Дишане

"За да живееш добре – дишай добре.
За да контролираш себе си – контролирай дишането си.
За да си мъдър – дишай мъдро.
За да живееш дълго и добре – дишай продължително и бавно.
За да бъдеш силен – дишай по-силно.
За да бъдеш здрав – дишай здравословно.
За да бъдеш щастлив – дишай щастливо.
За да имаш цел – дишай своята цел.
Спри да дишаш и спри да живееш. "

Дишането представлява поглъщане на кислород, необходим в ролята на окислител, и отделяне на въглероден двуокис.

Газовият обмен се извършва в алвеолите, които са заобиколени от белодробни капиляри. Обмяната на O2 и CO2 между алвеоларния въздух и белодробните капиляри става чрез проста дифузия. Тя зависи от разликите в налягането на даден газ от двете срани на алвеоларно-капилярната бариера и от нейната площ. Доколкото налягането на O2 в алвеоларния въздух е по-високо от това във венозната кръв, навлизаща в белодробните капиляри, O2 преминава от алвеолите в кръвта. Доколкото налягането на CO2 в кръвта е по-високо от това в алвеоларния въздух, CO2 преминава от кръвта в алвеолите и се издишва навън. Така лишената от кислород венозна кръв, изхвърлена от дясната камера на сърцето в белодробното кръвообръщение, преминава през белодробната артерия до белодробните капиляри, където се насища с кислород и се връща към лявото предсърдие на сърцето чрез белодробните вени, за да тръгне към тъканите на цялото тяло.

По време на вдишването диафрагмата се свива, като се спуска надолу (до 10 см.), а гръдният кош се разширява, вследствие на което белодробното налягане леко спада под атмосферното. Съкращенията на някои от вратните и външните междуребрени мускули карат ребрата да се повдигат и извъртат навън. Вдишването спира по рефлекторен път, когато налягането в белите дробове се повиши над атмосферното и разширяването на гръдната кухина се прекрати. По време на покой и леки физически усилия фазата на издишване представлява пасивен процес. Това е така, защото изпънатата белодробна тъкан се свива, а дихателните мускули се отпускат. Този процес води до задвижване на ребрата и гръдната кост надолу, а на диафрагмата обратно към гръдната кухина. Тези движения намаляват размера на гръдната кухина и компресират алвеоларните газове и така въздухът се изхвърля навън. Издишването завършва, когато експираторната мускулатура преустанови компресията, а налягането в белите дробове спадне до атмосферното. При вентилиране по време на усилено физическо натоварване, междуребрените и коремните мускули упражняват силен натиск върху ребрата и коремната кухина и съответно водят до намаляване на размера на гръдната кухина. По този начин, издишването става по-бързо и по-силно.

Възрастният човек диша 12-16 пъти в 1 минута, новороденото - около 60 пъти, малките деца - 25-30 пъти. Количеството на еднократно поетия въздух (дихателен обем) в покой е около 500 ml, за 1 минута - 6-8 l; при физически усилия може да нарасне 10-15 пъти.

Дишането е свързано с всички физични, химични и елетромагнитни процеси в тялото. То влияе върху метаболизма на веществата и върху психиката. Чрез дихателни упражнения, наблюдаване на промените, съзнателност и концентрация, човек може да се опита да достигне до истинските ресурси на своето тяло и съзнание. За това са необходими дисциплина, постоянни упражнения, размисъл и медитация. Правилното дишане и първата стъпка към просветлението.

Неутрално дишане е начинът, по който дишаме в естествено, спокойно състояние, например, когато четем книга или слушаме музика. Нормално при издишване пулсът се учестява, а при вдишване се забавя. Според някои майстори на бойното изкуство, човек в идеална физическа и психологическа форма, намиращ се в такова естествено състояние, би трябвало да прави около 8 цикъла на вдишване и издишване в минута (7,5 сек за дихателен цикъл). Неговият пулс трябва да е между 50 и 60 удара в минута. В съвременната медицина показател под 60 удара в минута се смята за отклонение от нормата. Всъщност при добре тренирано тяло този резултат свидетелствува за по-икономична работа на сърцето. Отклонението от посочените по-горе показатели показва, че организмът ни се отдалечава от най-доброто си състояние.

След като установим точно границите на своето неутрално дишане, можем да започнем, без да се насилваме, да дишаме по един по-умен и ефективен начин. Използвайте диафрагмата и корема си и дишайте дълбоко и равномерно. Избягвайте плиткото дишане, което отнема енергията от тялото и разпилява вниманието и способността да се реагира адекватно. Опитвайте да вдишвате чак до тазовото дъно.

Позитивно дишане
За да се придобие познание, към нещата трябва да се добавя. Позитивното дишане добавя. При него практикуващият увеличава броят и интензивността на дихателните цикли. Ако неутралното ви дишане е например 14 цикъла за минута, позитивното дишане означава да увеличите броят на циклите до два пъти т.е. 28 цикъла за една минута. Никога не се насилвайте. Увеличавайте натоварването постепенно. Достатъчно дълго (докато не придобиете тренинг) не практикувайте позитивно дишане за повече от една минута. Веднага след натоварването възстановете неутралното си дишане.

Чрез позитивното дишане се ускорява потока на кръвта, притока на кислород към мозъка, вътрешните органи и мускулите, както и нивото на адреналин в кръвта. То може да се използва и за стимулиране на определени възможности, управлявани от мозъчните полукълба. Всяко от тях контролира и влияе върху различни умения, функции, възможности на съзнанието и тялото. Например лявата страна на мозъка контролира, въздейства или се влияе от:
1) Дясната страна на тялото
2) Положителната (+) енергия
3) Времевата действителност (физическа равнина)
4) Истинското познание
5) Влиянието на слънцето
6) Силата
7) Външният поток на енергията
8) Придобиването и запазване на познанието
9) Аналитичното мислене
Дясната страна на мозъка контролира, въздействува или се влияе от:
1) Лявата страна на тялото
2) Отрицателната (-) енергия
3) Влиянието на луната
4) Лечението (истинската мъдрост)
5) Крайната реалност (духовната равнина)
6) Вътрешното получаване на енергия
7) Творческо, концептуално, цялостно мислене
8) Психическа енергия
9) Интуиция
Чрез увеличаване на притока от кислород към едната или другата страна на мозъка, практикуващият може да засили функциите и влиянието на въпросното полукълбо. Когато с палец притиснете дясната си ноздра и изпълните положително дишане, вие стимулирате лявото си полукълбо и всички функции, контролиране от него. При запушване на лявата ноздра, се стимулира дясното полукълбо и неговите функции...  

Опасностите от неконтролираното позитивно дишане не са малко: хипервентилация, повишаване на кръвното налягане, натоварване на сърцето, мозъчен инсулт, колапс на белите дробове, дихателна недостатъчност. Но правилно използвано, то дава възможност да се канализират вътрешните ресурси за лечение, трениране и засилване на тялото. Позитивното дишане подобрява времето за реакция, състоянието на готовност, сетивата, подвижността, издръжливостта и мисленето. То намалява умората и сънливостта. В началото може да бъде изпитан световъртеж, замайване и еуфория, но с нарастването на опита тези ефекти намаляват. 

Негативно дишане
За да се придобие познание, от нещата трябва да се отнема. Негативното дишане предизвиква контролирано лишаване от кислород на тялото. Това става чрез намаляване наполовина на броят на дихателните цикли на неутралното дишане. Ако неутралното ви дишане е например 14 цикъла за минута, при негативното дишане вие трябва да намалите броя на циклите до 6-7. В никакъв случай не се насилвайте. В началото при правенето на това упражнение, е възможно да се изпита чувство на спокойствие и мир, а даже и да се заспи. Но това не трябва да се случва, защото най-важно е запазването на пълно осъзнаване, докато се прави упражнението.

Опасностите от негативното дишане са: неконтролирана хипервентилация от уплахата, увреждане на мозъка от липсата на кислород, епилепсия, кома, дихателна недостатъчност, спиране на сърцето. От друга страна, прилагано умерено и контролирано, то успокоява съзнанието, увеличава психическата готовност и възприемчивостта на сетивата, позволява контрол върху ритъма на сърцето, помага при овладяването на дискомфорт, болка, студ или горещина, насочва силите на съзнанието към определените обекти, спомага за пълното обездвижване на тялото, както и за контрол на потока на времето.

Фази на дишането - вдишване, издишване, паузи между тях.    
1/ При вдишването кислородът влиза в алвеолите и преминава в кръвта. От венозната кръв в алвеолите се изхвърля въглеродния двуокис. Вътрешното налягане на тялото се увеличава. Тялото се стимулира и съживява.
2/ При паузата след вдишването газообменът между алвеолите и капилярите се извършва напълно, тъй като тази пауза дава възможност да се изравни налягането в двете системи. Увеличаването на времетраенето на тази фаза има точно такава цел.
3/ Издишването изхвърля навън непотребния въздух, наситен с въглероден двуокис. Дихателните мускули се отпускат и се подготвят за новото вдишване.
4/ Паузата след издишване позволява да се „натрупа” въглеродна киселина, която повишава прага на чувствителност на рецепторите на нервните клетки и по такъв начин понижава излишната възбуда.

Старите казват, че обикновеният човек работи с проявеното, а мъдрият с непроявеното. Изучавайте ритъма на събитията - паузите и пролуките. Опитвайте се да оставате в тях. Разграничавайте преминаването от едно състояние в друго, от един процес в друг, от една фаза в следващата.

Честотата на дихателните движения при различните хора е различна, но повечето вдишват и издишват в съотношение 1:1. Най-ефективното съотношение на продължителност на фазите на вдишване и издишване е 1:2. Отчетете колко вдишвания и издишвания правите в минута, определете съотношението между вдишване и издишване и честотата на сърдечните съкращения. Сложете ръка на пулса си и пребройте на колко удара вдишвате и на колко издишате. Да предположим, че изходното ви съотношение е: 3 удара на сърцето - вдишване, 2 – пауза, 3 - издишване, 2 - пауза. Започвате да увеличавате продължителността на издишване, за да достигнете съотношение 1:2. На три удара на сърцето – вдишване, на 2 – пауза, на 4 - издишване, 2 - пауза, след това на 3 удара - вдишване, 2 – пауза, на 5 - издишване, 2 – пауза, и накрая 3 - вдишване, 2 – пауза, 6 – издишване , 2 – пауза. Така получаваме търсеното съотношение. Този начин на дишане се усвоява от 3 до 7 дни, за да стане привичен и комфортен. След това е желателно да изпълнявате всички физически упражнения при такова „икономично” дишане. В началото паузите могат да бъдат пропускани, докато начинът на дишане стане приятен и удобен. Паузата след издишане се смята за по-важна от гледна точка на западната наука за дишането.

След първото упражнение може да се премине към удължаване на вдишването и издишването в избраното от вас съотношение. Правилата са прости:
Удължаваме издишването, за да релаксираме.
Удължаваме вдишването, за да стимулираме тялото и съзнанието си.
Винаги се опитваме да дишаме плавно, равно и дълбоко, с цялото си тяло и съзнание. Защото дишането е най-основният и първичен комуникационен канал, който ни свързва със света.

За финал още веднъж трябва да отбележа, че най-важното от гледна точка на практиката, е естествеността и липсата на насилие върху себе си. Всъщност всички упражнения служат единствено и само да ни покажат, как работят тялото и съзнанието ни и как по естествен начин да избягваме факторите, които ни натискат твърде много. Чрез упражненията се добиват усет, съзнателност и гъвкавост, полезни в моменти на напрежение. А тялото и съзнанието могат да бъдат стимулирани в моменти на отпускане и липса на стимули.