Сенсей Робърт Шенк

Сенсей Робърт Шенк, 6 дан, президент на Световната джу-джицу федерация - Швейцария, е роден на 29 юли 1959 г. Софтуерен инженер по професия. Започва да тренира Джуджицу и Джудо през 1977 при сенсей Ханс Чезини (Hans Chesini). По онова време, паралелно се занимава и с Иайдо. В момента практикува едновременно Джуджицу и Айкидо. От 1990 г. досега сенсей Шенк провежда поне по един семинар годишно в България. Всички изпити за ученически (кю) и майсторски (дан) степени у нас се провеждат от комисия, в която участва сенсей Шенк.  

Сенсей Шенк е изключителен преподавател, който умее чрез една техника да  разкрие дълбочината, практичността и силата на Джуджицу. Всяка негова сесия затвърждава у практикуащите увереността, че следването на принципите и подреждането на малките детайли са много по-важни от познаването на много техники. Всяко движение има смисъл в боя и трябва последователно и систематично да се изучава с партньор. Мощта и бързината могат да бъдат спрени с други средства - прецизност на изпълнението до най-малкия детайл, осъзнаване на всеки елемент от ситуацията на боя, правилна оценка на дистанцията и обкръжението, правилна реакция на подавания от партньора стимул.

„На силата няма нужда директно да се противопоставя сила. Тя просто трябва да бъде отведена по такъв начин, че да няма отрицателни последици от нея. Да бъде контролирана и овладяна.”

„Не искам да виждам хора, които се бият, а партньори, които тренират радостно и приятелски, за да се чувстват добре и уверено да могат да посрещнат всеки опит за посегателство върху тях.”

„Във всяка техника вие проявявате характера си. Тя е вашето мнение за случващото се. Не бъдете вели, отпуснати, безцелни. Излъчвайте сила и увереност. Бъдете личности.” 

"Бъдете подготвени за това, което може да ви се случи. Тренирайте сериозно.”

Сенсей Шенк, кога започнахте да се занимавате с бойни изкуства, какво Ви тласна в залата по джу-джицу?

Това стана съвсем случайно. Видях една обява за тренировки по джу-джицу, реших да проверя за какво става дума и това беше началото. Тогава бях на 17 години.

Какво тренирахте впоследствие и до момента?

Започнах с джу-джицу и не съм прекъсвал през цялото време. Първите 4-5 години тренирах успоредно и джудо, но след това спрях. От 12 години тренирам и айкидо.

Как се промени практиката Ви през годините?

Аз практикувам от 27 години джу-джицу и разбира се е ясно, че през годините всичко се променя в някаква степен. В началото просто копирах техниките, които ми показваха моите учители, но с времето тренировките стават индивидуални. Всеки подобрява и усъвършенства техниките, които му подхождат, променя ги и ги приспособява към себе си.

Разкажете за Вашите учители и за учениците Ви.

Имах един голям учител, който ме води дълго по пътя. Това беше Ханц Гезиини от Швейцария, за съжаление той почина преди няколко години. Освен това, в областта на Айкидо, имам много добър учител, който ми дава импулс да се развивам и в джу-джицу, неговото име е Ренато Филипин.

Учениците ми са различни. Имам групи от 7-годишни деца, 15-17 годишни ученици, а най-възрастният ми ученик е на около 50 години.

Бихте ли проследили пътя на джу-джицу от Япония до Европа?

Пътят, по който джу-джицу е дошло в Европа, не ми е известен. В различните учебници има различни истории, които са еднакво възможни и не знам коя от всички е най-вероятна. Със сигурност мога да кажа само, че джу-джицу е много добре развито в Европа. Във всяка държава има силни организации и клубове, вероятно защото джу-джицу не е обединено и единно като карате или джудо, за които всичко е написано и се знае. Джу-джицу не е спорт и няма забранени техники, ние се учим от всички и използваме всичко, което може да ни помогне.

Какви са целите и задачите на WJJF във Ваше лице?

Основната ни цел е да съберем хората, интересуващи се от будо-спортове и да се учим заедно и едни от други.

Джу-джицу стана много популярно по света след участията на фамилията Грейси в свободни двубои. Какво мислите за тези тип прояви и за състезанията изобщо – помагат или пречат на практикуващите?

Това е много индивидуално и зависи от целите, които си поставя всеки трениращ. Който иска да се състезава, го прави, който не иска – може да мине и без това. Основното нещо е всеки да знае, защо практикува. Ние правим джу-джицу от много години, били сме в много държави, справяме се чудесно и без Грейси. Винаги зависи от изходната точка – дали искате да печелите медали или да вървите по своя път, да работите върху себе си и т.н. Това са два различни пътя.

Какви са разликите в джу-джицу, което се практикува в Япония, Европа и Бразилия?

Мога да говоря единствено за джу-джицу в Европа. Не познавам добър японски учител по джу-джицу, според мен там са по-популярни класическите форми – карате, джудо, айкидо, сумо. Аз нямам лични контакти с японски доджота по джу-джицу.

Същото мога да кажа и за Бразилия – нямам лични контакти с хората, които правят джу-джицу там, с тяхната методика, и не мога да коментирам.

В Европа има много добри клубове, нивото на джу-джицу тук е много добро. На някои места се набляга на спортния аспект, на други – на самозащита и самоусъвършенстване, работи се във всички насоки.

Усещате ли разлики между практикуващите в България и в другите държави, които сте посещавали?

Разбира се, че има разлики, всички се развиват постоянно. Чудесно е да се учим заедно, ние правим интернационални лагери, където всеки показва своите методи. Бих казал, че това е основният двигател в нашата връзка – да се учим заедно и едни от други. Ние не се ограничаваме с “правилни” и “неправилни” техники, не заклеймяваме нечий труд като по-добър или по-лош, всичко се оставя на съвместната работа и проверка в практиката.

В модерния свят на малко хора се налага да използват уменията си по самоотбрана, за да оцеляват. Как виждате приложението на джу-джицу в живота на съвременния човек?

Аз също не практикувам, за да оцелявам. Преди всичко, джу-джицу води до усъвършенстване на характера и помага по индивудалния път, например в професионалната кариера. Професиоаналният успех, който имам в работата си, е следствие от моята практика.

Вие работите с групата на Явор Дянков вече 15 години, какъв е стимулът Ви да посещавате България?

Това е сред хубавите страни на джу-джицу – покрай тренировките се запознавам с много различни хора, политическите и др. граници не играят роля. В България си спечелих много близки приятели, направих много запознанства. Идвам всяка година тук с голямо удоволствие, България и българите ме удивляват, чувствам се много комфортно.

Приятно ми е да съм сред вас, защото виждам успеха. Когато погледна назад, виждам ученици, които са били тук през цялото време, намерили са пътя си и са научили много. За мен това е основният стимул да ви посещавам – виждам резултатите от съвместната ни работа.

За финал, какви са очакванията Ви за развитието на джу-джицу?

Разбира се, очаквам да продължава да се развива, да остане като здрава институция.

Превод от немски: Галин Панчев