Ин и ян

„Едно поражда две, две поражда три, а три – десетте хиляди неща.”
 
Идеята за ин и ян лежи в основата на китайската медицинска система,  на бойната стратегия, на изкуството за определяне на правилното разположение и обзавеждане на сградите, за предвиждане на времето и предсказване на бъдещи събития. Казват, че ин и ян са противоположни начала, сили или елементи, които са основа на живота, вселената и всичко останало. Те се допълват взаимно, преливат един в друг и никой от тях не може да съществува самостоятелно. Мястото на тяхната среща или точката на тяхното разделение се нарича  ”Великия предел”. А принципът за тяхното единство и постоянно редуване се нарича „Великия принцип”.
 
Във вселената, както и в нашите тела, има постоянен кръговрат на енергията. Тази част от цикъла, в която енергията се поема, натрупва и съхранява за следваща употреба, се означава като ин. Обикновено тя е свързана с тъмнината, хладината и неподвижността, и се отнася към процеси като почивка, възприемчивост, спокойствие, обновяване. Тази част от цикъла, през която енергията се изразходва за определено действие, се означава като ян и се свързва с действието, разрастването, движението, светлината и топлината.

За ин не бива да се мисли като за липса на ян или като за слабост. Всъщност ин е основата на всичко, същността на живота, бялото платно, на което започва творението, резервоарът, който подхранва всяко движение.

„В глъбините на празнотата се намират всички неща.”

„Само, който знае да мълчи, може да говори истински.”

„Този, който познава мекотата, може да ти покаже, какво е твърдост.” 

„Не чакай нищо добро, когато разяриш търпелив човек.”

Ин стимулира и подхранва ян, като му дава посока и нови възможности за осъществяване, а ян раздвижва ин, пази го и осъществява скритото в неговите дълбини. Едновременно с това, ин може да приспи и да погълне ян, а ян може напълно да изчерпи ин, като доведе всичко до разрушение и пълен хаос.

Слънцето е ян, луната – ин.
Слънчевата страна на хълма – ян, сенчестата – ин.
Пролетта и лятото са ян, есента и зимата – ин.
Денят е ян, нощта – ин.
Времето е ян, пространството – ин.
Центробежната посока е ян, центростремителната - ин.
Раждането е ян, смъртта - ин.
Растежът е ян, упадъкът - ин.
Младоста - ян, старостта - ин.
Десният мозъчен дял, който управлява емоциите, е ян, левият мозъчен дял, който управлява съжденията - ин.
Физическата активност е ян. Умствената – ин.
Сухотата е ян, влажността – ин.
Огънят е ян, водата – ин.
Тънкото черво, дебелото черво, пикочният мехур, жлъчката и стомаха са ян, сърцето, белият дроб, бъбреците, черния дроб и далака (заедно с панкеаса) са ин.
Атаката е ян, отбраната – ин.
Твърдостта е ян, мекотата ин.
Стените са ян, вратите и прозорците ин.
Напрежението е ян, отпускането – ин.
Болката е ян, апатията – ин.
Бодърствуването е ян, сънят - ин.
Соматичната нервна система е ян, вегетативната нервна система – ин.
Симпатиковият дял - ян, парасимпатиковият - ин.
Вътрешната енергия (ки) е ян, кръвта е ин.
Деятелният залог е ян, страдателният - ин.
Поглъщането е ян, отделянето - ин.
Вдишването е ян, издишването - ин.
Движението е ян, неподвижността - ин.
Пълнотата е ян, празнотата - ин.
Сперматозоидът е ян, яйцеклетката - ин.
Опънатият лък е ян, отпуснатият - ин.
Ян е дракон, ин е тигър.

"Ин отблъсква ин, ян отблъсква ян. Ин привлича ян, ян привлича ин. Ин е центробежен, ян е центростремителен. Ин не винаги е ин, ян не винаги е ян. Ин не може без ян, ян не може без ин."

Ян e силата пораждаща движение. Ин - онова благодарение, на което движението приема форма, структуриращата сила на реалността. Ян е непроявеното, което чрез определн процес става Ин - проявеното.

Определянето на ян е по-лесно – посока и сила. Наблюдение, векторно смятане и търпение. „Всичко е функция на времето.”
„Малките неща решават изхода на всяка ситуация.”
„Началото винаги слага своя отпечатък.”
„И най-дългото пътешествие почва с първата стъпка.”

Определянето на потенциала на ин е трудна работа. „Тихите води са най-опасни.”
Казват, че истинските майстори следят проявеното, но работят с непроявеното. Казват, че празното пространство е много повече от заетото.