Скритата история на окинавското карате
06 Септември 2010г.
Могат да бъдат прочетени много истории за това как е било създадено Рюкю буджуцу, бойното изкуство на остров Окинава. Как японските нашественици и „лошите” крале на острова изземали всички оръжия на населението и по тази причина бедните селяни започнали да измислят техники с голи ръце или с примитивните си селскостопански оръдия на труда, за да могат да се противопоставят на добре обучениете и въоръжени насилници. Но всъщност това е една романтична измислица.
Всяко нещо има предна страна „омоте” и обратна страна „ура”. Това, което се казва за пред хората „татемае” и това, което остава само за тези, които знаят - „хонне” (истината). Платното, което ни рисуват и онова, което остава скрито зад него .....
Пише се за трите основни стила Окинавско кенпо - Шури, Томари и Наха, наречени на имената на градовете, където са се практикували. На читателят му се струва, че това са три града в три различни краища на острова, където са се развивали сравнително самостоятелно някакви техники за бой. Но всъщност това са три селища на разстояние няколко километра едно от друго. Томари и Наха се намирали близо до морето, около единствения залив, удобен за акостиране на по-големи кораби. На 5-6 км навътре в сушата се е намирал Шури, където е бил дворецът на краля на Окинава, заедно с всички административни сгради. Чиновниците (наследствени аристократи) всяка сутрин са идвали от домовете си в близките покрайнини, за да изпълняват своите служебни задължения, а вечер са напускали двореца и тръгвали към къщи. Какви са тогава тези стилове и кои са легендарните праотци на карате? Гичин Фунакоши винаги казва: "Карате е едно."
От 1609 г. Окинава е васално царство с местен крал, подчинен напълно на заповедите и волята на японския шогун. Местното управление няма право да поддържа никакви въоръжени сили, а носенето на мечове, копия, пики и лъкове е официално забранено. Окинава плаща данъци и има задължение да не проявява никакви инициативи във външната си политика т.е. да няма никакви официални отношения с континента.
Естествено, окинавските аристократи се упражнявали в домовете си със забранените оръжия. Те пътували до Япония и на континента, за да придобият знания в областта на бойното изкуство. Основната тяхна задача била да пазят сигурността на краля и неговото семейство, а в по-широк смисъл те трябвало да поддържат реда и нормалното управление на острова, без да привличат вниманието на японските наблюдатели. Което очевидно е трябвало да става с други средства, а не с общоприетите оръжия. Това довело до формирането на карате и кобудо. Методи за обезвреждане на добре въоръжен и трениран противник с голи ръце или с възможни подръчни средства и оръжия.
Когато четем книгите на Гичин Фунакоши „Карате до, пътят на моя живот” и „Въведение в Карате до” (Карате до нюмон), виждаме, че в младостта му практиката на карате е било изтощително, тежко, ситематично, нощно занимание, скрито от очите на деня. Фунакоши е бил предаван от един учител на друг, като всеки от тях е допълвал обучението му с нови и доста различни елементи:
Сокон Мацумура. 1809 – 1893. Инструктор по бойни изкуства и отговорник за охраната на трима окинавски крале от династията Шо – Шо Ко, Шо Ику и Шо Тай. Основоположник на съвременните стилове Шорин рю, Шотокан, Шито рю. Създател на линейното карате. Майстор по Джиген рю кенджуцу и кобудо. Кати - Басай, Ганкаку, Хейан Нидан, Теки Шодан, Канку, Годжушихо, Хангецу.
Азато Анко. 1828 – 1906. Ученик на майстор Мацумура. Военно аташе и съветник по външните отношения на Шо Ику и Шо Тай. Майстор по Джиген рю кенджуцу, стрелба с лък, работа с оръжия, карате. Невероятно владеене на тай-сабаки и приключване на боя с един удар. Известен с възможностите си да обезоръжи въоръжен противник с голи ръце. Единствен негов ученик – Гичин Фунакоши.
Ясуцуне Итосу. 1830 – 1915. Най-близкият ученик на майстор Мацумура. Главен секретар на крал Шо Тай за повече от 30 години. Систематизира и формализира идеите на своя учител. Въвежда преподаването на карате в окинавските училища през 1902 г. след смъртта на крал Шо Тай, който умира в Токио. Кати - Хейан, Теки Нидан и Сандан, Джион, Джите, Джийн, Чинте, Рохай (Мейкьо), източник на вариантите Шо/Дай на катите Басай, Канку и Годжушихо.
Сейшо Аракаки. 1840 – 1920. Главен преводач на китайски и японски език в кралския двор. Майстор на китайските стилове Монашески юмрук и Бял жерав. Несравним майстор на кобудо – сай, кама, бо. Кати – Унсу, Ниджушихо, Сочин.
Чофу Киан. 1835 – 1889. Високо реномиран карате майстор с особен интерес към оздравителните упражнения и търсене на оздравителен ефект от практиката на карате, породен от лошото здраве на сина му – известният по-късно карате майстор Чотоку Киан. Управител на кралския двор, пазител на кралския печат, отговорник за всички икономически дела на двора.
Ученици от основното училище тренират катата Пинан Нидан (Хейан Шодан) в двора на кралския дворец Шури, в началото на 30-те години на ХХ век.
Всеки ден тези високообразовани хора, владеещи китайски и японски език, литература и философия, калиграфия и поезия, са отивали в двореца и са изпълнявали своите задължения към краля. Всяка нощ те са играели ката, удряли твърдите макивари, тренирали с тежести и оръжия, самостоятелно или на малки групи, подготвяли са други бойци, за да бъдат в най-добра форма, да бъдат готови да защитят своя крал.
Японско нашествие, пирати от континента или европейски грабители, Окинавската столица изглеждала почти беззащитна и всъщност така и трябвало да бъде при създалите се условия. Но всъщност, по всичко изглежда, че Шури в края на царуването на династията Шо е имал грижливо подготвяна отбрана, готова да отблъсне едно посегателство срещу живота на кралското семейство.
Регентът Шо Тайму с двама свои придворни, при завладяването на Окинава от адмирал Матю Пери през 1853 г. Брус Клейтън, автор на книгата "Тайните на Шотокан", смята, че това са Сокон Мацумура и Ясуцуне Итосу - пряко отговорните лица за сигурността на двора в този период.