Хъркането

„Наука за всички”, книжка 8 от февруари 1942 г., редактор К. Сеизов

*** 

Болезнените промени и нарастъци във въздушните пътища, като нарастване на жлезите, образуване на полипи, нарастъци и силно изкривяване на носната кост могат да станат причина за хъркане. Такива пречки за дишането трябва да се отстраняват от лекар. Тук, обаче, ще говорим за хъркане при иначе нормални условия.

Понеже се знае, че хъркането става главно при отворени уста, то стремят се, за избягване на хъркането, изкуствено да затварят устата на оня, който хърка, когато спи. Препоръчват да се привърже устата под брадата с кърпа през глава. Но ако превръзката е направена много силно, пречи се на спането, а ако не е достатъчно здрава, е безцелна.

Отворените уста в повечето случаи са наистина причина за хъркането и затова чрез затварянето им може да се избегне отвратителния шум. Главната причина за хъркането е много по-дълбока; тя се дължи на дишането и мекото небце.

Хъркането е шум, предизвикан от трептението на мекото небце от въздушния приток при дишането. Мекото небце и висящето езиче (мъжецът) спадат към подвижните части на нашето тяло - имат задачата да отварятъ и затварят според различните условия връзката между горната и долната част на носната кухина и устата при ядене, пиене, дишане и говорене.

Когато спим мекото небце трябва също да си почине. Най-добро положение на мекото небце и мъжеца е при дишане през носа да лежи върху основата на езика, като същевременно плътно прилепва, а чрез това облекчава и затварящите устата мускули. Тогава устната кухина сама се затваря, като държи долната челюст нагоре. Спокойствие и ред владее в тази област - а това чувствуват и ония, които се намират около спокойно спящия.

Но оня, у когото дишането става неправилно, който обикновено диша през устата си, поврежда дробовете си, гръкляна и зъбите си (зъбен камък), е сигурно един хъркач, понеже неговото меко небце остава в покой.

Мекото небце и мъжецът са прикрепени към твърдото небце като знаме върху дебел прът. Въздушният ток, според пътя си, може да го засегне отзад и отгоре, ако въздухът иде от дробовете или отпред и отдолу ако иде от устата.

И при по-слабо дишане въздухът тегли със сила и скорост на един силен бурен вятър през гърлената кухина, а това прави щото мекото небце да се отместя и прилепва към гърба на езика (при дишане през носа) или да се повдига и да натиска на задната стена на гърлената кухина (при дишане през устата), за да не може така въздушната буря да го тегли. Още когато вследствие надебеляване на мъжеца или по друга причина, напр. падане на езика назад, каналът се сгесни, мъжецът излиза малко напредъ, обхваща се от въздушния ток и предизвиква шум, подобен на тоя, когато правим гаргара, или на слабо биене на барабан, но почти изключително при издишване, когато при вдишване въздухът притиска по-силно мъжеца към неговото положение на покой (отпред или отзад). Остава ли, обаче, изцяло срещу течението, то въздухът се удря и разбива в закрепената само от една страна част от мекото небце, което почва да трепти и да издава шумове като от трион, а върхът му издава звукове като от барабан. Те на всички ни са познати, но при разните хора, които хъркат, тоновете са  различни.

За да се избегнат тези смущаващи шумове, трябва да пазим, щото мекото небце да остава на пътя на предизвиквания от дишането вятър, а когато спим, да запазва положението си на покой.

Като свободна част от тялото ни то по своето място и движение не зависи само от своите собствени мускули (на които през време на сън ние не сме им господари), а и от закона за тежестта, като според положението на тялото и главата ни може да падне назад или напред, а още и от въздуха, който дишаме. Както вече споменахме поради това мекото небце може да се допре до основата на езика или да притиска задната стена на носа и от въздухопраздната уста, което пък зависи от устната кухина, отварянето и затварянето на която се обуславя от движението на долната челюст. Държанието на последната зависи пък от начина на дишането и закона на тежестта, и то не от своята собствена тежест, а отъ теглото на останалото тяло; към него долната ни челюст чрез своите стави стои в известна зависимост, която може да се сравни с един куфар и капака му. Ставите на челюстта отго варят на, пантиге на куфара, самият куфар на главата, а долната челюсть на капака. Освен с мускулиге си и цялата кожа на лицето поддържа свободно долната челюст с черепа (както калъфа на куфара или кожата на лицето ни, за устата). Яко обаче поставим куфара върху една от тесните му стени, той е в едно „по-свободно“ положение. Капакът по-лесно може да се отваря и затваря, достатъчно е само да го наведем малко към страната, на която са пантите или ключалката. При такова положение се намира и нашата долна челюст, когато легнем настрани; тя се затваря веднага, щом главата ни се наведе малко надолу. Обърне ли се куфарът надолу, тъй че пантите да останат отгоре или поставим ли го със страната, на която е ключалката, или върху дъното или капака на куфара, то куфарът веднага се затваря. „1. затворно положение". При наведена напред глава, устата се затваря безразлично дали лицето или челюстта е подпряна. Поставим ли куфарът с капака върху една твърда подложка, то така по-тежката част на куфара ще падне на капака и куфарът може да се отвори, само ако се повдигне тежката му част; но той се затваря веднага, щом го пустнем: „2. затворно положение“. Ако челюстта, обаче, е подпряна с някоя подложка, то върху й налага стоящият над нея череп и затваря устата; тя може да се отваря чрез повдигане, или извиване тялото назад. Осите на въртение на челюстните стави са успоредни, затова и тежестта действува и в двата случая в същата посока.

Като успокоител на мекото небце тук се приема основата на езика и на край ще покажем, как това положение на покой се постига от положението на главата. Лежането на гръб, което спомага за отварянето на устата, е най-неудобното; лежането на страна позволява „хлабавото“ положение, което е по-благоприятно за покоя на мекото небце, но при слабо навеждане на главата надолу или назад. „1. и 2. положение на затваряне“ са отлични положения за спокойствието на мекото небце; и преходните положения между свободното първо и затварящо второ положение може да осигури спокойствието му.

Халтавото държане на долната челюст в ставите улеснява подвижността й при ядене и говорене. И ако ние денем и през друго време неволно я държим стегнато, то при спане ни липсва воля и сила за това. Тогава само въздушно-праздната уста, както и по-рано подчертахме, закрепя долната челюст и въздушната празднина, е която подсигурява тясно прилепя мекото небце. Тъй остава само единствено възможният начин на дишане, правилно, здраво носово дишане и нищо не пречи на спящия, без да хърка, да диша и да спи.

Който основно се замисли върху тези многобройни противоположни условия и нагласява главата си, леглото си и дишането си според това, по естествен начинъ ще се запазва от хъркане и няма да прибягва към изкуствени средства, като превръзване на устата.

И тъй за спокоен и без хъркане сън благоприятно положение е лежането на страни, а още по-целесъобразно при навеждане на главата малко надолу, като главата се сложи върху кръгла или с четвъртито сечение по-твърда възглавница, вместо такава с косо, постепенно издигащо се сечение възглавница. Меки възглавници да се избягват. Всеки сам трябва да изпробва и намери, каква възглавница най-добре би му подхождала. Главното условие е човек да лежи удобно, а не принудено, защото само при това условие той може добре да спи.

Но ако върху коремното лежане, макар сигурно най-доброто за затваряне на устата и избегване на хъркането, не се спряхме то е затова, че хората, които спят така, изобщо не хъркатъ и нямат нужда от средства за избягването му.

Ако деца и уморени пътници спят, като си слагат главата върху масата, и не хъркат, това се дължи, защото положението на главата им е наклонено към корема. Същото е когато в една зала публиката се отегчи от дългата реч на оратора или в кино или концерт ония, които задремват, рядко хъркат. И на тях главите са наведени надолу и опират върху гърдите, понеже нямат де да се опрат удобно назад и сложат главата си. Инак много внимателни слушатели и зрители биха се смутили от подобенъ концертъ.

Желателно е, щото всички да знаят причините и естественото предпазване от хъркане; чрез това биха се избегнали много сръдни от нарушавана нощна почивка и много бракове биха били по-щастливи.