Стрелецът с лък

"За да излезеш навън, трябва да минеш през."

Отдавна, много отдавна, в едно село живяло момче, което станало известно с майсторската си стрелба с лък и много се гордеело с това. Веднъж по време на тренировка, то чуло глъчка отвън, излязло на улицата и видяло един стар търговец на масло, заобиколен от много хора. Взел в ръка голям черпак, старецът наливал масло от височината на гърдите си в гърне с гърло, тънко колкото малка монета. Не разсипал дори капака, струята дори не докоснала гърлото на гърнето. Ръката му била твърда, а движенията точни и сигурни. Изумено, момчето попитало: „Дядо, как правиш това?” Старецът го погледнал, усмихнал се и поискал да му дадат една пейка. Сложил на гърлото на гърнето монета с малка дупка в средата. Качил се на пейката и налял маслото от височината на гърдите си. Момчето било зашеметено: „Кажете ми, как правите това?”

Старецът смигнал и казал: „Нищо, освен практика.”

Изведнъж момчето разбрало, че то превъзхожда другите просто, защото се е упражнявало повече от тях. Нямало за какво да се гордее с това. След този случай, то станало скромно и продължило да тренира упорито. На тридесет години вече било известно като най-добрия стрелец с лък в поднебесното царство. Учител на императорските стрелци.

Но, когато станал на 60 години, майсторът ненадейно изчезнал без да остави следа. След около 20 години, негов добър приятел чул, че живее в някаква хижа на една висока планина. Отишъл там, за да го види. Срещнали се приятелите, познали се, поздравили се. И изведнъж погледът на майстора попаднал върху лъка и стрелите на гърба на приятеля му.

- Какви са тези странни предмети на гърба ти?
Приятелят се поклонил и му казал: „Ти трябва да си най-добрия жив стрелец с лък на тази земя, щом вече си минал отвъд опита на стрелбата с лък.”

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming "Shaolin White Crane"