Мъдрости

Сезоните на земята са и сезони на душата и тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата. То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.

Да познаваш света, значи да познаваш самия себе си.

Пази живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите. Да се грижиш за нещо, означава да го обичаш.

Дърветата в нашите градове са изолирани същества, които кастрим и натъкмяваме според собствените си представи за полезност, сякаш са наши поданици, наши предмети, наши домашни животни. Когато видиш някое заблудено, самотно дърво, забравено на площада или на уличния тротоар, поискай му прошка за злините, които са му причинени.  

Погледай позата на спящата котка. Това е съвършената форма на щастието. Тя се свива в себе си, черпи от своите флуиди. В това състояние на преоткрито детство се обновява, възражда се.

Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя. Любовта позволява тази загадъчна връзка между душите.

Когато проникнеш много дълбоко в себе си, неизбежно стигаш да безкрая на света. Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво, планина или дишащ листак, да станеш птичи полет или уханието на цвете. Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните възможности на природата чрез вътрешния опит, който ни връща в центъра на всички неща.

Тишината е абсолютното равновесие на тялото, духа и душата. Човекът, който опазва единството на съществото си, остава винаги спокоен и невъзмутим срещу бурите на житието. Едно листо не трепва на дървото, една гънка не блести на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното състояние за направляването на живота.

Научи се да спираш, да събираш силите си, да овладяваш объркаността си, да удържаш разпиляността си. Птицата прекратява полета си тук, за да си направи гнездо, или там -за да си почине.

Престани да гледаш света с безпокойство. Очите ти пръскат светлината на деня. Те са огледало на света. 

Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението. Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.

Радост и мъка, наслада и тъга ни обитават последователно като деня и нощта, като живота и смъртта. Приеми ги за два бряга на река с едно течение.

Никога няма да спрем да изучаваме вселената вътре в нас и отвън. Краят на изучаването ще дойде, когато стигнем до точката, откъдето сме тръгнали, и я открием за пръв път.

Чрез природата бог ни дава необятна възможност: свободни сме да правим нещата с любов. С други думи, трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на война.

Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.
 
За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят. Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си. Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.

Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство, стабилна скала, недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги. То е центърът, около който кръжи вселената, същината и краят на всяко нещо. Мъдрият не ходи в него, за да подслони живота си, изолиран от света. Той стои там разгърнат, пробуден, бистроок и неподвижен, като в окото на циклон.

Човешкият дух никога не е неподвижен и окончателен. Той е пъргав, податлив, нематериален. Превръща се в онова, което съзерцава. Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца, за нови желания, за нови светове. Тогава Великият дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.

Вземи пример от природата, дори когато е наранена и опустошена от човека. Тя е сърцето на твоето сърце.

Мирът никога не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд. Идва при онези, които искат да го постигнат.

Истината винаги е добра за казване. Не се страхувай да стряскаш, да предизвикваш, ако думите идват от дълбините ти, без да ги насилваш.

Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях, като на игра, като на лек танц. Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват.

Бъди внимателен към тишината. Пази я, защото съдържа всички човешки сънища.

Научи се на непринуденост, ако искаш да победиш себе си.

Когато се наблюдаваш, започваш да разбираш противоречията си. Защитните рефлекси отпадат и можеш да пристъпиш към другите с уязвимостта, крехкостта и силата си, подобно на воина, който танцува танца на слънцето – само с пламъка на любовта си.

Когато се връщат от битка, воините скриват мощта в себе си, сгъват я, като криле. Освобождават се от оръжията си. Научи се да се отдръпваш от действията си. Действай свободно, после се завърни в себе си с празни ръце и мирът ще ти бъде даден.

Желанията на хората са стрели от светлина. Те могат да изследват сънищата, да посещават страната на духовете, да лекуват болести, да гонят страха и да създават слънца.

Книгата на Великия дух е цялото творение. Можеш да четеш тази книга, като изучаваш природата, горите, реките, планините и животните, които са част от нея, но и като изпитваш сънищата, усещанията и вълненията си.

Страстите летят като копия във всички посоки и накрая се изгубват. Задръж ги, събери ги в един дух, в една воля, ако искаш да станат сила.

Молитвата не е достатъчна на вътрешния воин. Той трябва да превърне думите в планина, в езеро, в река или в диви коне. Като него и ти трябва да създаваш реалност от желанията си. Тогава думите „щастие”, „покой”, „душевен мир” ще се превърнат в пейзаж на душата ти и наистина ще заживееш в нов свят.

Не заобикаляй препятствието, не се опитвай да бягаш от трудностите. Когато срещне скала по пътя си, реката не се връща обратно. Плъзга се околовръст, играе с нея, подобно на лечителя, когато напява и омагьосва раната, или пък се вдига в сноп от светлина. Научи се да танцуваш с препятствията, ако искаш да вървиш напред.

Близостта на пропастта припомня на човека, че може да лети.

Научи се да дишаш бавно и да си представяш дъха си, като поток от чиста, бляскава светлина. Това упражнение, дошло от воините поухатани, дава много сила.

Всеки човек издига прегради около себе си, за да ограничи територията си и да се пази от другите. Стените, зад които се тули, са укрепления на страданието. Той не познава щастието, а завистта, гнева, омразата, които са преображения на страха. Стани за него огледало на добротата, изнамери умиротворяващите, церящите думи и жестове. Пред страдащия човек надрасни собственото си страдание, ако искаш да му помогнеш.

Не оставай за дълго в себе си. Нуждаеш се от другия, за да укрепиш вярата си в живота, да предадеш любовта, да бъдеш в света на хората. Вие сте на същата пътека, в търсенето на едно и също слънце. Разпознай в другия – какъвто и да е той – изгубен събрат в начинанието, който търси светлината.

Болното тяло е следствие на отслабена душа, съмняваща се в себе си, задръстена от пагубни мисли. Човекът-дух се бори срещу болестта с мисли от светлина.

Да се научиш да виждаш, значи да използваш петте си сетива, събрани в едно чувство, тънко като острието на нож.

Свободен си да действаш, да говориш и да мислиш в единение с духа си. Бори се със страха си и любовта ще ти даде своята сила. Няма друг начин, за да се събуди светлината на духа и да върне на човека изгубената сила.

Твоят брат е бродеща звезда, изгубила светлината си. Приближи се към него в светлината на духа и съживи силата му, както факелът предава огъня на друг факел. Научи се да придаваш движение на любовта.

Искаш ли да опазиш в себе си мъдростта на душата, развивай милосърдието си, усърдието и търпението.   

Медитацията търси сърцевината като връх на стрела. Това е оръжието на духовния воин. Използвай го и, за да поразиш вътрешните си демони.

Дълго медитираното действие се осъществява в пълно съгласие с духа. То не увеличава световното объркване и страдание, защото човешкото сърце е с него, както светлината с излетялата от лъка стрела.

Вътрешните предели са осеяни с препятствия и клопки. Това са маниите, лошите навици, неизлекуваните рани на душата. Потопи се в себе си с факела надуха. Осъзнай чудното приключение, което ти се предлага: никой не е бил там преди теб.

Скочи в себе си и стани свой лечител.

Повечето хора се страхуват от добротата, както нощните птици се страхуват от силна светлина. Те се нуждаят от сумрак, за да се преправят, да налагат маски и да се самоизмамват. Добротата ги тревожи, защото им се струва донякъде нечовешка, по-близо до ангела, отколкото до човека. Припомняй си, че добротата, не е слабост, нито хлипане на рамото на твоя брат. Проумей могъществото на добротата, необятната й сила. Когато се яви, добротата изтръгва маските и разголва сърцата. Воинът, който носи лъка на мъдростта, я използва като огнена стрела.

Когато се изкачваш на планина, настрой се в съзвучие със силата й, с нейния дух, благодари й за помощта, защото, колкото краката ти, толкова самата планина те изнася до върха.

Онова, което си ти в отношенията с другите, обновява жизнените сили в природата или, обратно, пречи им да общуват, замразява ги. С действията си ти участваш във вечното движение на нещата. Ставаш ОТГОВОРЕН.

Алчността е разрушително усилие на душата. Желанието да притежаваш незабавно, без отлагане, говори за дълбоко обезсърчение, то е рефлекс на голямо отчаяние. Удържай нуждите си, избягвай всяко завтичане, научи се да дишаш спокойно във всяко твое действие, ако искаш да бъдеш щастлив.

Често се чувстваме объркани и смутени пред другите, като пред огледало. Приеми това усещане, без да се тревожиш. Послужи си с огледалото, за да се наблюдаваш. Ще научиш много за състоянието на свитост, за страха от другите и за възможната защита.

Любовта трае един ден и той няма край.

Изгради около себе си климат на топлина, без да губиш прозорливостта си, и любовта ще се яви.

За да разбереш едно същество, трябва да го обитаваш и в сънищата му.

Не се крий като пепел под пламъка, заяви целта си и излез най-сетне от съня.

Има разлика между усамотяването, отдръпването и състоянието на дълбока самота. Вътрешно самотният човек не вдига стени, за да се пази, не поставя препятствия между себе си и другите. Той е сам в себе си, тоест свободен от принуди, готови идеи и мнения, които задръстват духа.

Извадки от "Мъдростта на северноамериканските индианци"
Съставител Жан Пол Бур