Забавяне на реакцията
Времето за реакция се увеличава:
1. Когато сме уморени.
2. Когато сме разсеяни и несъсредоточени.
3. Когато сме емоционално възбудени.
Тези причини за забавяне на реакцията са общи и често се случват в ежедневието. Те трябва да бъдат контролирани, а способността ни да се справяме с тях – осъзнавана и упражнявана. Всеки противник търси такива слабости у нас и се опитва да ги използва, за да спечели преимущество, като ни атакува. Всеки по-активен фактор го прави. „В природата няма празно.”
Времето за реакция може да бъде манипулирано и по други начини:
4. Когато човек фокусира вниманието си върху едно движение, действие или обект, неговото време за реакция на друг стимул се увеличава. Ако посегнем, за да го ударим в главата, вероятно вниманието му ще се фиксира в тази посока и времето за реакция на атаки от друга посока ще се удължи.
5. Когато се комбинират повече стимули, времето за реакция се увеличава. Ако противникът очаква да бъде удрян с ръце и крака от всички посоки и на всички възможни места, вниманието му се опитва да покрие и следи възможните варианти. Това неминуемо ще забави реакциите му.
6. Времето за реакция зависи от яснотата на изображението върху ретината. Когато човек гледа един обект, той вижда някои части от него много по-ясно от други. Единствено централната част на ретината (Fovea Centralis) дава напълно ясно изображение на гледания от нас обект. Останалите й части нямат такава способност. По тази причина, ако атакуваме противника от посока, която не позволява ясно отразяване на движението ни, ракцията му ще бъде далеч по-бавна.
7. Когато противникът ни вдишва, времето за реакция е по-дълго от времето за реакция по време на издишване. Човек може да упражни по-голяма сила, когато издишва, отколкото, когато вдишва. Затова противникът ни ще е много по-затруднен да се защити и да реагира адекватно на нашата атака, когато вдишва.
8. Когато противникът ни е дебалансиран, времето, което му е необходимо за реакция се увеличава, защото тялото му автоматично се опитва да намери опора и да възстанови равновесието си.
Освен всичко, казано дотук, трябва да се отбележи, че, за да се премести физическо тяло, е необходимо време. Торсът на човешкото тяло, например, не може да се придвижи толкова бързо, колкото пръста на ръката. Затова, ако човек е заел неправилно положение на тялото (като най-сериозната грешка в това отношение е нестабилната позиция), ще му отнеме относително повече време, преди да успее да реагира и да заеме защитна позиция по отношение на атаката на своя противник. Всичко това изисква задълбочено изучаване на положенията на тялото (камае), които предлагат добра възможност за защита и движение, както и постоянен стремеж за уравновесяване на ума, тялото и духа.
Когато успеете да пречупите позицията на противника си и неговата забавена реакция започне, той ще изпита момент на уязвимост. Гардът му ще падне. Ако искате да го свалите, поставете го в тази позиция физически и умствено. Това означава да пречупиш. Едновременно с това, вие трябва да сте в позиция, физически и умствено, от която да можете да го атакувате за по-кратко време, отколкото е необходимо за неговото рефлективно действие. Едва тогава ще можете да приложите техниката си. Ще можете да го управлявате чрез максимално използване на динамиката.
За да се постигне това, техниките на бойното изкуство трябва да се изучават и тренират по динамичен и едновременно физиологичен начин, така че тялото да се учи да ги прилага без усилие. Да слеем всички мисли, възприятия и стимули, които идват до съзнанието ни, в един космос, както художникът, който рисува произведение на изкуството. Тогава няма да има завеса между нас и противника. Неговото движение ще бъде наше движение, а ние ще можем да го хвърлим толкова лесно, колкото да хвърлим себе си.
1. Когато сме уморени.
2. Когато сме разсеяни и несъсредоточени.
3. Когато сме емоционално възбудени.
Тези причини за забавяне на реакцията са общи и често се случват в ежедневието. Те трябва да бъдат контролирани, а способността ни да се справяме с тях – осъзнавана и упражнявана. Всеки противник търси такива слабости у нас и се опитва да ги използва, за да спечели преимущество, като ни атакува. Всеки по-активен фактор го прави. „В природата няма празно.”
Времето за реакция може да бъде манипулирано и по други начини:
4. Когато човек фокусира вниманието си върху едно движение, действие или обект, неговото време за реакция на друг стимул се увеличава. Ако посегнем, за да го ударим в главата, вероятно вниманието му ще се фиксира в тази посока и времето за реакция на атаки от друга посока ще се удължи.
5. Когато се комбинират повече стимули, времето за реакция се увеличава. Ако противникът очаква да бъде удрян с ръце и крака от всички посоки и на всички възможни места, вниманието му се опитва да покрие и следи възможните варианти. Това неминуемо ще забави реакциите му.
6. Времето за реакция зависи от яснотата на изображението върху ретината. Когато човек гледа един обект, той вижда някои части от него много по-ясно от други. Единствено централната част на ретината (Fovea Centralis) дава напълно ясно изображение на гледания от нас обект. Останалите й части нямат такава способност. По тази причина, ако атакуваме противника от посока, която не позволява ясно отразяване на движението ни, ракцията му ще бъде далеч по-бавна.
7. Когато противникът ни вдишва, времето за реакция е по-дълго от времето за реакция по време на издишване. Човек може да упражни по-голяма сила, когато издишва, отколкото, когато вдишва. Затова противникът ни ще е много по-затруднен да се защити и да реагира адекватно на нашата атака, когато вдишва.
8. Когато противникът ни е дебалансиран, времето, което му е необходимо за реакция се увеличава, защото тялото му автоматично се опитва да намери опора и да възстанови равновесието си.
Освен всичко, казано дотук, трябва да се отбележи, че, за да се премести физическо тяло, е необходимо време. Торсът на човешкото тяло, например, не може да се придвижи толкова бързо, колкото пръста на ръката. Затова, ако човек е заел неправилно положение на тялото (като най-сериозната грешка в това отношение е нестабилната позиция), ще му отнеме относително повече време, преди да успее да реагира и да заеме защитна позиция по отношение на атаката на своя противник. Всичко това изисква задълбочено изучаване на положенията на тялото (камае), които предлагат добра възможност за защита и движение, както и постоянен стремеж за уравновесяване на ума, тялото и духа.
Когато успеете да пречупите позицията на противника си и неговата забавена реакция започне, той ще изпита момент на уязвимост. Гардът му ще падне. Ако искате да го свалите, поставете го в тази позиция физически и умствено. Това означава да пречупиш. Едновременно с това, вие трябва да сте в позиция, физически и умствено, от която да можете да го атакувате за по-кратко време, отколкото е необходимо за неговото рефлективно действие. Едва тогава ще можете да приложите техниката си. Ще можете да го управлявате чрез максимално използване на динамиката.
За да се постигне това, техниките на бойното изкуство трябва да се изучават и тренират по динамичен и едновременно физиологичен начин, така че тялото да се учи да ги прилага без усилие. Да слеем всички мисли, възприятия и стимули, които идват до съзнанието ни, в един космос, както художникът, който рисува произведение на изкуството. Тогава няма да има завеса между нас и противника. Неговото движение ще бъде наше движение, а ние ще можем да го хвърлим толкова лесно, колкото да хвърлим себе си.