Мокусо

Всяка тренировка започва и завършва с омиротворяване на ума (яп. мокусо). В превод моку означава тих, мълчалив, спокоен, мирен, а со - мисъл, мислене. Някои автори твърдят, че упражнението служи, за да подгрее съзнанието за сериозна, здрава физическа тренировка ("warming up the mind for training hard").
 
Практикуващите седят в традиционния японски седеж на колене (сейза). Гръбнакът е изправен, вратът продължение на гърба, брадичката леко прибрана. Ръцете лежат или на бедрата или задната част на едната китка лежи върху дланта на другата ръка. Добре е палците да не се допират един в друг. Очите са затворени.

В различните школи се преподават различни вариации на упражнението. Има два важни момента за тези, които започват:

А. Вниманието следи дишането.
Тренирането на вниманието е основата на практиката. Когато следи дишането, вниманието се дисциплинира. Както строителят има нужда от отвес, за да види права ли е стената, медитиращият има нужда от похват, който да държи вниманието му будно. Периодично, когато умът се разсейва и потъмнява, този похват го връща в състояние на готовност.
В бойното изкуство времетраенето на вдишването и издишването е в съотношение  едно към две (1:2). Ако вдишваме 2 секунди, издишваме 4 секунди. В практиките за подобряване на здравето, то е едно към едно (1:1). В никакъв случай не се насилваме, за да удължаваме времето. Това може да натовари прекалено практикуващия.
Когато вдишваме, наблюдаваме дихателното движение. Проследяваме пътя му по целия гръбначен стълб, от главата до опашката. Когато една бутилка се пълни с вода, пълненето върви отгоре надолу. Трябва да видим (усетим), как се пълни тялото ни и как дихателното движение достига до долната част на корема ни. Когато това стане, започва издишането. Коремът естествено се прибира, а дихателното двжение тръгва нагоре по гръбнака. Тялото постепенно се изпразва и се отпуска.
Вниманието ни има само 2 цели: да поддържа тялото удобно изправено; да следи дишането. Вратата се отваря и затваря, отваря и затваря. Наблюдаваме усещанията на тялото.

Б. Вниманието се насочва и остава в областта под пъпа с цел да се избегнат блуждаещите мисли. Не се опитваме да правим нищо специално. Просто стоим удобно, наблюдаваме и усещаме. Нищо повече.

Добре е да се опитват и двата подхода, а постепенно те да се прилагат едновременно. До голяма степен това зависи от настроението ни. Когато имаме нужда от дисциплина, следим дишането, за да изчистим вниманието си. Постепенно обаче, се научаваме да отваряме корема си и да закотвяме усещането си в него.
………..
На първоначалните етапи това мисловно и телесно упражнение представлява наблюдаване на всичко, което минава през нашето съзнание, както ина усещанията на тялото ни. Просто наблюдение. Съзерцание. Търсене на природата на ума.

Когато краката започнат да болят от седенето в сейза, се опитваме да останем неподвижни и наблюдаваме напреженията в тялото си, приливите и отливите на своите  мисли и чувства. Търсете празното пространство между тях. И останете в него.

Практиката на Мокусо ни помага да опознаваме и овладяваме вниманието и състоянията си. Важно е мокусо да се практикува ежедневно, както и преди и след всяка тренировка по бойни изкуства.
......
"Пръстът, който сочи луната, не е самата луна."
Никоя техника не е медитация.