Огледалото на съзнанието

„Твоята критика излъсква огледалото ми.”
Джеллаледин Руми

Огледало на началото
Когато съзнанието е спокойно, а мислите са в съгласие с него, то прилича на огледало. Отразява всяко изменение. Търси и хвърля светлина върху всяка неяснота, несигурност, съмнение, породени от думи и концепции.

Непрозрачно огледало
Ако практикуващият се освободи от емоционалните и интелектуални вълнения, както и от илюзиите на мисленето, умът му става спокоен и прозрачен. Той започва да осъзнава, че феноменалният свят до голяма степен е определен от това, което са ни учили, че е социално обусловен. На този етап огледалото вече е чисто от прах. Отразява всичко ясно и точно. Появява се усещане, че феноменалният свят е илюзия. Зад огледалото се крие още нещо.

Огледало на проявената реалност
Умът придобива способност да обхваща събития, явления, концепции, места в цялата им пълнота. Той се превръща във вълшебно огледало, което мигновено може да ни покаже всичко, което поискаме да видим. Явленията на нашия свят са явления на ума.

Празното огледало на реалността. Прозрачното огледало.
Какви сме били преди да се родим? Или даже преди да се родят родителите ни?
 
"Энциклопедия дзена" - Вон Кю Кит