За тридесет и шестте стратегеми

Китайски трактат, датиращ от 17 век.
Описва някои уловки, способи и военни хитрости, прилагани от китайските управници и пълководци за постигане на победа над всеки противник и при всякакви обстоятелства.

„Ако истинското стане подправено, подправеното става истинско.”

Китайската мъдрост е умението да се приеме безкрайния сън на живота за крайна, неоспорима до най-малките подробности реалност. Докато странствува в този океан от илюзии, човек може само да играе, но правилата на тази игра по някакъв странен начин се определят от неизменните закони на света. Играта предполага необикновена чувствителност към всичко съществуващо и към себе си. Тя изисква да се живее за момента, като се избягва всяка зависимост от отвлечени понятия.

Китайската мъдрост е наука за бодърствуването на духа, тънкото следване на настоящия момент. Да бъдеш мъдър означава просто да умееш да правиш всичко навреме., без остатък да следваш течението на живота и точно чрез това, да не издаваш присъствието си, да бъдеш „некоронованият повелител” на света, „драконът, скрит в облаците”.

Може ли да се намери по-добър повод за възпитаване на общителност и комуникация от дълбокото съединяване с враждебната среда, с това, което носи смърт? Умеещият да живее, трябва да обикне и смъртта си.

„Удряй така, както целуваш любима жена.”

Сърцето бодърствува, за да знае, да чувства, да преживява границата на всяко състояние, всяко видение.  Лъжата е неизбежна, защото пустотата никога няма да стане нещо предметно, истината никога няма да бъде казана. Мъдрият живее с лъжата, защото не е обвързан с нищо. Но когато няма нищо освен лъжа, лъжата става истина. Мъдростта на китайските стратегеми е способността да се изживява абсолютната истинност на лъжата.

Принципът на стратегемното мислене в очите на китайците е изначално морален, защото изисква осъзнаване в цялата му пълнота на обективното положение на нещата, достигане до надличностна перспектива на съзерцанието. В контекста на стратегемното мислене победата в боя е добра дори и затова, защото е достояние на по-достойния, този, който вижда повече и по-нададеч от противника си.

Стратегемите се оказват най-точния съдия на духовното, а значи и на нравственото съвършенство на личността. Тяхното използване изисква способността „да вървиш по средния път”, да реализираш в себе си висша хармония и покой на духа. А пълнотата на достижението да се владее ситуацията, трябва да остане скрита и неуловима за страничния поглед. Истинският управник е невидим за света.

С. Иванов – Катанский
„400 приемов будзюцу”, Москва 2001

Прочетете още: "Тридесет и шестте стратегеми"

Покажи всички публикации