Упражнения от Петър Дънов

Ако искате да знаете, вярно ли е това, което ви говорят, опитайте го, подложете го на проверка. Всяко нещо, което е изпитано, е проверено и реално.

Където убеждението е слабо, там приложението отсъства. Ако приложи нещо, в което не е убеден, човек няма да има никакви резултати .... Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение. Възможно ли е човек да има убеждение, в което да няма поне едно на сто изключение? Не само, че е възможно, но според мене истинско убеждение е онова, в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успява в нещо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден, все има някакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение.

Каквито упражнения да правите, вложете мисълта и чувствата си, за да се ползвате от техните блага. Всяко упражнение крие в себе си известно благо. Всяко съмнение в мисълта, в чувствата или във волята, води към нещастие.

Не се свързвайте с еднообразието  на хората, за да не попаднете и вие в него. Единственото нещо, което може да ви предпази от еднообразието, това е да не му обръщате внимание. Щом не му обръщате внимание, вие сте далеч от него. Щом се натъкнете на някоя отрицателна мисъл, поставете срещу нея положителна. Отрицателното в живота произтича от еднообразието. Отбягвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно. Човек е дошъл на земята, за да следва пътя на разнообразието, а не да се занимава с несъобразностите на живота. Занимава ли се с несъобразностите, човек носи отговорност за това.

Един орех, малък орех, може да стане и голям орех и да дава плод. Казвате: „Как може да стане?” Наблюдавайте. Посейте едно цвете, ще видите как стават работите. Ние сме от тези същества, които обичаме работите бързо да стават. Бързите работи са неустойчиви.

Всяко противоречие е част от цялото. Ако се натъкнете на едно противоречие и не го възприемете като част от цялото или като линия от една рисунка, и не можете да го поставите на мястото му, вие не сте добри художници и добри майстори .... Зад всяка мъчнотия се крие известна разумност. Така трябва да гледате на мъчнотиите, за да може лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотиите, вие ще се страхувате, ще се обезсърчавате и нищо няма да придобиете.

Моята мисъл трябва да бъде като поведението на слънцето. Моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор. Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата.

Поставете си мисълта: „Аз съм човек. Аз съм станал човек, а сега ще живея като човек. В естеството ми е да живея добре.”

Умът нито се умножава, нито се дели. Станете от сън и си кажете: „Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам.” Само така ще бъдете свързани с ума си. Умният всякога говори истината.

Който е смел и решителен, той има доверие в себе си и своите ближни.

И тъй, ученици, вие трябва да правите опити. Някои се отказват да правят опити, защото са завършили своето развитие.

Която и книга да ви се падне, ще я четете съзнателно. Като я четете, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Не се спирайте на подробностите, но на по-важните мисли, които характеризират личността, условията, при които тя е работила, както и идеите, които са я вълнували. Характерите трябва да изучавате и да ви интересуват, а не нещо второстепенно или третостепенно, в което не се изразяват характера и личността. Ако приемете нещата буквално, те носят смърт, ако ги приемете по дух – носят живот.  

Опитайте се да намерите метод, чрез който да приложите това, което учите, в живота си. Ако поне отчасти имате приложение, достатъчно е. Искате ли да станете учени? Приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основните мисли от тях и вижте кои са приложими. Ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни.

Който се е обезнадеждил, той трябва да излиза всяка вечер вън да гледа небето. Като наблюдава звездите, да се радва на техния живот. Звездите са писмото, което свещената книга на живота съдържа. Небето е запазило своя първичен образ. А между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. От координацията на небето, човек ще разбере и координацията, която съществува на земята.

Когато имате време, размишлявайте над това, което ви се е случило през деня и се учете. Защо състоянията ви се менят толкова бързо? В продължение на една седмица, дръжте сметка, по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Записвайте в една тетрадка резките промени на състоянията си. Отбелязвайте часа, минутата и времето – дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо, ветровито или облачно. Вижте дали е имало някакъв шум и на какво се е дължал – дали е имало коли или трамвай, дали хора са минавали, разговаряли или пеели, дали кучета са лаели. Проследете има ли някаква връзка между състоянието ви със състояния, които сте имали през последните два-три дни или най-много седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете откъде произтича това състояние .... Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви.

Добре е всеки от вас да има едно тефтерче, в което да отбелязва по колко желания на ден се явяват да даде някому нещо и по колко желания – да вземе от някого нещо. Интересно е после да направите сметка, кои желания преобладават у вас. 

Колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги, дали те са разумни или не. После сметнете, колко от тях са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните са от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Разбирайте и използвайте вашите разумни страдания.
Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, през които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши .... Самонаблюдавайте се без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене. А гложденето е качество на гъсениците .... Затова отбелязвайте само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени. Причините за тия промени са далече от вас .... Изучавайте туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения, вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени. То наблюдава другите състояние, а само остава неизменно...

И тъй, нека всеки си отговори, в какво се заключава неговия живот. Мислете върху този въпрос. Спрете се специално върху думата „живот” и наблюдавайте, как ще я почувствате дълбоко в себе си, с какво е свързана тази дума у вас. Не търсете какво са казали философите или учените за живота. Важно е, как е поставена тази дума за самите вас. Изговорете думата „живот” на срички, проточено, във вид на песен, като наблюдавате, какво впечатление ще произведе. На пръв поглед тази дума изглежда обикновена, но в нея се съдържа една от великите истини на живота. Вие не сте си задавали въпроса, живеете ли, за да почувствате колко е интересен живота .... Като станете сутрин, следете, съществува ли това приятно чувство у вас. То е неизменно чувство и съществува във всеки човек, но вие трябва да се наблюдавате, да го схванете правилно и да го отделите от другите чувства. Щом се концентрирате в себе си , ще схванете това приятно чувство на живота, ще го отбележите, без да критикувате.

През тази седмица, всяка вечер преди лягане, кой когато си ляга, ще размишлявате по пет минути върху „живото колело”, чрез което се реализират човешките мисли и желания. 

Всеки ден мислете по десет минути за ума, десет минути за сърцето и десет минути за волята.