и истинският Дзен трябва да бъдат отвъд относителността. С други думи, човек трябва да спре да избира, да спре да предпочита едната или другата страна в относителният порядък от неща. А вместо това, да вземе едно решение.”

“Но аз познавам eдна котка в едно село недалеч от тук, която е по-силна дори и от мен. Тя е много, много стара и мустаците й са напълно посивели. Срещнах я само веднъж и определено нищо в нея не изглеждаше силно! Знам само, че тя спи през целия ден. Никога не яде месо или дори риба, нищо друго освен генмай (оризова супа), въпреки че понякога си глътва саке. Тя никога не е улавяла и един плъх, защото всички те са наплашени от нея до смърт и се пръскат като листа от вятъра, щом я забележат. Те се държат толкова надалеч от нея, че тя не е имала досега шанса да улови поне един. Един ден влязла в къща, която направо гъмжала от плъхове. Добре, но всички плъхове офейкали до един в момента в който я видели и отишли да живеят в друга къща. Така тя ги пропъждала още с появата си. Тази стара, белобрада котка е наистина тайнствена и внушителна. Вие трябва да станете като нея: отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.”

“В дзадзен, вие сте вече отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.” 
“Тялото се движи естествено, автоматично, несъзнателно, без някаква лична намеса или съзнаване. Но ако започнем да използваме нашата способност за разсъждаване, действията ни стават бавни и колебливи, възникват въпроси, умът се уморява, а съзнанието премигва и трепти, като пламъкът на свещ по време на бриз.”

“А ето още една поема, този път за Кендо:
Не мисли:
Преди и след
Отпред, отзад
Единствено свобода
В централната точка."
- Това също е Пътят. Средният път.”

“Човек не трябва да забравя, че умът му е ум на начинаещ.”

“Дълго издишване, толкова дълбоко, колкото можете. В самия му край човешката енергия е най-голяма. Киай е същото това издишване, съчетано със силен глас. Звукът трябва да избликва естествено от дълбините на тялото и поради това, очевидно човек трябва да знае как да диша, което малко хора правят.”

“Не силата на гласа дава силата на звука! Звукът трябва да започне в хара. Не в гърлото. Забележете как мяука котката или реве лъвът, това е истински киай."

“Повечето хора винаги искат да постигнат нещо, те искат да имат вместо да бъдат.”

“Моят учител обичаше да казва, дошъл ли е при мене, отдавна е разбрал.”

“Опитайте се да вдигнете голяма тежест два пъти , веднъж вдишвайки, и веднъж издишвайки,ще видите разликата, по-силни сте, когато издишвате, краката ви натискат земята, вие сте като тигър. Ако някога сте уплашени или страдате от силна болка, или ако се чувствате несигурен в някаква ситуация, опитайте дългото издишване. То ще ви успокои, ще ви даде сили и сигурност. То съсредоточава вашата енергия и осъзнаване.“

“Заншин е умът, които остава неподвижен, без да се прикрепя към нещо, наблюдаващ, бдителен, но неприкрепен. Малко по малко, тази форма на бдителност се прилага към всеки акт на живота ни.“

Величествено Тайсен Дешимару се изправя и се покланя.
"Това показва вашето уважение към противника, към вашия Учител, към доджото, към живота.”

“Никой днес не е нормален изцяло, всеки е мъничко луд или дебалансиран, умовете на хората през цялото време тичат. Възприятията им за света са частични, непълни. Те са живо отдадени на своето его, живо изядени от него. Те мислят, че виждат, но те грешат, всичко, което вършат е, че проектират своята лудост, своя илюзорен свят върху света. В това няма чистота, няма мъдрост.“

“Всеки жест е важен. Как се храним, как обличаме дрехите си, как се мием, как ходим до тоалетната, как разтребваме нещата си, как се държим с другите хора, със семейството, със съпругата, как работим, изцяло, във всеки един отделен жест. Не трябва да проспивате живота си. Трябва да сте изцяло, в каквото и да правите. Ето, това е тренировка по ката.”

“Има един коан който казва: ”Топло, студено, ти си който ги усеща.” Това е вярно за всичко. За всеки човек тук и сега е различно.”

“Какви точки ще използвате да съживите някого?
Т.Д Имате в предвид катцу! Преди всичко имаме кикай-танден, на около три или четири инча под пъпа, между две акупунктурни точки, хващате кожата и извивате. Това е ефективно, когато някои е в кома или е загубил съзнание, а също против холера.”

“Децата в наши дни са доста слаби, съвременното образование ги оставя хилави, изнежени, с липса на ки. Учителят на Обаку имал навика да обучава със своята киьосаку; той щял да удари с охота прекалено интелигентния ученик, който задавал прекалено много въпроси и постоянно анализирал ситуациите със своя интелект.”

“Какво е страх?
ТД. Страх?
Да, страх. Защото нямат достатъчно ки ли се страхуват хората?
Т.Д. Да. Няма причина да се страхуваш от нищо. Хората, които се страхуват мислят единствено за себе си, те са твърде егоистични. Трябва да оставите егото ви да си отиде, тогава страхът ви ще си отиде с него. Страхът идва от противопоставянето.”

“Дори в боя човешкото съзнание трябва да бъде с това на противника, човек винаги трябва да върви със, а не срещу. Ето един велик коан.“

“Напускането на егото е тайната на правилния живот. В живота, както при практиката на бойните изкуства е важно да се заздрави волята, да се развие сила и умение. Но главното е да се укрепи духа и да се открие свободата. Муши... нищо. “

“Големите майстори по бойни изкуства се движат също така, колкото е възможно по-малко, така те могат да продължат да се концентрират върху издишването и надолу към хара, докато учениците им подскачат наоколо и пилеят своята ки.“

“Правилото е да се концентрираш изцяло във всяка ситуация. Тук и сега пия вода и пиенето на вода е всичко, което върша. Концентрирам се върху водата, която пия.“

“В битките, начинаещите се изморяват много бързо, защото са стегнати, напрегнати и постоянно чудещи се, кой ход е най-добре да се направи, кога да атакуват и т.н. Един Дзен коан казва: "Пътят е под нозете ти."
Кой е верният начин да го следваш?. Тренирайки тялото си, медитирайки в дзадзен и развивайки също своя ум. Но без да ставате прекалено интелектуален, това отнема твърде много ки. А също всеки човек си има своя собствена пътека, свой собствен космос.“

“Хората, които се безпокоят за бъдещето и за миналото не разбират, че се тревожат за една илюзия.”

“Не бъдете тесногръди, винаги търсещи правила и рецепти. Всяка ситуация изисква своя собствена реакция.”

“Контролирайте тялото и ума, които са едно. Контролирайте живота и смъртта.”
Това означава състоянието на ума наблюдавал и овладял муджо - непостоянството, неустойчивостта, несекващото колебание на всички неща (на всичко, което съществува в ку, пустотата), състояние то на ума, който я е постигнал до край. От всички неща, които живеят, подложени на противопоставящите се и взаимнодопълващи се влияния на двата полюса ин и ян във всяка точка от пространството между небето и земята, нито едно не отбягва промяната и смъртта. Муджо /непостоянството/ кръжи над главата ви във всеки момент и може внезапно да атакува, преди да разберете.
Ето защо сутрата казва: Привършва този ден и с него трябва да привърши живота ти. Забележи невинната наслада на рибата, плуваща в локва вода, като че ли несигурна е тази наслада."

“Щом, разбирайки това, все още не можете да видите, че животът ви е нищо повече от един сън, една илюзия, мехурче пяна, сянка, вие със сигурност един ден ще се разкаете за безкрайните си страдания в ужасяващото царство на живота и смъртта.”

“Скоро смъртта ви ще дойде. Не забравяйте никога това. От един съзнателен момент до друг, от вдишване до издишване. Ако не живеете така, вие не сте истинският, който търси Пътя.”

“Гиьодо означава нещо повече от практикуване по обикновен начин и спазване на специфични обреди. Той оказва въздействие във всеки аспект на всекидневният живот, вървене, стоене, седене, лягане, дори измиване на лицето и ходене до тоалетната.”

“Тук няма нищо тайнствено или езотерично. Ако умът се умиротвори в дзадзен, в съвършената концетрация на тялото, тогава светът на явленията става чист като кристал и всичко, на което попадаме, е светло и чисто. Съзнанието ни е подвижно и спокойно като новонавалял сняг върху древен пейзаж. Но ние не трябва да се привързваме към кристалната земя или празното небе, или към белия сняг или към празнотата (ку), или пък към явленията (шики). Ние трябва да оставяме всяка привързаност да отминава и просто да бъдем там, концентрирани в дзадзен. Тук и сега.”