Законът на карма
Според индуизма, карма е универсален закон, който определя естественото ниво на еволюционно развитие на всеки човек, както и действителното му място в обществото.
Кармата погрешно се интерпретира като учение за божието възмездие, сполитащо хората за техните лоши или грешни постъпки. И много хора напразно вярват, че ще се „справят” или ще „изчистят” кармата си чрез чисти, добродетелни действия.
В действителност, този закон определя причинно-следствените връзки в цялата вселена, като обхваща всяко действие, мисъл и чувство в нея. В резултат на действието му, към нас биват привличани такива типове енергия, каквито самите ние излъчваме.
Единственият начин човек да се освободи от карамата си е, да се изчисти, да жертва своите подсъзнателни импулси и влечения, като положи продължителни и последователни, лични усилия за това. Ако, обаче, предразположеността му от досегашния му живот успее да вземе връх над волята му за развитие, той ще остане на същото място или ще се завърти надолу. Повечето хора не са способни да постигнат преднамерено тази свобода, тъй като не знаят нищо за подсъзнателните си импулси и предразположености.
Независими от това, какви и с какъв потенциал се раждаме, ние хората, сме единствените същества в нашия свят, които можем да решим по кой път да поемем и дали да се издигнем емоционално, интелектуално и духовно чрез собствените си усилия. Затова учението за кармата има за цел да насърчи инициативността на хората и да я насочи в правилната посока – освобождаване на духа от предразсъдъците и предопределеността, която всеки от нас носи в себе си.
Затова Буда е казал: „Целият този свят на заблуда не е нищо друго освен сянка, сътворена от дейността на ума. Но все пак, чрез същия този ум става явен и света на просветлението.”