Марк МакЙънг

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

“Има нещо гнило тук…БАМ!!!!” Окото ти подпухва, от носа ти тече кръв, и разбираш трагичната и неприятна истина, че техниките за самозащита, над които си работил толкова упорито, просто не работят. Кръвта и болката са цената, която си платил, за да откриеш този малък детайл. Целта на тази статия е да помогне на теб, ученика по бойни изкуства, да оцениш приложимостта и ефективността на това, което се преподава като самозащита и да те предпази да го разбереш, едва когато тези техники не успеят да спрат някой боклук, който сипе удар след удар по главата ти. Преди да дадете спечелените си с пот на челото пари за някой курс по “самоотбрана” и преди да приемете на доверие думите на някой инструктор, че техниките, които преподава, работят, проверете дали се учат следните елементи. В противен случай това, което ви се предлага, не е обучение по самозащита.

Защо да слушам какво говориш?

Както вече казах, целта ми не е да ви накарам да дойдете и да учите при мен, нито, да ви убедя, че съм майстор на абсолютната бойна система, а по-скоро да помогна на теб като ученик да разбереш не само какво е нужно, за да се защитиш, но и как да се развиваш като майстор по бойните изкуства. Аз не предлагам отговори. Това, което правя, е да задавам въпроси, основаващи се на години опит като баунсър, ловец на глави, бодигард, директор на изправителен център, и задник като цяло :) , накратко, някой, който се е бил много. След като съм практикувал бойни изкуства и съм участвал в куп битки, мога да ви уверя, че има ГОЛЯМА разлика. И от този опит от първа ръка научих разликата между това, да тренираш, за да се биеш, и наистина да се биеш. Разбрах, че въпросните елементи са важни, след като ме удряха, ритаха, блъскаха в стени и обстрелваха. От тази гледна точка, изниква въпросът: обръща ли внимание вашето обучение по тези проблеми? Наскоро се озъбих на един дебелоглав 4-и дан в една ТКД школа “Аз съм получил повече реален боен опит от една лоша нощ в бара, отколкото ти си придобил през целия си живот!” Изненадващо наистина, той не го прие много добре, но тъй като разговорът и без това не вървеше, не беше голяма загуба. Въпреки своята липса на опит от първа ръка, този глупак претендираше, че може да преподава самоотбрана! Това не значи, че неговият фокус не е ценен (според автора, има 4 фокуса на бойните изкуства - бой, спорт, дисциплина, здраве - виж статията му по въпроса - бел. прев.), но значи, че има ограничения за това, какво той е квалифициран да преподава. След като го наблюдавах не повече от минута, вече знаех, че нито той, нито някой от неговите ученици би оцелял срещу много от противниците, срещу които съм се изправял по баровете, улиците и канавките на Лос Анджелес. Един от най-големите проблеми беше, че - независимо дали съзнателно или от чиста наивност - тези хора тренираха, без да обръщат внимание на истинските проблеми, отнасящи се до действителното насилие. Елементите и проблемите, които те пропускаха, са това, което ще обсъдим тук. Разликата между теорията и практиката е, че на теория няма разлика! Това важи с пълна сила за този бизнес. Имам предвид - с такава сила, че потича кръв. Ако имате намерение да направите прехода от “бойни спортове” към “бойни умения”, трябва да запомните това. Има голяма разлика между доджото, ринга и някой, който ти се нахвърля в тъмен паркинг. Проблемите, за които говоря, надхвърлят всеки стил, предпочитание към определена дистанция, техника или система. Аз знам отговорите, до които съм стигнал за решаването на тези проблеми - но това е начинът, по който го правя аз, а не начинът, по който бих ви препоръчал да действате (макар че може и да е близък - бел. прев.) Това, което ви препоръчвам, е да признаете, че тези проблеми съществуват, и после да изпробвате това, което тренирате, срещу тях. В сигурността на доджото, поиграйте си с тези концепции. Ако не стане, значи няма да се получи и в истински бой. Много по-добре е да откриете това сред приятели, отколкото по средата на реална криза!

Бойни изкуства Vs бойни системи Vs самозащита

Друго, което трябва да имате предвид е, че различните системи имат различни цели. Полицейските системи, армейските системи и “цивилните” бойни изкуства имат различни цели, които са им присъщи, а следователно, имат различен “дух”. Точно както животните се развиват, за да могат не само да оцеляват, но и да процъфтяват в различна среда, така се развиват и тези системи. Обаче, също като животните, системите може да не се справят добре в среда, различна от тази, за която са създавани. Поради правните и обществени ограничения, не можете да се готвите за самоотбрана със същата психическа постройка, която имат членовете на елитните армейски части - когато им бъде заповядано да действат, те убиват без колебание и без последствия. Обратно, бойните спортове също не работят добре при тези условия. Отгоре на тези “социални реалности”, светът на комерсиалните бойни изкуства е миш-маш от политика, конкуренция за ограничен брой ученици, маркетинг, нарочно забавяне на подаването на информацията, за да се печелят пари от учениците, скриване на подробности от тази информация със същата цел, привличане / задържане на ученици с обещание да се “разкрие секретен бункай”, самовъзвеличаване, чувствителни его-та, наранена гордост и оплюване на другите системи и учители. Никога, никога не забравяйте, че комерсиалното училище по бойни изкуства е БИЗНЕС (очевидно - в лошия смисъл на думата - бел. прев.) ! Някой, който ви обещава да ви научи на "непобедима бойна система" прави пари не само, когато си дадете парите за неговата видео касета или семинар, а също и когато продължите да го правите, отново и отново. Това води до двете неща, които трябва да помните, когато търсите обучение по самозащита. Първото е изказано изразително от Р. Хайнлайн с думите “Майсторството в една област не води автоматично до умение в друга. Въпреки това, колкото по-тясно е полето на един експерт, толкова по-вероятно е той да вярва, че води.” Въпреки че вече съм говорил за инструктори по бойни спортове, които се смятат за квалифицирани да преподават самоотбрана, монетата има и друга страна. Тя е, че потенциалните студенти най-често вярват, че черният пояс означава всезнание относно тази материя. Не е вярно…както скоро ще видите. Второто нещо е свързано с това, което казах за конкуренцията в този бизнес и това, което едно училище трябва да прави, за да остане в бизнеса. Само защото някой е осми дан, не означава, че го е заслужил. Проблемите на “инфлацията” на степените сред комерсиалните школи , за да привличат клиенти, беше разгледан в книгата на Боб Орландо “Бойните изкуства в Америка” (Martial arts America”- преводът на заглавието е мой, защото не е издавана в България - бел. прев.).

Всички тези проблеми сериозно засягат не само качеството, а и полезността на това, което ви се преподава като самоотбрана . Обикновено вие трябва да внимавате в каквото и да е така наречено “обучение по самозащита” , което изисква не само години на посещаване, а и текущи плащания . Проблемът със самозащитата е непосредствен , значи такова трябва да бъде и решението. Главната разлика между реалистичната самоотбрана и фантазиите на различни майстори по бойни изкуства е проблемът на сложността срещу простотата .

Повечето “бойни изкуствоведи” (трениращи бойни изкуства, но пак ми харесва буквалният превод - бел. прев.) приемат , че в ситуацията на самоотбрана няма да има нищо сложно. Те обикновено си представят сценарий, в който те са нападнати от някой хърбав престъпник. С яростна серия на размазващи се във въздуха юмруци и ритници, те неутрализират подлеца и са освободени на място от полицията, защото това е очевидна самоотбрана. За нещастие , практически никога не става така.

Да започнем с това, че най-много насилие се случва между хората , които се познават един друг, и не е ясно дефинирано кой е “добрия” и кой е “лошия”. Статистиките показват , че е по-вероятно в крайна сметка да се окаже, че удряте някой, когото познавате, а не непознат. Защото е по-вероятно ескалиращ спор да излезе извън контрол, отколкото някой да изскочи от храстите и да ви нападне- следователно няма да има ясен критерий на чия страна е правото и на чия не е. Въпреки, че на вас може да ви се струва така - “той се държеше като задник” - вашите действия трябва да издържат подробно разглеждане от трети страни , включвайки това на вашите приятели, семейство, полицията и правозащитната система (ако не сте престъпник, не разчитайте на това, че “престъпниците ги пущат”; ако пък сте, това вероятно ви е известно, както ви е известно и какво да правите и без тази статия - бел. прев.).

Насилието не приключва, когато някое тяло падне на пода. Нито пък започва с нанасянето на първия удар. То се простира много и в двете посоки . Истинската сложност на проблемите, свързани с него, е извън възможностите на тази страница. Въпреки това, искам да ви дам първият “лакмусов тест” дали вашия треньор е човек, който наистина е запознат със сложните проблеми на реалната самоотбрана. Ако да, той трябва да бъде способен да ви посочи обширни материали за проучване и съвременни източници , които потвърждават неговата система и препоръки. Това значи, че той си е “написал домашното” по предмета . Ако той е неясен, когато го питате откъде идва информацията – или как точно го е научил, то тогава вероятно това не е точно така.

Това продължава в следващата точка. Разклоненията на който и да е конфликт, свързан с насилие, се простират далеч отвъд момента, когато някой е долу и не може да стане. Има сериозни легални ограничения върху нивото на сила , което можете да използувате, в зависимост от обстоятелствата. Преподаването на техники , които не работят в реална ситуация, е сериозен проблем, но да тренирате, като че ли всяко положение ще бъде сражение на живот и смърт е също толкова лошо – ако не и по-зле.

Вашето обучение по самоотбрана трябва да бъде ориентирано към разпознаване на ясно дефинирани нива на заплаха и използуване на подходящи отговори, организирани около стандартизирана и доказана скала от заплахи , сигнали за опасност, нива , подходяща употреба на сила и правни последствия – в противен случай вие сте подложен на също толкова опасност от вашето обучение по самоотбрана, колкото и от нападението

Най-важният съвет , който аз мога да ви дам, е : НЕ приемайте правни съвети от вашият сенсей / треньор - особено относно това, какво оправдава степента на увреждания, които оправдано можете да причините на някой, който ви нападне или какво ви подсигурява против съдебен процес или арест (освен ако е адвокат или полицай- но дори и тогава проверявайте! - бел. прев.). Има невероятно количество лоша информация, преподадена на учениците по тези проблеми . Ако имате въпроси, касаещи правнооправданата употреба на сила , говорете с адвокат или посетете курс по оправдана употреба по сила (доколкото ми е известно, в България няма такива курсове, освен, може би, за служителите на МВР - бел. прев.).

ЦЕЛУВКА

Въпреки, че проблемите, свързани с насилието са изключително комплицирани, физическите техники, които използвате, за да оцелеете, не трябва да са такива. Това ни води до следващия критерий за адекватно обучение по самоотбрана: добре известният акроним-ЦЕЛУВКА (на английски - K.I.S.S.= keep it simple, stupid!-"Прави го просто, глупако!" - бел. прев.). Базови ли са тези движения? Имам предвид, погледнете дали тези движения са едно- (или дву-) стъпкови техники, които можете да приложите при условията на болка, стрес, изненада и дива насрещна атака? Ако не е просто като камък - забравете го! Сложните и интересни движения се разпадат по съставните си части, когато някоя горила се опитва да играе степ върху лицето ти. Имате нужда от базово движение, което можете да приложите докато неочаквано те удрят, блъскат, събарят, борят и бъхтят (ама как звучи само…на английски - getting hit, slapped, tackled or mauled и признавам, че точно това ме затрудни - бел. прев.). Това не е доджото. Да бъдеш нападнат от някой, който има намерението да те нарани е стресиращо (това явно беше евфемизъм, мисля - бел. прев.) и - освен ако в “жизненият ви стил” се включва редовно да ви се случват такива неща - ще бъдете разтревожени, объркани и слисани ( и това също - бел. прев.). При това положение шансовете ви успешно да приложите някаква сложна техника за самоотбрана са между малки и никакви, а Малкия не е в града. Има и друга причина да го правите по най-простия начин: вашият нападател .

Популярен мит е, че човекът ще бъде изненадван от вашето съпротивление . А стига бе! Причината, поради която той ви е нападнал с изненада е - на първо място - за да успее по-лесно да сломи вашата съпротива . Той очаква вие да опитате да се съпротивлявате или да избягате . Ако вашият отговор не произвежда непосредствено и ефективно въздействие , той ще го игнорира и ще продължи да напада . Колкото по-прост е вашият отговор , толкова по-трудно е за него да го игнорира (припомням “правилото на сапьора”: винаги използвай възможно най-простото решение, за да има по-малко възможности нещо да се обърка - бел. прев.).

Петият критерий

Преценете, дали техниките, които сте учили зависят от това, дали размерите или силата ви са поне равни . С други думи , определят ли размерите и силата дали тези техники ще проработят или не ? Това се прилага и към двете страни , които са въвлечени в конфликта. Нека първо да разгледаме как този въпрос засяга вашият нападател . Тези техники щяха ли да работят върху по-силен опонент, който отказва да сътрудничи? Може ли той да “разбие” вашата техника само като ви притисне към себе си, втурне се към вас , блъсне ви във себе си или падне отгоре ви? Тези са най-популярните начини на разрушаване на техниките, които повечето така наречени курсове по самоотбрана предлагат - и те наистина го постигат успешно.

За разлика от турнир където има категории и правила , вие често ще се борите срещу по-големи и по-силни опоненти в истинския бой , така че вие трябва да знаете, какво работи и какво не работи против тях . Лакмусовият тест за тези техники е лесен : намирате най-големият и най-силен човек в доджото / залата и го карате да опита да обърка техниката по който и да е от четирите метода ( втурване , смазване , стискане или падане ) . Ако той може да я разрушава чрез "чиста" сила и маса , забравете този ход . И не се хващайте на общата хитрина по инструкторите, извиняващи лошите техники с " не го правиш правилно" (не, че не възможно и това - бел. прев.). Спомнете си “правилото на целуващия се сапьор” ! Ако не можете да го направите в доджото, то определено няма да се получи в “реална ситуация”.

Сега нека хвърлим един поглед върху същият въпрос от ваша гледна точка . Е ли ефективността по тези техники, основана на вашата сила ? Твърде много техники на бойните изкуства разчитат по превъзхождащата сила на мъжа в горната част по тялото (“горния пояс” - бел. прев.). Ако сте малък мъж или жена , огромен брой техники , базирани по сила, просто няма да ви вършат работа .

Също така определени ходове работят по-добре за големи хора , докато други работят най-добре за по-малки . По-лесно е за малък човек да “влезе в краката на опонента” и да го извади от равновесие, отколкото е за по-голям човек да направи същото. В същия дух , по-голям човек може по-лесно да извади от равновесие по-малък чрез удар надолу в горната част по стернума (гръдната кост - бел.ред.). Същата техника обаче, е много трудна за по-малък човек да приложи върху по-голям .

Настоява ли вашият инструктор, че една техника е подходяща за всички? Не е така, и вие трябва да тренирате това, което работи най-добре за вашият определен размер , сила и телесен тип .

Динамични атаки

Шестият въпрос е този : тренирате ли да се справяте с динамични атаки? Динамичният елемент на нападение също трябва да бъде включен във всяка техника за самоотбрана , която учите . За разлика от доджото, вашият нападател най-вероятно няма да стои пасивно. За нещастие , голяма част от обучението по самоотбрана е построено съгласно тази ненормална идея. Нападението е бърз динамичен процес с няколко неща случващи се едновременно, или в най-добрия случай - бързо едно след друго.

Това, което вие трябва да правите за да се защитите успешно зависи от елементи, които няма да станат ясни до момента на самата атака , но ще бъдат там . Ефективното обучение по самоотбрана не трябва да бъде основано на идеята " ако се случи А, вие правите Б." По-скоро , най-доброто възможно обучение – трябва да е фокусирано върху " ако този вид неща се случва , тук са два или трите най-често срещани начина, по които се случва ." След това тренирате да разпознавате и контрирате тези важни “вариации по темата”.

Основен пример на не-трениране за този динамичен елемент може да бъде намерен в начина, който преподават в много училища за измъкване от “мечешка прегръдка” изотзад . Ако сте сграбчени по този начин обаче, вашият нападател няма само да стои там както прави партньорът ви при изпит за колан . Едно от две неща незабавно ще се случват : или ще бъдете блъснати напред за събаряне, или ще бъдете повлечени назад (или направо вдигнати ) и тръшнати на земята . Това, което трябва да направите, за да се измъкнете зависи от това, какво се случва . Пробвайте тези техники за измъкване, които вече знаете, при тези динамични условия, и вижте как се справят .

Може би най-доброто сравнение, за да можете да разберете динамичните атаки е да мислите за тях като за кръстопътища. От тази точка , има много различни посоки , в които може да се отиде. Всъщност , по-добрата аналогия би била на разпределителна станция на железницата, където всеки коловоз се разклонява в много други. Вие идвате от една посока , но положението може да се насочи в коренно различна. Проблемът е , че няма да знаете накъде ще се насочи, докато не се озовете в центъра по събитията. Осъзнайте , че истинската атака е динамичен процес , който се променя постоянно . Това, което беше валидно секунда по-рано е вече в  графата “вчерашни новини” . Промените следват толкова бързо, а вие трябва да бъдете способни незабавно да разпознаете , на кой коловоз се намирате, за да откриете ефективен начин за контриране. Има достатъчно елементи , отнасящи се до тази идея, така че може би е по-добре да мислите за тях като за "динамичното семейство." Следващите няколко части ще бъдат посветени на различните членове на това семейство и как те могат да повлияят на успеха или неуспеха на вашите опити за самоотбрана . За момента обаче, нека се срещнем с “главата на семейството”. Динамичната природа на реалната атака , е скрита в "и"-то, което променя “атака” в “атаки” (на английски е “s”- казвам го, защото някои хора, прочели това, ме обвиниха, че аз съм измислил сравнението - бел. прев.). Вашият нападател вероятно ще продължава да напада, а това значи , че вие ще бъдете изправени пред серия от атаки, следващи една след друга, както вълните блъскат по брега . И той ще продължава да прави така докато или той спечели, или вие направите нещо по въпроса. Ето защо “правилото целувка” е толкова важно : докато вие правите нещо , той също прави нещо! Техника, която ви извежда в безопасна позиция ви защитава само от една атака . Тя не прави нищо, за да предотврати неговата следваща атака . Не я предотвратява и вашата контра-атака, особено ако се сблъска в неговата следваща атака, а тя вече идва . Това не е дори съзнателен блок срещу вашата контра-атака . Повече прилича на две коли, сблъскващи се на тесен завой . Те просто са там по едно и също време . Когато това се случи , повечето хора замръзват в шок, защото нямат идея какво да правят после . Шокиращо е колко често "техниките за самоотбрана" се провалят поради тази елементарна причина. Трябва да реагирате на това, което се случва във вашия случай, а не на някаква мъглива " средна стойност " където вашият нападател ще стои там и ще ви позволява да го удряте.

Това е един от проблемите при справянето с динамични атаки.

Променящи се обстоятелства

Може би единственият постоянен елемент във всяка атака е, че положението се променя непрекъснато . Ако вие сте неспособни или нетренирани да се приспособявате към тези промени за части от секундата ... можете да бъдете сериозно наранени , въпреки самоувереността , влята ви от курса по бойни изкуства . Обучението трябва да бъде замисляно да се справя не само с неговата основна атака , но и с множеството разнообразни вторични елементи, които няма да станат ясни, до началото на атаката. Именно този сбор от второстепенни проблеми, правят защитата ефективна или не. Те също ще определят дали ще трябва да бъдете изпратени до най-близката болница .

Много от така наречените техники за самоотбрана се упражняват срещу сътрудничещ, статичен опонент - който напада само веднъж . Това просто не се случва в живота . Човекът , който ви напада не е на ваша страна , и той ще прави всичко, което е по силите му за да може не само да ви нарани, но и да ви попречи да се защитите ефективно. Ето защо “готовите хватки” са практически безполезни за самоотбраната в реалния живот . Вашият нападател не ще ви съдейства и няма да прави това, срещу което “хватката” е предназначена да работи.

Това също се отнася за много така наречени "бойни системи " , които се гордеят с умението си да “предизвикват реакция” . Няма гарантиран начин да се предизвика определена реакция от страна на опонента . Много полицаи са открили, след като са били блъснати в някоя стена, че не всеки има една и съща степен на чувствителност в различните " болезнени точки." Това, което ще повали един човек, може само да разяри друг . Въпреки че някои техники имат по-добър шанс от други да създадат желаната реакция , в най-добрият случай имате около 80 % шанс да постигнете желаната реакция от какъвто и да е вид. Ако вие не планирате какво ще правите в другите 20 % от случаите, автоматично ще продължите със следващият ход на комбинацията.

За нещастие , понеже вашият първи ход не е създал желаните от вас резултати, току-що сте реагирали без да мислите. Необходимо е да запомните винаги да гледате дали вашият предишен ход е постигнал желаният резултат, преди да преминете към следващият етап.

Може би най-добрият съвет , който аз мога да ви дам за предизвикване на реакция или използване на “готови хватки”, се съдържа в популярният израз, че " 90 % от проблемите се причиняват от 10 % от хората ." Важното в това изказване е да разберете, че техники , които са замисляни да работят върху "нормални " хора, са хубави и елегантни ... само че хората , срещу които вие ще трябва да се изправите, няма да са от нормалните . Те са част от останалите 10 %. Това значи , че те често ще имат умението, духа, способностите или (/и) опиянението да направят онези 20 % шанс техниката да не проработи по-близки до 70 или 80 % . Затова не можете да включвате "на авто-пилот" каквато и да е техника за самоотбрана . Вместо това, трябва да обръщате внимание на промените и да се приспособявате към променящи се и неочаквани обстоятелства . Ето защо трябва да бъдете много внимателни към каквито и да било сложни , наизустени серии или техники от типа “ А ще го накара да направи В”, които ви се предлагат като самоотбрана

Инерцията

От всички проблеми в “динамичното семейство”, това е най-голямото “проблемно дете” : инерцията на вашият нападател . Инерцията е дефинирана като скорост по маса ( М = m х V ) . От гледна точка на самоотбраната , това значи , че неговата цяла телесна маса се придвижва към вас при определена скорост . Когато някой ви напада, не само юмруците и краката му идват към вас – движи се цялото му тяло ! Ако вие не направите нещо по въпроса , той ще се сблъска с вас . И ако вие тежите 55-60 кг., а той тежи 100 кила... ами ... направете си сметката!1

Повечето спортно-ориентирани обучавани бойци (какво има предвид автора под “спорт” можете да прочетете в друга негова статия на сайта - бел. прев.) се научават да не се нахвърлят сляпо на квалифицирани опоненти на боксовия ринг. Такива тактики не помагат да се спечелят срещи, основаващи се на победата по точки (и във фул-контактните стилове също не всяка победа е с нокаут - всъщност повечето не са - бел. ам. ред.). Затова , има тенденция да не се обръща внимание на този проблем при тренировките. Колкото по-висока степен / колан имате, толкова по-вероятно е да се отдалечавате от това и работите върху по-сложните елементи на бойните спортове. Но уличният бияч не се интересува от точки – той иска само да ви докопа и да ви нарани толкова зле, колкото му е по силите. Ако трябва да поеме няколко удара за да го направи, така да бъде.

Когато някой такъв ви се нахвърли, ще откриете колко нискоефективни са юмруците и ритниците за спиране по инерцията на тялото. Въпреки, че много занимаващи се с бойни изкуства автоматично ще помислят , че говоря за граплърите, те са най-малкият ви проблем (доста объркващо, защото на български единственият възможен превод на “грапплинг” си е пак “борба”- или поне аз не успявам да измисля друг вече няколко месеца - бел. прев.). Футболисти (има се предвид американският футбол, очевидно - бел. прев.) , борци и почти всеки голям опонент често ще разчитат на изблъскване с превъзхождаща маса. Ранните UFC-турнири не доказаха превъзходството на граплинга. Това, което те доказаха беше наличието на грамаден пропуск в отбраната на повечето удрящи стилове срещу директно нахвърлящи се отгоре ви нападатели.

Лакмусовият тест, който ще покаже дали това, на което ви учат, включва методи за справяне с инерцията е лесен . Накарайте някой едър мъж да сложи толкова много протектори, колкото може и да ви се нахвърли . Няма значение дали ще опитва да се бори с вас или ще се нахвърля, замахвайки силно с юмруци . Ако ви събори или ви “отупа праха" , очевидно не са ви научили как да се справяте с противниковата инерция.

Това не значи, че “граплърите” са непобедими – значи, че да се стои и спира инерцията на цялото тяло на опонента с юмруци или ритници не работи много добре . Решението е другаде.

Оръжия

Друг проблем , който трябва сериозно да премислите при анализа на вашето обучение по самоотбрана е използването на оръжия . Това е истинският свят; лошите не само носят оръжия , но и са повече от готови да ги използуват . Единственото нещо , което средният човек разбира по-зле от количеството на уврежданията, които едно оръжие може да причинява, е колко невероятно бързо то може да го направи .

Именно при самоотбрана срещу оръжия споменатите по-горе в статията елементи придобиват пълното си значение . Двата най-важно са “целувката” и динамичните атаки - вашето решение трябва да бъде бързо, елементарно и гъвкаво . Противникът ви няма да стои като статуя след като ви наръга, нито ще нападне само веднъж . В никоя друга област на самоотбраната проблемът на дезинформацията не представлява такава опасност за учениците, т.е.- за вас. Съществува един самоподдържащ се мит сред изучаващите стилове на невъоръжена борба, че сложните движения на бойните изкуства работят против въоръжени нападатели .

Това просто не е вярно.

Има един наистина лесен начин да се докаже това . Опитайте да направите каквато и да е техника от така наречените “защити срещу огнестрелно оръжие”срещу воден пистолет и дайте на вашият партньор ясни инструкции да стреля при първият знак на съпротива . Същото става и за “обезоръжаваният човек с нож”. Взимате гумен нож, стари дрехи и червило, с което намазвате върха и ръба на “острието” . След това накарайте вашият партньор да опита да ви нареже на филийки-да атакува не веднъж, а толкова често колкото може . Сметнете минимум по шест седмици в болницата време за възстановяване за всяка черта , която получите, и възможна смърт за всяко влажно петно от върха.

След като съм оживял в няколко реални схватки, включващи употреба на оръжие, позволете ми да ви кажа от позицията на опита: не можете успешно да се биете срещу оръжие с голи ръце! Като казвам “биете” имам предвид да стоите там и да участвате в продължителен конфликт. Или трябва да бягате много бързо веднага, щом видите оръжието, или с най-много две движения да оставите нападателя в безсъзнание или умрял. Каквото и да е друго най-вероятно ще доведе до вашата смърт. Ако не ми вярвате, опитайте сами да се убедите колко бързо можете да бъдете "застреляни" с воден пистолет .

Между другото , причината за нараняванията на противника ви, колкото и да са сериозни, е пак опита ви да избягате: просто ако нямата друг начин за бягство, ще минете и през него, щом се налага- но няма да стоите там и си разменяте удари . Повечето пъти , обаче , ще можете просто да избягате . Ако вашият инструктор ви учи на нещо различно, каквото и да е то, освен да избягате, когато става въпрос за конфронтация с използване на оръжия по оръжия , той просто ви готви да бъдете или убити, или изпратени в затвора .

Многочислени опоненти

Следващият критерий , който е изключително важен за реалната самоотбрана е: тренирате ли да се справяте с многочислени опоненти ? В наши дни, “едно зло рядко идва само”! Ако не тренирате редовно да се срещате поне с двама опоненти , тогава това, което вашият инструктор нарича самоотбрана, е по-скоро нещо друго (виж статията за 4-те фокуса на бойните изкуства от същия автор на неговия сайт - бел. прев.).

Пробвайте да излезете на ринга/тепиха/татамито с двама “бронирани” (с протектори) опоненти , които нападат едновременно . И продължавайте дори ако стигнете до бой на земята . Това упражнение ще направи чудеса, за да ви покаже какво става за самоотбрана и какво не . То ще ви покаже не само проблемите с неефективните спортни удари , но и ще ви даде достатъчно примери за сериозните проблеми , породени от опитите за борба в партер срещу многочислени опоненти.

Един от ключовите елементи на доброто обучение срещу оръжия и/или многочислени опоненти е наблягането не върху битката, а върху измъкването . Вие се биете с опонента точно толкова дълго, колкото е необходимо, за да намерите изход . След това бягате! Въпреки че много “експерти по бойни изкуства” обичат да задават въпроса "а какво да правим, ако сме обкръжени? " Сори, но истината е, че много рядко може да се случи бягството да е невъзможно. Освен ако сте в задънен коридор с 15 нападатели , подредени в редичка и идващи да се бият с вас , всичко , което е необходимо, за да избягате, е да създадете процеп в редиците им и да избягате през него . Ако това не ви звучи “героично” , помислете за момент по този начин: така успявате в една трудна ситуация да опазите кожата си цяла и всичката си кръв в тялото, където й е мястото.

Околна среда

Следващият проблем , за които трябва да държите сметка е, до каква степен вашето обучение по самоотбрана се съобразява с околната среда .

Как (и дали) вашите техники за самоотбрана биха работили в различен терен или климат ? Можете да изпробвате това просто, като излезете извън доджото. Вали ли сняг там, където вие живеете ? Опитите да изпълните ритник на лед е покана за провал.

Нападателят ще носи ли тежко палто , което ще действа като протектор против вашите удари? Можете ли да изпълните тези техники в тежки зимни дрехи? И просто как вашето обучение по самоотбрана държи сметка за различни физически условия ? Изпълнението на дадена техника в открит доджанг ще бъде коренно различно от начина, по който те ще работят в ограничен коридор . Някога тренирали ли са ви, да се защитавате на стълбище ? Какво ще кажете за битка, при която сте на различни равнища-например, противникът ви е по-високо на хълма? Как вашият крачен маньовър се справя с набраздена, неравна повърхност-дупки, издатини, чакъл или каквото и да е друго? Или приемате , че околната среда няма особен ефект върху това, което работи при самоотбрана?

Принцип срещу техника

Последният проблем може да звучи доста езотерично, но всъщност това е “лепилото”, което свързва всичко това в едно цяло: на принципи ли се основава вашата самоотбрана, или на техники?

За да разберете важността на този въпрос , първо трябва да разберете разликите между техники и принципи . Техниката е специфичен набор от движения , които работят при точно определени обстоятелства ( т.е. той стои така , протяга си ръката по този определен начин , и вие правите това ) . При тези условия , тази техника работи добре . Ако обаче човекът отсреща си премести крака , техниката ще се провали - защото условията са се променили . По-лошо , вашият нападател може никога да не застане в “перфектната” позиция .

Принципите , обаче , са основните преднаставки и правила , от които произлизат неограничените по брой техники . Тези елементи остават неизменни, без значение какво се случва. Ако вашето обучение е ориентирано към техниката , а не ви нападнат по точния начин , срещу който са ви научили да се справяте , вероятно ще загубите. Техниките ви ще се провалят , и ще бъдете наранени . С обучение, основано на принципите обаче, вие можете да реагирате на текущото положение и да се приспособявате в момента, в който положението се промени.

“Светклината в тунела” за вас е да осъзнаете, че повечето инструктори , или несъзнателно или , в по-добрия случай , съзнателно разбират принципите . Ето защо те могат да ползват техники, които не работят за вас . Когато нещата започнат да се объркват, те автоматично нагласят това, което правят, за да го накарат да работи . Вие не можете да правите това освен ако не разбирате принципите зад техниката . Зависи от вас , ученика , да “тормозите” вашия инструктор, за да ви научи как да правите същото.

Колкото и да наблягам на важността на обучението, базирано на принципи, пак няма да е достатъчно! В тази единствена концепция , всичко , което споменах в досега, се включва в едно голямо цяло. Сега вече, ако условията се променят , кой го е грижа ? Той си премества крака ? Това просто значи вместо натиск по този начин , вие избутвате по онзи. Той решава да спре да удря, а да се втурне? Така ли ? Е, вие знаете как да се справяте с инерцията на опонента . Той има оръжие или (/и) няколко приятели ? Вие просто променяте стратегията (в превод: бягате!-бел. ам.ред.). Относно всичко останало , ако разбирате принципа, вие можете да създадете ефективна техника, за да посрещнете всичко, което се случи - и да го направите ad hoc (“за случая”-бел. прев.).

Боят и самоотбраната са вечно променящи се, флуидни положения без готови решения. Вие трябва да знаете още от самото начало, защото толкова много от така нареченото “обучение по самоотбрана” приема, че такива има. Това е защото то обикновено се преподава от (и на - бел. прев.) хора, които никога не са “виждали слона”. Без подкрепата на опита от първа ръка, те не могат да знаят какво те пропускат в това, което преподават .

Въпреки че този списък от никаква гледна точка не е пълен, това, което аз се опитах да направя, беше да ви покажа фактори, които имат критично влияние върху реалната самоотбрана . Ако елементите , за които говорех, не са включени във вашето обучение от самото начало , значи ви преподават спортен стил, а не такъв за самоотбрана. Въпреки, че няма нищо лошо в бойните спортове , без тези елементи, не можете да ги използвате за ефективна самоотбрана.

Като завършек, припомнете си моето правило #2 за Приложна Самоотбрана: “Тренирайте за това, което се случва най-често, и ще бъдете способни да се справите с по-голямата част от това, което се случва” .

Най-вече , не приемайте нещо толкова жизненоважно като самоотбраната на доверие. Изследвайте концепциите . Задавайте въпроси . Пробвайте ги навън с по-големи , по-силни съученици , както и по-малки , по-бързи партньори. Времето , в което да откриете “дали наистина работи", е докато сте в доджото , не в някоя тъмна алея.

1/ В оригинал: “ако вие тежите 130 фунта, а той-210”, но си позволих да ги заместя с най-близкият им еквивалент в килограми, който дава кръгло число. Ако някой се интересува: 1 фунт е равен на приблизително 0.45315 кг.-бел. прев.

2/ Тук автора има предвид собствените си книги, които - за срам на българското книгоиздаване - не са излизали в България - бел. прев.

Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com