Българите

от Жером-Адолф Бланки, вестник Илюстрасион, 1843 г.

Въпреки чудноватия им, малко първичен вид, характерните сурови черти на лицата и големите мустаци, те са изключително добродушни по нрав; излъчват мекота, покорност, искрена жизнерадост и безгрижие, които обикновено не се срещат при другите поробени народи.

Българите са извънредно сръчни, скромни, яки и неуморни. Никакво материално затруднение не е в състояние да ги сломи, не се спират пред трудности, не се плашат от жега и студ. Яките им тела не усещат лошото време, хладнокръвието им не се поддава на обидите. Смели ездачи, добри работници, предприемчиви откриватели и неустрашими ловци - рядко ще се намери по-добра раса за войници. Покорният български селянин няма история, или по-точно - една бездна от пет века е заличила връзката му с миналото и традициите. Вместо това той отдава всичките си сили в работата, най-тежката и най-неприятната, без да смята, че това накърнява достойнството му. Той е почти единственият, който работи в Турция, и без него тази хубава страна ще бъде съсипана и обречена на постоянен глад.

Легенди се разказват за гостоприемството и човешките добродетели на мюсюлманите, но те не могат да се сравнят с наистина патриархалните нрави и обичаи, които господстват в българските села. Искреността и добротата, така редки при турците, са естествени черти на тези мирни стопани. А приветливостта им, без да е толкова показна, както при гърците, е не по-малка. Европейският пътник се чувства непринудено още на прага на бедните им жилища, сякаш вдишва по-чист въздух. Той вече не се намира при чужди хора, а при християни, почти при братя. Среща разбиране и съчувствие, които го трогват с простотата си много повече от всички демонстративни прояви на турската любезност, защото извират от дъното на душата. Тази топлина се долавя веднага в думите на бедните хора, когато приемат пътника - благородство озарява лицата им с повече блясък, отколкото цялата гордост на завоевателя. В турчина, дори когато е учил в Европа, независимо от любезното и ласкателно гостоприемство остава нещо студено и безлично, което те кара да бъдеш нащрек. Той просто е ориенталец, човек, направен от друго тесто, различно от нашето. При българина не е така: под бедните му окъсани дрипи и суровото лице с чувство на задоволство долавяш европееца. Следва да добавим, че той превъзхожда мюсюлманските си господари, както с интелигентността, така и с другите си качества. Да, вместо да съдите за него по грубия му външен вид, опитайте се да го подложите на изпитание, в каквато и да е работа, и ще останете учудени от прозорливия му ум, от стремежа му всичко да разбере, всичко да предвиди, от изключителната му способност бързо да схваща и да научава необходимото. Още от малък българинът говори безупречно три езика: турски (често го знае по-добре от самите турци), новогръцки и матерния си език, който всъщност е славянски диалект. В разговор бързо превключва от един език на друг.

При все че са една раса със своите съседи сърбите и говорят почти същия език, българите се различават много по нрав. Простодушният им, малко грубоват характер е по-отстъпчив, но по-искрен и по-добродушен. Въпреки изумителната им дарба да се пригаждат към езика и навиците на другите народи те в по-голяма степен от сърбите са запазили старите си обичаи и са се обособили в Турция като отделна нация; разчитайки главно на собствени сили, изкарват прехраната си с непосилен труд сред общество от паразити, които им одират кожата и ги потискат.

Въпреки смиреността им, те не са роби по натура. Носят в себе си мъдростта на селянина, на човека, чийто живот е свързан със земята и поради това повече от другите класови съсловия е изложен на алчните въжделения на поробителите. Дълбоко в себе си българинът съзнава превъзходството си на християнин сред мюсюлманите и на трудолюбив човек в обществото на безделници.